По-зле от 2008 и дотком*? Показателите в САЩ не са добри и нямат нищо общо с Тръмп
Пазарът расте по-бързо от паричната маса
На графиката, която само един от многото индикатори за криза (графиките можете да видите в оригиналната публикация, линк към нея има в статията – б.р.), се вижда пазарната капитализация на американския фондов пазар спрямо наличната парична маса. Съотношението е 270% в полза на пазарната капитализация, което никога не е било толкова дори по време на дотком балона или кризата от 2008 г. Цените на акциите са изпреварили значително наличната парична маса и пазарът расте по-бързо от ликвидността, която го захранва. Това означава, че ръстът идва основно от:
- valuation expansion (увеличаване на оценката на компаниите)
- очаквания (ИИ, технологии)
- финансов ливъридж (използване на заемни средства при инвестиране, за да се увеличи възвръщаемостта)
Оценките на компаниите се надуват
За да не навлизаме в дългата тема за балона при ИИ (изкуствения интелект), нека да погледнем увеличените оценки и ливъриджа. От години наблюдаваме valuation expansion — колко пъти инвеститорите са готови да платят над текущата печалба, иначе казано цена на акцията, делена на годишната печалба. Ако компания печели 1 милиард, а пазарът я оценява на 10 милиарда, това съотношение е 10. Ако след година печалбата пак е 1 милиард, но оценката стане 20 милиарда, съотношението е 20. В Щатите средният показател в момента е 26, което е доста надценено. Но затова са впрегнати всички медийни могули — да ни обясняват как пазарът, който се срива на всеки 10–15 години, сега няма да се срине и ще печелим оттук до края на света — който междувпрочем предстои, поне краят на финансовия капитализъм, какъвто го познаваме.
Ливъриджът раздува борсовия балон
Другият проблем е използването на financial leverage — заемни средства при инвестиране, за да се увеличи възвръщаемостта. Това също раздува пазарната капитализация. Имаш 10 000 лв., взимаш още 10 000 лв. заем от брокера, купуваш акции за 20 000 лв. Ако инвестициите ти паднат с 25%, ти остават 15 000 лв. Но ти все още дължиш 10 000 лв. и твоят реален капитал вече е 5 000 лв. Тогава обикновено идва margin call — изискване за допълнителни средства, които доста инвеститори нямат, защото са налели всичките си пари с надежда за големия удар, след което следва закриване на позициите ти на загуба. Между 3 и 5 февруари 2026 г. 1 трилион долара изчезнаха при срива на борсата и оставиха поредните барабар-инвеститори с дългове и въжето на шията — образно, а при някои и буквално.
Какво означава това за Европа и България
В класическата икономическа логика капитализацията на борсата расте заедно с производството, доходите, печалбите и паричната маса. Днес обаче пазарът расте от увеличаване на оценките, ливъридж и глобален приток на средства към САЩ. Финансовият сектор изсмуква ликвидност от глобалната периферия — това сме ние. Ръстът идва и от външен капитал, а не от реална икономика. Балансът между реалния сектор и финансовия сектор е разрушен и сривът няма да е просто цикличен, а системен.
Къде мислите вашите частни пенсионни фондове държат парите си? Къде инвестира средният гражданин парите си? Дори консервативните и богатите, които имат допълнително здравно и пенсионно към солидни компании като МетЛайф? Всичко е на борсата в САЩ — от Япония до Швеция през България.
Хората, които нямат реална представа от нещото, наречено стопанство, а мислят само в рамките на икономикса и финансовия капитализъм, не могат да си визуализират няколко неща. Потреблението е крайно, растежът също. В Европа има спад на потреблението и спад на използваното количество електроенергия (това винаги е показател за икономически спад). В Европа и САЩ не произвеждаме чайници, играчки, климатици и повечето неща, които ползваме в нашето ежедневие. Имаме отрицателно търговско салдо. Губим основанието да потребяваме каквото и да е, защото не изнасяме достатъчно, за да внасяме. И секторът на услугите е антипанацея, а да не забравяме, че изнесоха услугите в Индия, защото е по-евтино.
сн: колаж/БНБ
За да преминем през задаващия се крах на финансовия капитализъм и да се върнем към реално производство и индустрия, ни трябват няколко неща. Първо — да съзнаваме проблема. Второ — да имаме силна държава, която да създава целенасочени програми по перспективни за нашето общество сектори — съобразени с природните ни и ресурсни условия и с нашия мащаб. Трето — да не сме на отворен пазар с по-силни икономики, които ще продължават да фалират нашите предприятия. Четвърто — да имаме собствена валута — харесва ли ни или не, масовото инвестиране минава през печатане на пари и всякакви други трикове.
Предоговаряне на условията с ЕС е минимум, ако не и излизане. Връщане на лева е задължително. И съзнаването, че ни чакат години на тежък труд и изграждане на стопанство почти от нулата. Изграждане на общество също — в момента сме разбита пасмина без общи ценности и без национални цели — с такова общество нищо не можем да построим.
На втората графика се вижда намаляването на потреблението на 80% от населението в САЩ като дял от общото потребление. За никого не е тайна, че американската средна класа изчезва. След като изнесоха производството в Китай, а услугите (като кол центрове) в Индия, тя няма база за съществуване. Връщаме се към света преди развития индустриален капитализъм на Запад — 5% ултрабогати, останалите парии. Ако не искаме това за нас, трябва да построим наново индустрия и да помислим как се разпределят печалбите от нея в условията на настъпваща роботизация. Индустриални кооперации, държавни предприятия в ключови сфери на националната сигурност, земеделски кооперации и всякакви други форми, за които може да нямаме примери от миналото.
На третата графика — безработните висшисти се увеличават прогресивно в САЩ. За тях просто няма работа на пазара на труда. Примитивизирането на икономиката тече и в хегемона. Раздуването на финансовия пазар благодарение на засмукването на инвестиции чрез заем и на инвестиции от периферията не носи никакво благоденствие на онези 360 милиона американци, 99,9% от които не са облагодетелствани от този пазар. Под периферия да се разбира всичко извън САЩ, защото въпреки възхода на Китай все още сме в епохата на глобален капитализъм с център САЩ след 1991 г. — ядрото изсмуква периферията, която обеднява. Дори икономистите в САЩ като Рей Далио виждат прехвърляне на ядрото към Китай, който се очаква да бъде следващият център на глобалната капиталистическа система. Дали това ще стане или не, нас не ни интересува. Ние оставаме периферия и единственият начин да престанат да изсмукват хора и капитали от нас е онази мръсна за съвременните либерали дума — протекционизъм. Протекционизъм съвременен, съобразен с условията и нуждите, не копиране на стари модели.
Накъде след финансовия модел
Ключовото заключение е, че имаме нужда от нови модели на икономическо взаимодействие и нови модели на държавно стимулиране на икономическата активност — това е съобразено с новите реалности. Технологиите се развиват, навлизат роботизация и ИИ, обществото има нови очаквания от XXI век. А неолибералните анализатори на издръжка на финансовия капитал ни обясняват как всяко мислене за нещо ново е табу. Те са Фукуяма 2.0 — историята свърши, развитието на икономическите идеи свърши, всичко различно от икономикс и финансов капитализъм е ерес. Докато ги слушаме, ще буксуваме. Колкото и да ни мързи и да ни е страх, животът изисква от нас еволюция. Не можем да копираме нещо старо директно, не можем да продължим по същия начин — животът и оцеляването минават през мислене, работа, опитване на нови модели, провали, отново опитване.
*Дотком кризата (2000–2002 г.) беше срив на интернет балона в САЩ, след като инвеститорите масово надцениха млади технологични компании без стабилни печалби. Когато стана ясно, че очакванията изпреварват реалните бизнес резултати, пазарът се срина и трилиони долари пазарна стойност изчезнаха.
Анализът е публикуван в публичния профил на Георги Съйков във „Фейсбук“. Заглавието и вътрешните заглавия са редакционни.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
