Ако се вгледаме във фронта, става очевидно, че руско-украинската война е загубила смисъл. Вече четвърта година хиляди хора загиват и стотици населени места се разрушават в борба за стотици квадратни километри.
Разумните лидери отдавна биха разбрали основния извод от тази война, доказан чрез трагичен експеримент: Русия е неспособна да завладее Украйна, но и Украйна не е в състояние да унищожи Русия. Добросъседството между нас още дълго няма да бъде възможно, но географията е съдба. Следователно трябва да се търси modus vivendi и да се учим да съжителстваме мирно.
Войната с Русия без изход за Украйна
Вместо това страните демонизират една друга, представяйки войната като апокалиптична битка за самото съществуване – било на украинската нация, било на „руската държава“. Така, неспособни да се победят на фронта, страните водят война на изтощение, разрушават критична инфраструктура в тила на противника. И това е изключително рискована игра.
изображението е илюстративно
От опита на Първата световна война е известно, че войната на изтощение завършва с дълбока вътрешна криза. И нерядко – на територията и на двете враждуващи страни. Тиловата война между бягащи от мобилизация и ТЦК, в която отдавна не действа законът, са първите сигнали за подобен сценарий. Както и 300 хиляди случая на самоволно напускане на частите…
Риск от граждански разпад в Украйна
Какво всъщност е гражданска война? Това е изчезването на единно за всички законодателно поле (правила на играта, дори и не непременно справедливи) и фрагментирането на единното национално пространство на множество динамични общности, в които „всеки има своя истина, сила и воля“. Това е и загубата от страна на държавата (властта) на монопола върху легитимното насилие.
Следователно, щом в общественото съзнание готовността със сила да се налага „своята истина и воля“ започне да доминира над естественото желание за макар и несъвършено, но мирно съжителство, демонът на разрухата е пуснат от кутията на Пандора…
Произволът на служителите на ТЦК, които нямат законно право да задържат хора, да ги изкарват насила от автомобилите им, да ограничават свободата им, да използват физическа сила (освен при самозащита) или да изпълняват функции на правоохранителни органи, също тласка страната към гражданско противопоставяне – както и престъпленията на онези, които нападат служители на ТЦК с ножове, вериги или бухалки.
Никакви нужди на войната не могат да оправдаят беззаконието – нито от едната, нито от другата страна. Защото щом беззаконието бъде позволено на едни – то се позволява на всички. А щом изчезне законът – един за всички – всеки започва да има „своя истина и воля“, и прав става не този, който има истина (защото тя е различна за всеки), а този, зад когото стои силата. Така една държава се разпада на десетки псевдорепублики, а една нация – на десетки общности, всяка от които претендира за своя изключителност…
Възможен ли е изход от конфликта
И безкрайната война – без ясна реалистична цел, без времеви хоризонт, без възстановяване дори на това, което вече е било отвоювано, без нормален живот в върнатите или никога не губени територии, война на кредит, война с крещяща социална несправедливост и критична зависимост от капризите на партньори – всичко това е път към изтощение, след което идва верижна реакция от гражданска война и разруха.
Затова – докато тази граница не е премината – трябва да се търси контролиран изход от този порочен perpetuum mobile. Защото едва ли на някого в Украйна ще му стане по-леко, ако дори Русия бъде разрушена, но с цената на нова разруха на собствената земя. Опитът на Австро – Унгарската империя може да ни бъде поука…
Коментарът е публикуван в публичния профил на Генадий Друзенко, украински юрист и обществен коментатор, съосновател на доброволческа медицинска организация на фронта, във „Фейсбук“. Заглавието и вътрешните заглавия са илюстративни.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
