Арест и след ареста… „приятели“…
Схванах нещата, благодаря.
35 години съм Пи ар и 60 години човек а не схващах основни неща. А именно, че ако няма сензация, ти не представляваш нищо. Няма публикации, че си добър поет, певец, професионалист, благотворител, човек, мъдрец, водещ, организатор на големи събития… Трябва си арест и толкоз.
Какво тук значи някаква си личност.
Без арест не си интересен, непотребна „отломка нищожна“ си от винаги храбър народ, мъченик. Трябва си „арест“ , за да те потърсят от 7 телевизии, 9 вестника и 23 сайта. Приятелите ти, които никога не харесват песните, премълчават благотворитеността, нещото, което правиш, сега звънят. Ехидни, любопитни, все искат да помогнат а май повече искат да чуят от първа ръка как съм изкарал в ареста, унизен ли съм, съсипан ли съм.
Такова благородство не бях срещал.
За да преброиш приятелите си трябва арест. За радост – не сърдечен.
Арестувам „приятелите“ си, медиите, минувачите, арестувам мнението си за тях. И когато бъда „освободен“, то ще бъда освободен най-вече от тях. От приятелите, от медиите, от минувачите, от повърхностното.
Евгени Минчев, Фейсбук