Предстоящите президентски избори в САЩ, които ще се проведат на 5 ноември 2024 г., са от изключително значение. От техния изход до голяма степен зависи съдбата не само на Съединените щати и дори на целия Запад, но и на цялото човечество. Светът е на ръба на ядрена война, пълноценна и тотална Трета световна война между Русия и страните от НАТО. От това кой ще застане начело на Белия дом през следващия мандат в крайна сметка ще зависи дали човечеството ще съществува, или не.
Ето защо е толкова важно да погледнем още веднъж на двамата кандидати на тези избори, да се замислим върху техните платформи и позиции.
Байдън, разбира се, днес е слабоумен инвалид с ясни признаци на старческо слабоумие. Но, колкото и да е странно, това няма почти никакво значение. Байдън е само фасада, табела за твърдо установените политически елити на Демократическата партия, които са на власт в САЩ и са постигнали твърд консенсус по отношение на Байдън. По принцип Байдън би могъл и да е труп. Това не би променило нищо. Той има зад гърба си сплотена група от глобалисти (понякога наричани „световно правителство“), обединяваща не само голяма част от американската дълбока държава, но и либералните елити в Европа и по света.
Идеологически Байдън е глобалист, т.е. проектът за обединяване на човечеството под управлението на либерални технократски елити с премахване на суверенните национални държави и пълно смесване на народите и вероизповеданията.
Това е своеобразен проект за нова Вавилонска кула. Православните християни и много християнски традиционалисти от други деноминации естествено виждат в това „идването на Антихриста“.
Глобалистите (Ювал Харари, Клаус Шваб, Реймънд Курцвейл, Морис Стронг) открито говорят за необходимостта от замяна на човечеството с изкуствен интелект и киборги, а премахването на пола и етническата принадлежност вече е факт в западните общества. Лично за мен от Байдън изобщо нищо не зависи в осъществяването на този проект. Той не взема решения, а само изпълнява ролята на упълномощен представител на международната централа на световния глобализъм.
Джо Байдън, президент на САЩ
В политическо отношение Байдън разчита на Демократическата партия, която при цялото разнообразие на позициите си и наличието на неглобалистки полюси и фигури, като крайнолевия Бърни Сандърс или Робърт Кенеди, е постигнала вътрешно споразумение да го подкрепи. Освен това недееспособността на Байдън не плаши никого, тъй като реалната власт се държи от други личности – по-млади и по-рационални. Но не това е главното: зад Байдън стои идеология, която сега е широко разпространена в света. По-голямата част от световния политически и икономически елит са либерали в една или друга степен.
Либерализмът е дълбоко вкоренен в образованието, науката, културата, информацията, икономиката, бизнеса, политиката и дори технологиите на планетарно ниво. Байдън е само точка на сближаване на лъчите на тази световна мрежа. В същото време Демократическата партия в САЩ се е превърнала в негово политическо въплъщение. Демократите в Съединените щати все по-малко се грижат за самите американци и все повече за запазване на глобалното си господство на всяка цена – дори с цената на световна война (с Русия и Китай).
В известен смисъл те са готови да пожертват самите Съединени щати. Това ги прави изключително опасни.
Представителите на американските неоконсервативни кръгове също са солидарни с глобалистичния дневен ред на тези, които стоят зад Байдън. Това са бивши троцкисти, които мразят Русия и вярват, че световната революция е възможна само след пълната победа на капитализма, т.е. на глобалния Запад в световен мащаб. Затова те отлагат тази цел за края на цикъла на капиталистическата глобализация, надявайки се да се върнат към темата за пролетарската революция по-късно, след глобалната победа на либералния Запад.
Неоконите действат като ястреби, настояват за еднополюсен свят, подкрепят изцяло Израел и по-специално геноцида в Газа. Неокони има и сред демократите, но повечето от тях са концентрирани сред републиканците, където представляват полюс, противоположен на Тръмп.
В известен смисъл те са петата колона на демократите и групата на Байдън в Републиканската партия.
И накрая, американската дълбока държава, Дълбоката държава. Тук става дума за безпартийната върхушка на държавните служители, висшите бюрократи и основните фигури в армията и специалните служби, които олицетворяват своеобразни „пазители“ на американската държавност. Традиционно за американската Дълбока държава има два вектора, въплътени именно в традиционните политики на демократите и републиканците.
Единият вектор е за глобално господство и разпространение на либерализма в планетарен мащаб (политиката на демократите), а другият вектор е за укрепване на САЩ като велика свръхсила, като хегемон в световната политика (политиката на републиканците). Лесно е да се види, че това не са взаимно изключващи се линии, но и двата вектора са насочени към една и съща цел с различни нюанси. Следователно американската Дълбока държава е пазител на общата посока, като всеки път дава възможност на баланса на партиите да избере един от векторите на развитие, като и двата вектора принципно удовлетворяват Дълбоката държава.
На този етап групировката на Байдън отразява по-точно интересите и ценностите на тази висша американска бюрокрация. Байдън концентрира в себе си критичен брой властови фактори – от идеологията до Дълбоката държава, а освен това е подкрепен от подкрепата на големите финансови корпорации, световната преса и контрола върху глобалните монополи. Неговата лична слабост и старческо слабоумие принуждават глобалистите, които стоят зад него, да налагат недемократични методи, за да го задържат на власт.
В една от последните си речи на предизборен митинг Байдън откровено заяви, че „е време да поставим свободата над демокрацията“. Това не беше поредната уговорка, а план на глобалистите.
Ако е невъзможно да се задържи властта с демократични методи, под лозунга за „свобода“ могат да се провеждат всякакви недемократични процеси, което всъщност е установяване на глобалистка диктатура.
Войната с Русия ще даде правни основания за това, а Байдън може да повтори трика на Зеленски, който остана на власт след отмяната на изборите. Макрон във Франция, който претърпя съкрушително поражение от десницата на изборите за Европейски парламент, и дори Шолц в Германия, който бързо губи подкрепа, могат да решат да направят същото.
Глобалистите на Запад явно обмислят сценарий за установяване на пряка диктатура и премахване на демокрацията.
За човечеството победата на Байдън или самият факт, че той ще остане на власт в каквото и да е качество, ще бъде катастрофа. Глобалистите ще продължат да строят Новия Вавилон, да се придържат към световното правителство, а това е изпълнено с ескалация на вече съществуващите конфликти и начало на нови. Байдън е война. Без край и без край.
Зад Доналд Тръмп стоят съвсем различни сили. Той е валидна алтернатива на Байдън и неговата група глобалисти, при това много по-контрастна. Ето защо първият мандат на Тръмп като президент е един непрекъснат скандал. Американският истаблишмънт категорично отказа да го приеме и не се успокои, докато не беше заменен от Байдън.
За разлика от Байдън Тръмп е ярък, характерен, импулсивен и волеви. Въпреки възрастта си, той е здрав, страстен, енергичен и бодър. Освен това, докато Байдън е човек на екипа и по същество протеже на глобалистките кръгове, Тръмп е самотник, въплъщение на американската мечта за личен успех. Той е нарцис и егоист, но много умел и успешен политик.
Идеологически Тръмп се основава на класическите американски консерватори (не неокони!). Те често са наричани палеоконсерватори. Те са наследници на традиционната изолационистка традиция на републиканците, която се изразява в лозунга на Тръмп „Америка на първо място!“. Тези класически консерватори защитават традиционните ценности: нормалното семейство от мъж и жена, християнската вяра и запазването на благоприличието и нормите, познати на американската култура.
Идеологията на палеоконсерваторите във външната политика се свежда до укрепване на Съединените щати като суверенна национална държава (оттук и лозунгът на Тръмп „Да направим Америка отново велика“) и отказ от намеса в политиката на други държави, когато тя не застрашава пряко сигурността и интересите на Съединените щати.
С други думи, идеологическата платформа на Тръмп е напълно противоположна на идеологическата платформа на Байдън. Днес тази идеология най-често се свързва със самия Тръмп и се определя като „тръмпизъм“.
Заслужава да се отбележи, че в електорално и социологическо отношение тази идеология се споделя от почти мнозинството американци – особено в централните щати между ивиците на двата бряга. Средностатистическият американец е консервативен и традиционалист, макар че културата на индивидуализма го прави безразличен към това, което мислят другите, включително властите. Вярата в собствената им сила прави традиционните американци скептични към федералното правителство, което по дефиниция само ограничава техните свободи. Именно това пряко обръщение към този обикновен американец – през главите на политическия, финансовия и медийния елит – позволи на Тръмп да бъде избран за президент през 2016 г.
Тъй като сред републиканците има както палеоконсерватори, така и неоконсерватори, Републиканската партия до голяма степен е разделена. Неоконсерваторите са по-близки до Байдън и силите, които стоят зад него; идеологията на Тръмп противоречи на техните принципни позиции. Единственото, което ги обединява, е декларирането на величието на Америка и желанието да се укрепи нейната мощ във военно-стратегическата и икономическата сфера. Нещо повече, през десетилетията на новата си политика бившите троцкисти успяха да създадат влиятелни и високопоставени мозъчни тръстове в САЩ, както и да инфилтрират съществуващите такива със свои представители. От палеоконсерваторите не останаха почти никакви сериозни мисловни фабрики.
През 90-те години Бюканън се оплакваше, че неоконите просто са превзели Републиканската партия, като са изместили на втори план политиците традиционалисти. Това е мина, заложена при Тръмп.
Но от друга страна, изборите имат значение за републиканците и много от основните политици сред тях – конгресмени, сенатори и губернатори – отчитат огромната популярност на Тръмп сред електората и са принудени да го подкрепят дори по прагматични причини. Това обяснява решаващата тежест на Тръмп сред кандидатите за президент на републиканците. За републиканците – не само палеоконсерватори, но и обикновени прагматици – Тръмп е ключът към властта. Но неоконсерваторите ще останат изключително влиятелна група, с която Тръмп едва ли ще рискува да скъса.
Отношението на Дълбоката държава към Тръмп е доста хладно от самото начало. В очите на висшата бюрокрация Тръмп изглеждаше като авантюрист и дори маргинал, разчитащ на популярни и традиционни за американците, но все пак донякъде опасни идеи. Освен това той нямаше достатъчно подкрепа в истаблишмънта. Оттук и конфликтът с ЦРУ и други служби, който започна още от първите дни на президентството на Тръмп през 2017 г.
Дълбоката държава очевидно не е на страната на Тръмп, но в същото време не може да пренебрегне популярността му сред населението и факта, че укрепването на САЩ като държава не противоречи на основните интереси на самите представители на Дълбоката държава. Ако искаше, Тръмп би могъл да създаде впечатляваща група за подкрепа в тази среда, но политическият му темперамент не е подходящ за това. Той предпочита да действа спонтанно и импулсивно, разчитайки на собствените си сили. Именно това привлича избирателите, които виждат в него познат от културна гледна точка американски архетип.
Ако Тръмп успее, напук на всички шансове, да спечели президентските избори през 2024 г., отношенията му с Дълбоката държава със сигурност ще се променят. След като осъзнае неслучайността на неговата фигура, Дълбоката държава явно ще се опита да установи системни отношения с него.
Най-вероятно глобалистите, които стоят зад слабия Байдън, ще се опитат да отстранят силния Тръмп от изборите и да му попречат да стане президент на всяка цена. Тук могат да бъдат използвани всички методи:
убийство, лишаване от свобода, организиране на бунтове и протестни действия, стигайки до преврат или гражданска война. Или пък в края на мандата си Байдън ще започне Трета световна война. Това също е много вероятно.
Тъй като глобалистите имат сериозна подкрепа от страна на Дълбоката държава, всеки от тези сценарии може да бъде задействан. Ако обаче приемем, че популярният и популистки настроеният Тръмп спечели и стане президент, това, разбира се, ще се отрази по най-сериозен начин на цялата световна политика.
На първо място, вторият мандат на американския президент с тази идеология ще покаже, че първият мандат е бил закономерност, а не „нещастен“ (за глобалистите) случай. Еднополюсният свят и глобалисткият проект ще бъдат отхвърлени не само от привържениците на многополюсния свят – Русия, Китай, ислямските страни, но и от самите американци.
Това ще нанесе мощен удар върху цялата мрежа на либерално-глобалисткия елит. И най-вероятно те няма да се възстановят от такъв удар.
Обективно погледнато, Тръмп ще може да се превърне в спусъка на един многополюсен световен ред, в който САЩ ще заемат важна, но не и доминираща роля. „Америка отново ще стане велика“, но като национална държава, а не като глобалистки световен хегемон.
В същото време, разбира се, съществуващите днес конфликти, отприщени от глобалистите, няма да спрат автоматично от само себе си. Изискванията на Тръмп към Русия да прекрати войната в Украйна ще бъдат реалистични, но като цяло доста твърди. Подкрепата му за Израел в Газа ще бъде не по-малко безусловна от тази на Байдън. Нещо повече, Тръмп разглежда дясната политика на Нетаняху като сроден тип. И той ще има доста твърда политика спрямо Китай, особено при оказването на натиск върху китайските предприятия в САЩ.
Основната разлика между Тръмп и Байдън е, че първият ще се съсредоточи върху рационално изчислените американски национални интереси (което съответства на реализма в международните отношения) и ще го направи с прагматично отчитане на баланса на силите и ресурсите. Докато идеологията на глобалистите, които стоят зад Байдън, е в известен смисъл тоталитарна и безкомпромисна.
За Байдън и най-вече за онези, които се смятат за владетели на Новия Вавилон, всичко е заложено на карта. И тяхното поведение, дори в критична ситуация, е непредсказуемо. Докато Тръмп е просто играч. Много твърд и предизвикателен, но ограничен от рационалността и оценките на конкретната полза. Тръмп трудно може да бъде убеден, но с него може да се преговаря.
Байдън и неговите господари са луди. За Тръмп ядреният апокалипсис е неприемлива цена за каквото и да било.
Изборите в САЩ през ноември 2024 г. ще дадат отговор на въпроса дали човечеството има шанс, или вече няма. Не повече и не по-малко.
Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ и се абонирайте за нас в YouTube: Критично с Кардамски