Цветанка Ризова е наистина от онзи тип журналисти, които биха поканили известен астрофизик (например Брайън Кокс) и би го попитала за да се покаже на умна: „Г-н Кокс, защо слънцето грее силно само през лятото, а не през зимата, когато ни е по-необходимо? И не смятате ли, че това е руска хибридна атака с цел да им купуваме газта?“
А когато Кокс й каже, че не е руска хибридна атака, тя ще го погледне със съмнение, ще примигне два-три пъти с почуда и с отворена уста, после ще присвие очи и изсъска за да го „разкрие“: „Ама как ще не е, вие за кого работите, г-н Кокс? Целият свят знае, че е руска хибридна атака!“
Това е така, защото Цецето Ризова си живее в затворена кутийка, където властват само това, което й спуснат невидимите ръце през отвора на кутията. Ако й спуснат дъска с два тебешира, син и червен, и ако някой й каже да нарисува „банан“, тя убедена ще го нарисува в син цвят. И ако й каже някой, че трябва е жълт, тя ще полудее и убедена ще повтаря, че целият свят знаел – „бананите са сини“.
После гордо ще се шмугне при шефовете й като кученце, което доволно от това, че е донесло 3 пъти пръчката хвърлена от стопанина, си чака двете бисквитки с формата на звезда. А шефовете ще търсят само такива като Ризова. Те са бъдещето.
Това не е само състоянието на Ризова. Това са всичките като нея обработени и затворени в ментални кутии сервилна прислуга на корпоративната общност. С нея може да се опише точно начина им на мислене, познанията, арогантността им и самочувствието, че познават целия свят и той е с тях.
Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ и се абонирайте за нас в YouTube: Критично с Кардамски