„Днес, 18 май 2025 г., се навършват 55 години от откриването на ГКПП „Малко Търново“ – ключов граничен пункт между България и Турция.“
Така бих започнал днешната си публикация в някакво друго време, години назад, когато все още вярвах, че думите на сериозните и високопоставени политици имат тежест.
Днес наистина отбелязваме 55 години от откриването на ГКПП „Малко Търново“, но въпреки че е врата между две държави и надежда за развитие на нашия забравен край, не можем да отбележим този ден с гордост!
Говорим за разруха, занемареност и обещания, които отекват в празно пространство.
От години водя битка.
Не лична – обществена.
Битка за достойнството на Малко Търново, за модернизацията на пункта, който не свързва просто две държави – той свързва хора, възможности и бъдеще за целия регион!
Срещах се с министри, премиери, комисии и държавни агенции.
Писах, настоявах, представях проекти. Отговаряха ми с усмивки, с „Да, непременно!“, с „Това е приоритет!“.
А след това – тишина.
А ГКПП „Малко Търново“ не е просто пункт.
Това е лице на България. И днес то е обидно занемарено.
Ако държавата не отвори очи за тази граница, значи сама се отказва от нея.
На 3 юни 2024 г. проведохме среща с участието на служебния премиер Димитър Главчев, министри и представители на Агенция „Митници“, където обсъдихме необходимостта от разширение на пункта и изграждане на четирилентов път.
Обещаха.
На последната ни среща обаче директорът на Агенция „Митници“ Георги Димов изрази несъгласие с предложението за ремонт и допускане на товарни автомобили през ГКПП „Малко Търново“.
Вчера г-н Бойко Борисов, по време на срещата си с турския президент Реджеп Тайип Ердоган в Истанбул, каза следното:
„ГКПП „Капитан Андреево“ вече е най-големият в света, от ключово значение е и „Малко Търново“.“
Благодаря Ви за думите, г-н Борисов, но след толкова години думите вече не са това, което бяха!
Искам да Ви попитам дали сте запознат с мнението и решението на г-н Димов?
Защото въпреки важността на ГКПП „Малко Търново“ и нуждата от незабавни действия за неговата модернизация, сградите очевидно ще продължат да бъдат изоставени, инфраструктурата ще става все по-отчайващо амортизирана, а липсата на канализация и необезопасени кабели ще застрашават сигурността на преминаващите и занапред.
Регионът ни заслужава внимание и инвестиции.
Заслужава сериозни политически и управленски решения, които да бъдат реализирани.
Без подкрепата на държавните институции и международното сътрудничество – ние не можем нищо.
Все съм вярвал, че с общи усилия можем да превърнем ГКПП „Малко Търново“ в модерен и функционален пункт, отговарящ на съвременните изисквания и нуждите на страната…
Сега не искам да призная сам на себе си, че вече не вярвам.
Не се отказвам – нека не бъда разбран погрешно!
Боли ме – от всичките неспазени обещания и от надеждите, които все по-трудно успявам да запазя живи!
*Коментарът и снимките са публикувани вчера, в публичния профил на кмета на Малко Търново Илиян Янчев. Заглавието е редакционно.
