На 11 септември 2023 г. се навърши точно половин век от преврата на ген. Аугусто Пиночет срещу редовното правителство на президента д-р Салвадор Алиенде в Чили. По време на безредиците, а и след това загива не само президента на страната, но и хиляди други хора, чиято единствена „вина“ беше, че не споделят възгледите на военните, завзели властта в Чили. Историкът от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ доц. Александър Сивилов коментира в своята рубрика „След края на историята“ на предаването „Политически НЕкоректно“ по програма „Хоризонт“ на Българското национално радио кръглата годишнина от събитията в Чили.
Ето и целия коментар на доц. Александър Сивилов:
„Преди петдесет години, на 11 септември 1973 г., бомби започват да падат върху президентския дворец „Ла Монеда“, в центъра на чилийската столица Сантяго. В сградата е само президентът Салвадор Алиенде с 20 души от личната му охрана. Това не е началото на вероломно нападение на някоя чужда държава, а започващата разправа на армията с демократично избраните управляващи. Преди самолетите да успеят да взривят антените на радиостанция Магаянес, Алиенде успява да призове своите сънародници да не се противопоставят на военните. Дори в последните си минути той мисли за обикновените чилийци и опасността да започне гражданска война. Вероятно ако знаеше, че хиляди хора ще бъдат набутани в центрове за разпит, където ще ги измъчват и избиват, той би действал по друг начин.
Тъжното е, че днес в България когато споменеш Чили, повечето хора не знаят за това какво е направил Салвадор Алиенде, а одобрително поклащат глава, когато чуят за Аугусто Пиночет. Това е един от ранните примери за пренаписване на историята, през които мина нашето общество. Началото му бе поставено още през 1990 г., когато се предложи прилагането на неолибералния икономически модел. В този момент правителството на чилийския генерал изглеждаше като добър пример. Това бе период на противопоставяне на пропаганди. След преврата през 1973 г., българското общество приема много чилийски емигранти. Младежките движения и партията водят огромна разяснителна кампания за всичките престъпления, които се извършват в латиноамериканската държава.
Пост-социалистическият нихилизъм у нас насочи фокуса си към тази тема. Тя бе удобна, защото звучеше някак далечно. Какво значение има историята на една далечна държава? Нали съветската пропаганда е изкривила нещата?
Така се появи един нов разказ. В него ген. Аугусто Пиночет успява да спаси страната си от лапите на кървавия комунистически режим на Салвадор Алиенде. В новата история, Пиночет успешно изправя на крака икономиката, която социалистическото правителство е съсипала. Хилядите избити в центровете за разпит и концентрационните лагери можеше да бъдат оправдани, защото са били хищници или просто безмозъчни комунисти. Дори днес често се споменава – защо и България нямаше своя Пиночет, та да се оправим?!
Тази промивка на мозъци е много успешна и изключително тъжна, защото не стъпва на никакви икономически и исторически доказателства.
Паметник на д-р Салвадор Алиенде в центъра на Сантяго, столицата на Чили
Управлението на Салвадор Алиенде е едно от най-демократичните в страната. Когато идва на власт през 1970 г., той обещава, че ще създаде социализъм без да разрушава демокрацията и без да премахва политическия плурализъм. И удържа на думата си. До смъртта му никоя от опозиционните партии не е забранена. Две трети от пресата са контролирани от опозицията. При радио и телевизионните станции съотношението е още по-голямо в полза на националистите и десните християндемократи. Това става и една от причините за лесното сваляне на властта. Версията, че няма подкрепа за правителството на социалистите не е вярна. Достатъчно е да се погледнат резултатите от изборите, които никой не оспорва. През 1970 г. левите получават 36% от гласовете. През 1973 г., при изборите за парламент, за тях вече гласуват 44%. Това е стряскащата равносметка, която кара десницата с подкрепата на ЦРУ и американското правителство да предприеме мерки за свалянето на Алиенде.
Когато разкажеш на днешните пиночетисти историята до тук – следва въпросът за икономиката.
След идването на власт на левите, за една година инфлацията в страната пада до 22%. Това са нива, които никой не е виждал до този момент в държавата от десетилетия. През 1971 г., американският президент Никсън произнася известната фраза – „Накарайте икономиката им да пропищи“. САЩ и световните финансови институции се справят. Падат цените на медта, започва пряк икономически и финансов саботаж. В началото на 1973 г. инфлацията е вече 250%.
Алиенде е свален през септември и веднага икономистите в Чили, обучени в Чикагския уиверситет, започват прилагането на новата икономическа програма. Резултатите са плачевни. През 1974 г. инфлацията достига близо 400%. Всички социални програми са орязани. През 1976 г. започва най-голямата вълна на миграция от Чили. Тя не е свързана само с репресиите. Тя е икономическа. Хората не могат да живеят при тези условия. След 1977 г. икономиката започва да расте. Ръстът на БВП доближава 7%, но инфлацията продължава до 1979 г. да е близка до 50%, а в най-добрия момент е 30%. През 1982 г., целият регион е ударен от вълната на Мексиканската финансова криза.
Пиночет сменя икономически и финансови министри. Тогава се стига до идеята да бъдат източени пенсионните спестявания на чилийците, за да се спасят големите частни банки, иначе страната ще фалира съвсем. Резултатът е още по-голяма социална криза. Тогава започват и протестите срещу властта. При безработица над 20% и хиляди хора без пенсии вече никой не се страхува от куршумите на армията и карабинерите. Чили успява да постигне икономическото си чудо след свалянето на Пиночет през 1990 г. Независимо от него дори днес в страната може да се види едно от най-големите социални разделения по света.
Историята е успешно пренаписана и Източна Европа, а после и целия свят тръгват по същия път. Днес още има хора, които вярват на тези мантри. Вярват, че е по-добре да избиеш комунистите, че е по-добре да нямаш демокрация, за да може да спасиш обществото от страшната червена заплаха и да запазиш демокрацията. Това не са хора, а истински оксиморони. Те се създават, когато властта ги храни с пропаганда и им дава правата вяра, в която да вярват.“