Още три разбити мита за еврозоната:
Вижте първите тук – Стефчо Станев: 7 мита за еврото и еврозоната
МИТ 8: „Еврозоната ще направи банките по-стабилни и сигурни.“
ФАКТ: Българските банки вече са стабилни — и то повече от много банки в еврозоната. Защо?
- 12% резерви в БНБ – това са пари (ликвидност), които банките държат „настрана“ за спешни случаи. В еврозоната е само 1%. По-малко резерви = по-малко ликвидност = по-голям риск при кризи.
- 22% капиталова защита – това е съотношението между собствения капитал на банката и нейните рискове, или иначе казано, това са собствените пари на банката за покриване на загуби. В еврозоната тези средства на банките са по-малко – около 15–16% средно. Ако настъпи криза, банката с повече капитал може да оцелее по-лесно.
- Ливъридж 9:1 – ливъридж е съотношението между това колко пъти активите на банката надвишават собствения ѝ капитал. Представете си 100 лв. собствени и 1100 лв. активи – това е ливъридж 11:1. Българските банки имат 9:1, а в еврозоната е 17:1, което носи по-голяма уязвимост.
Истината: Еврозоната не е автоматична гаранция за стабилност. Напротив — средата е рискова и с гъвкави пазарни правила и регулаторна рамка. В момента БНБ има високи изисквания към банките.
МИТ 9: „БНБ няма инструменти за монетарна политика заради валутния борд.“
ФАКТ: Въпреки валутния борд, БНБ разполага с ефективни инструменти за контрол на паричната маса и финансовата стабилност:
- Задължителни минимални резерви (ЗМР): БНБ изисква банките да държат 12% от депозитите си като резерви, което ограничава количеството пари, които могат да отпускат като кредити, и така БНБ влияе на лихвите. Това позволява на БНБ да контролира паричната маса. В еврозоната ЕЦБ държи ЗМР на ниско ниво (1%), което дава по-малко контрол върху кредитите и увеличава риска от балони. При сваляне на това изискване банките ще могат да използват допълнителни около 15 млрд. лева – или за кредитиране, което може да увеличи инфлацията, или да ги изпратят към дружествата-майки в Западна Европа.
- Ограничения за ипотечни кредити: БНБ налага мерки като минимално самоучастие (напр. 15% за жилищни кредити), лимити за съотношението дълг/доход и матуритет, за да ограничи рисковото кредитиране.
- Капиталови буфери: БНБ задължава банките да поддържат високи нива на капитал (в момента около 22%), което действа като „възглавница“ срещу загуби. Тези буфери на банките в еврозоната са по-ниски – около 15–16% средно.
Истината: БНБ разполага с правомощия и инструменти, които би загубила при членство в еврозоната. По време на пандемията и имотния балон БНБ ги използва, за да осигури бързо финансова стабилност спрямо местните условия.
МИТ 10: „С еврото България ще е на масата при решенията в ЕЦБ, вместо да се съобразява с еврото чрез валутния борд.“
ФАКТ: Общо има 21 гласа в Управителния съвет на ЕЦБ. Шест гласа са винаги за членовете на Изпълнителния съвет на ЕЦБ. Четири гласа са за най-големите пет икономики. Така България ще има 1 глас, който ще се върти по ротация с още 15 страни за 11 места.
Това означава, че ще участваме в около 69% от гласуванията, а в останалите 31% ще сме само наблюдатели. Според правилата, ако дори само още една страна след България влезе в еврозоната, България ще попадне в нова трета група (най-малките икономики) с 3 гласа, споделени между 6+ държави, което ще намали още влиянието ни.
Обикновено решенията се взимат с консенсус, но в кризисни времена се стига до гласуване с обикновено мнозинство. А гласуване с квалифицирано мнозинство, което зависи от БВП на държавата и капитала ѝ в ЕЦБ (за България гласът ѝ би бил само 0,9%), се прилага във важните случаи, свързани с капитала на ЕЦБ, разпределянето на паричния доход на националните централни банки и прехвърлянето на чуждестранни резервни активи от националните централни банки към ЕЦБ.
Тайна на вота: ЕЦБ не публикува резултатите от гласуванията, а само дискусиите, без да посочва позициите на конкретни членове на централните банки. Тоест, няма как да разберем дали и как представителят на БНБ е успял да защити националната позиция.
Истината: По-скоро ще гледаме масата отстрани. Гласът на България в ЕЦБ ще липсва в 1/3 от случаите, а при разширяване на еврозоната ще стане още по-малък. За ключови решения пък ще е под 1%. Така или иначе, резултатите от гласуването остават тайна за обществото поради правилата за прозрачност на ЕЦБ.
*Коментарът е публикуван в профила във „Фейсбук“ на Стефчо Станев. Той е юрист, специализирал е право на ЕС (LL., (LL.M.), международно търговско и инвестиционно право (LL.M.) в Маастрихт. Има опит в европейските институции. Работи в частния сектор във Франкфурт. Анализатор на политическите и правни процеси в Европейския съюз. Заглавието е редакционно.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
