Членството на България в Еврозоната крие сериозни рискове за страната ни, която остава с най-нисък жизнен стандарт и една от най-слабите икономики в Европейския съюз. Тези рискове са анализирани и посочени от редица водещи икономисти с международно признание, включително Нобелови лауреати, български експерти и анализатори от Европейската централна банка (ЕЦБ).
Основните рискове могат да бъдат групирани в няколко категории и са пряко свързани със законовите и финансови ангажименти, които България ще поеме при присъединяване към Еврозоната:
Първо, Европейската централна банка ще получи достъп до валутния резерв на България, който надхвърля 40 милиарда евро и включва чуждестранни валути, злато и други активи на БНБ.
Второ, България ще участва пропорционално на своя БВП в подпомагането на изплащането на дълговете на други страни членки и техни проблемни банки — дългове, възлизащи на стотици милиарди евро. Дори икономики като Франция, Испания и Италия вече имат или е вероятно скоро да имат сериозни затруднения с обслужването на задълженията си. Самата ЕЦБ отчете загуби от по над 8 милиарда евро както през 2023 г., така и през 2024 г. България все още поддържа ниско равнище на държавен дълг — около 24% от БВП, докато средното в Еврозоната надхвърля 80%. Възниква логичният въпрос: защо най-бедната страна в съюза трябва да поема отговорност за дълговете на по-богати държави?
Трето, БНБ ще бъде задължена да натрупа допълнителен капитал в размер на един милиард евро в рамките на 3 до 5 години. Това означава, че в този период тя няма да отчислява печалбата си в държавния бюджет, което ще се отрази негативно върху приходната част на хазната.
Четвърто, паричната политика в рамките на Еврозоната по същество се определя от водещите икономики — Германия, Франция и до известна степен Италия и Испания. Решенията в ЕЦБ не се вземат чрез консенсус или квалифицирано мнозинство на всички страни членки, а в зависимост от дяловете в капитала на институцията. Българският глас там ще бъде с минимална тежест и реално влияние.
Пето, с влизането си в Еврозоната България ще освободи над 10 милиарда лева от задължителните резерви на търговските банки. Това ще увеличи възможностите за кредитиране и ще доведе до допълнителни печалби за банките, голяма част от които са с чуждестранни собственици. Очаква се временно понижаване на лихвите, но също така и засилване на инфлацията — особено в комбинация с поскъпванията, характерни за страни, преминали към еврото, като Хърватия.
Шесто, няма правна гаранция, че левът ще бъде обменен по сегашния фиксиран курс от 1.95583 лв. за 1 евро. Макар че Латвия, Литва и Естония бяха приети с фиксирания си курс, инфлацията в България за последното десетилетие е значително по-висока от тази в Еврозоната. Това прави лева надценен спрямо еврото и създава предпоставки за решение в полза на по-неблагоприятен обменен курс. Решението на българския парламент за фиксиран курс няма обвързваща сила за ЕЦБ.
Седмо, статистиката на Евростат, Световната банка и МВФ показва, че от създаването на Еврозоната досега икономическите различия между развитите и по-слабо развитите членки не намаляват — напротив, увеличават се. Конвергенция почти не се наблюдава. Капиталите и ресурсите продължават да се пренасочват от периферията към центъра, задълбочавайки икономическата пропаст.
Осмо, излизането от Еврозоната е практически невъзможно без тежки финансови и юридически последици. В случай на решение за оттегляне, България би трябвало да покрие своя дял от общите задължения и гаранции, поети в рамките на съюза — тежест, която би могла да се окаже непосилна.
Управляващата коалиция и подкрепящите я сили, представящи се като опозиция — в лицето на „ДПС – Ново начало“ и партньорите им — се опитват да прикрият отстъпчивото си поведение към външни интереси с редица неубедителни твърдения. Важно е да се отбележи, че страни като Швеция, Дания, Полша, Чехия, Унгария и Румъния са членки на ЕС, но не участват в Еврозоната и нямат намерение да го правят. В Швеция и Дания дори са проведени референдуми, на които народите ясно са отхвърлили приемането на еврото.
Нека разгледаме поетапно основните доводи на привържениците на незабавното присъединяване:
1. „Подписали сме, длъжни сме да влезем.“
Да, договорът за членство в ЕС включва задължение за присъединяване към Еврозоната, но не определя срок. Влизането трябва да се случи, когато държавата-членка реши, че е готова. Швеция, която също е поела този ангажимент, отказва да го изпълни вече повече от 20 години. Никъде в договора не е записана дата или срок, още по-малко задължение да се премахне националната валута при липса на обществена подкрепа.
Вижте още: Какво задължава България да приеме еврото и защо някои страни го отлагат
2. „Изборът е между Европа и Азия. Евроатлантическите ценности са в опасност.“
Това твърдение е популистко и нелогично. Швеция, Дания, Полша, Чехия, Унгария и Румъния не са избрали Азия. Великобритания дори напусна ЕС след демократичен референдум. Това не прави страната по-малко атлантическа. БВП на човек от населението в Дания и Швеция е по-висок от този на Германия, Франция и Италия. Техните икономики са по-устойчиви, с по-ниски дефицити и дългове — и без участието в Еврозоната.
3. „Референдумът е противоконституционен.“
Не е вярно. Конституцията не забранява произвеждането на референдум по въпроса кога да се присъединим към Еврозоната. Такъв референдум би бил противоконституционен само ако изрично забранява приемането на еврото изобщо. Но отлагането на членството е напълно в рамките на националния суверенитет. Далеч по-развити държави го правят без санкции.
Още по темата: Кой се страхува от референдумите?
4. „БНБ е длъжна да изготви официален доклад.“
Съгласно Конституцията на България, БНБ отговаря за паричната политика. Към момента обаче няма официален, подписан от Управителния съвет на БНБ аналитичен доклад за ефектите от присъединяването към Еврозоната. През октомври 2022 г. беше поискан такъв от Народното събрание, но вместо това бе изпратен „работен документ“, неподписан от управителя. Обещанието на тогавашния финансов министър и управителя на БНБ за съвместен анализ остана неизпълнено. Създаденият координационен съвет между МФ и БНБ не излезе с официална позиция, а само с непълен материал, подписан от служител на по-ниско ниво. И до днес, през 2024 г., БНБ отказва да представи подписан, утвърден документ пред Народното събрание.
Заключение
България не е готова за въвеждане на еврото през 2026 г. Икономическите, институционалните и социалните рискове са прекалено големи и в голямата си част — необратими. Подобно решение трябва да бъде взето със съгласието на българските граждани. Както показва примерът на Швеция, Дания, Великобритания, Полша, Чехия и Унгария — всяка държава има право сама да прецени кога и дали да се присъедини към Еврозоната.
Най-демократичният механизъм за вземане на това решение е национален референдум. Само българският народ може да даде легитимност на подобна стратегическа стъпка.
*коментарът е публикуван в страницата и профила на бившия депутат и икономист проф. Румен Гечев. Заглавието е редакционно.
