Преди няколко дни пред Съдебната палата в София се проведе протест срещу споделеното родителство. В него се включиха и знакови фигури от партия „Величие“. С най-добри чувства бих им препоръчал, когато не разбират от дадена тема, да не се опитват да взимат отношение, защото винаги се разбира кога един човек не е наясно с определена материя. Има достатъчно други теми, подходящи за тях – строителство, земеделие, животновъдство и т.н. Няма как човек да разбира от всичко.
От партията са записали видео, което разпространяват в каналите си. Ще си позволя кратък коментар.
Първи взе отношение по темата Ивелин Михайлов. Той сподели, че е бил дете на разведени родители и вероятно поради това смята, че има експертиза по въпроса. Но не. Това, че родителите му не са били добре възпитани и са го използвали като инструмент за насилие, за да „уреждат отношенията си“, не е нещо заслужаващо поощрение, а нещо, срещу което държавата трябва да се бори.
В съвременното право се приема, че родителите след развод или раздяла не губят правата си, а детето има право на редовни контакти и с двамата родители. В държави като нашата обаче правото често не е на почит, и се позволява на хора – окрилени от липсата на санкции – да използват детето си по грозен и недостоен начин. Правилното решение не е да се прекроява законът според тези хора, а да се прилагат санкции спрямо нарушителите.
Идеята на Ивелин Михайлов, че мъжът трябва да прави света по-добър, а жената да гледа децата (а може би и да стои в кухнята и да не говори много), е много далеч от съвременните разбирания. И е обезпокоително, че лидер на парламентарна партия говори такива неща. За правилното възпитание детето има нужда и от майка си, и от баща си. Лишаването от единия родител води до дефицити в развитието и характера на детето – нещо, което Ивелин Михайлов би могъл да провери при психолози. Именно заради такива случаи в парламента съществува възможността групите да имат външни експерти – справка: Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание.
Сега сме 2025 г., не 1880-та. Мъжът не е онзи, който работи 14 часа във фабрика, а жената – тази, която готви, пере и се грижи за децата. В съвременния свят грижата за децата и домакинството е споделена.
А днешните разговори за споделено родителство са резултат от дългогодишни протести и обсъждания по темата „родителски конфликти“.
Основни проблеми:
Не се спазват съдебни решения за лични контакти между деца и родители. Макар това да е престъпление срещу правосъдието, държавата – под натиск от чуждестранни агенти – неглижира проблема.
Съдът често присъжда твърде кратко време за контакти между детето и единия родител, което води до отчуждаване и пълно елиминиране на този родител от живота на детето.
За онези, които не знаят – има родители, които не виждат децата си с години заради патологичното поведение на другия родител. А държавата бездейства. Решението е просто: задържане от полицията при всяко нарушение, когато се погазват съдебни решения – ако детето не е отчуждено. А ако е – временно ограничаване на достъпа на родителя-отчуждител. Всички други „мерки“ водят само до усвояване на средства от НПО-та, приближени до властта, с нулев резултат.
Ако държавата не може да гарантира дори 8 часа контакт с дете два пъти месечно, не е ясно как ще осигури споделено родителство.
В тази посока трябва да са усилията на една опозиционна партия – не в пропагандиране на остарели философии, при които майката поема цялата тежест, а бащата – по израза на Михайлов – го взема за „един-два часа“.
Такива схващания вредят както на децата, така и на жените.
Особено опасна е идеята, че „ако едно дете не иска да вижда единия си родител, контактите да бъдат ограничени“. В повечето случаи това „нежелание“ е резултат от отчуждаване и манипулация, които представляват тежко насилие върху психиката на детето и трябва да водят до санкции – не до оправдание.
След Михайлов говори адв. Стилиана Бобчева, която или не е разбрала, или се опитва да манипулира обществото с твърдението, че се готви „задължително“ споделено родителство. Истината е, че се предлага оборима презумпция – т.е. предполага се, че и двамата родители са годни да се грижат за детето, освен ако не се докаже противното.
Също както съществува презумпция за невинност – не можем да третираме всички родители като насилници. Такава презумпция е абсурдна и опасна.
Стилиана Бобчева би трябвало да знае това. А също така – че има други закони, като Закона за защита от домашно насилие и Закона за закрила на детето, които могат да защитят деца от истински заплахи.
Колкото до твърденията, че не е имало обществено обсъждане – обсъждания по темата се водят от 2015 г. насам. Вероятно представителите на „Величие“ просто не са проявили интерес.
А по темата за това кой плаща „наляво и надясно“ – нека проверят кои организации се обявяват против споделеното родителство. Това са същите организации, които получават финансиране от бюджета и от чужбина. И именно те се нуждаят от отчуждени деца, за да реализират приход от кухи „социални услуги“.
Заключение
Поведението на онези, които пламенно се борят срещу споделеното родителство, е лицемерно. Няма как да повярваме, че биха оставили детето при другия родител и биха го виждали по час-два на седмица, ако другият има „по-добри възможности“. В действителност, всеки би се борил за детето си – и това ясно разкрива истинската същност на подобни публични „позиции“.
Затова – не вярвайте на онези, които под прикритието на „грижа за детето“, искат да го лишат от правото да обича и двамата си родители.
*Текстът е на Любомир Данков, заглавието и илюстрацията са редакционни.
