Начало Vox populi Днес е Сияна. Утре сме ние

Днес е Сияна. Утре сме ние

Мариян Иванов

от kritichno.e

„Днес е Сияна. Утре сме ние“

Граждани ще излязат днес на протест, за да изразят недоволството и гнева си от лошото състояние на пътищата у нас, съобщават различни медии. Така и трябва. Защото смъртта на малката Сияна, отнесена от камион край Телиш, трябва да ни събуди. Защото днес е Сияна, но вчера бяха десетки и стотици други деца, родители, баби и дядовци.

Не ни убиват пътищата. Сами се убиваме

Пътищата не убиват. Не убиват и камионите. Сами се убиваме. Защото тези, които отговарят за пътищата, са едни от нас – наши съграждани, съседи, дори приятели. Тези, които отговарят за контрола, са едни от нас. Но трябва да се случи подобна трагедия, за да започнем да проверяваме състоянието на пътищата, да въвеждаме превантивни мерки – след като едно дете е загинало. Да, от пътната агенция започнаха да слагат табели и маркировка след тежкия инцидент. Само у нас се въвеждат превантивни мерки от типа „след дъжд качулка“.

Липсва контрол.

Хайде да си кажем какви са причините – липса на контрол

  1. Липса на контрол за състоянието на пътищата

Преди два дни преминах два пъти по цялата магистрала „Тракия“. Ужасяващи кратери имаше поне на десетина места по цялото ѝ протежение от Бургас до София и обратно. Представете си какво може да се случи, ако някой не ги забележи, мине през тях със 100 км/ч. и загуби управление върху автомобила си. И това е магистрала. А какво се случва по стотиците километри пътища от друг клас? Поддържани с пари от бюджета, от такси, от акцизи. И обикновено – неподдържани. Преди време подадох сигнал за една опасна дупка на главен път. Отне две седмици (две), за да бъде запълнена от институциите. Група граждани купиха студена смес и я обезопасиха, докато отговорните за това си свършат работата. Защото липсата на контрол върху отговорните е проблем. Проблем е и когато няма кой да контролира контролиращите. Или това е увито в булото на бюрокрацията. Аз пиша писма, те пишат писма, а онази, с косата, стои до дупката и чака поредната си жертва.

  1. Липса на контрол върху скоростта

Очевидно нито епизодичните акции на полицията по различни отсечки, често – с особено силен медиен ефект (спираме колите заради телевизионния репортаж); нито камерите, засичащи превишена скорост; нито наказанията действат дисциплиниращо.

  1. Липса на контрол върху камионите

Товарът на камионите е един от рисковите фактори за движението им по пътищата. Преди години разговарях с един от малкото истински честни и почтени хора, минали през ръководствата на подобни държавни контролни органи. Сами можете да се досетите, че той (именно поради тези причини) не се задържа дълго на поста си. Една от първите му акции беше изненадваща, за проверка на натовареността на камионите. Попитах го колко от проверените са били претоварени.

  • Сто – отговори той.
  • Сто камиона? – попитах аз.
  • Не, 100%.

После ми разказа как са започнали да му подрязват крилете, да му ограничават дейността. Човекът беше смел, разказа всичко официално, в интервю. Ако у нас институциите действаха нормално, сигурно трябваше една сериозна проверка на разследващите органи относно неговите твърдения. Знаете ли какво се случи? Осъдиха го за клевета за някои от твърденията му, тъй като нямаше как да ги докаже, бяха му предадени като устни заповеди. Когато го попитах защо го е направил, той ми отговори:

  • Трябва да се говори за тези неща, защото иначе нищо няма да се промени.

За съжаление нищо не се промени. И днес е Сияна.

Каква е причината за подобни инциденти?

Подобни инциденти, разбира се, се случват навсякъде по света. Но у нас те граничат с един циничен абсурд. Защото граждани подават сигнали за нарушения, НПО правят анализи на състоянието на пътищата, а Институцията си прави каквото си иска. Тя или прибира пари под масата, за да си затваря очите (за качеството на ремонтите, за претовареността на камионите на някоя фирма и др. подобни), или просто не ѝ пука. Защото тя е Институция и никой нищо не може да ѝ каже. Институцията може да е някой висш началник, но може и да е някоя дребна чиновническа душица, която работи на принципа „за толкова пари – толкоз“. И тя не разбира, че докато прибира парите или се скатава, заради нейното действие или бездействие умират хора. И ще продължат да умират, докато ние търпим.

Защото днес е Сияна. Утре ще сме ние.

Може да подкрепите КритичноБГ тук:

Дарения

Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ

Други новини