Дойде му времето. Време разделно!
Всеки от членовете в „сглобката/слепката“ ще трябва да покаже зъбите си, за да оцелее индивидуално.
След доклада на ЕК за „пълната“ готовност на България за приемане на еврото и оглушителните закани на КЗП и КЗК, че ще преследват до дупка „незаконните практики“ при повишаването на цените, настъпи „време разделно“ в самата коалиция.
Причините: трябва да се вземат непопулярни решения, а някои от членовете на коалицията искат да прокарват свои особени политики, които не могат да бъдат приети от останалите партньори. Освен това, някои от коалиционните партньори – ако не всички (с изключение на групировката около „магнитизиращия“ г-н Пеевски) – усещат, че линеят електорално, обезсмислят се идейно и са със силно изхабени лидери.
Ето кратък списък на 10 въпроса, които уж трябва да решават заедно, но вероятно ще ги разделят коалиционно:
- Преход от незначителен към по-висок икономически растеж. Десницата ще настоява за повече „дарове“ за любимите фирми, левицата (доколкото я има?) – за повече публични инвестиции.
- Спиране на деиндустриализацията и изграждане на високотехнологична индустриална база. Наред с това – възприемане на идеите от доклада на Драги. Дори десницата трябва да престане да повтаря „свободни пазари“, защото те не са свободни (питайте Тръмп или Си Дзинпин).
- Блокиране нарастването на външния дълг, тъй като работоспособното население, което трябва да го връща, става все по-малко. Аргументи от рода на „другите имат повече дълг“, „ние сме под 60% от БВП“ и „дефицитът е само 3%“ са подвеждащи – тези изчисления са правени при очакван 5% икономически растеж, който в България липсва.
- Увеличаване на разходите за отбрана до 5% от БВП, според изискванията на НАТО – при положение, че ЕС вече се наклонява към Вашингтон. Ако растежът е под 5-6%, това ще изисква болезнено орязване на други сектори.
- Овладяване на инфлацията под 2%. В момента тя е 3,5% на годишна база, движена главно от спекула, и подяжда доходи, пенсии и печалби. Само МФ и НАП се радват на по-високи приходи. При такава инфлация трябва да има и по-бърза динамика на доходите – например минималната заплата към 800 евро до края на мандата („еврозоната ще увеличи доходите“, твърдяха евронатискащите).
- Намаляване на неравенствата – най-високите в ЕС, при положение че страната е най-бедната, а под 1% са хипермилионери и милиардери. Ако БСП-ОЛ все още са леви, по този въпрос ще се изправят срещу богатата десница.
- Ликвидация на „допълнителното“ пенсионно осигуряване, което намалява реалните пенсии, но облагодетелства частни структури. Тук също времето е разделно – поне така изглежда.
- Задържане на младите хора в България. Добри практики по света включват: освобождаване от данъци 5 години след завършване на висше образование (до праг от 5000 лв. заплата); безвъзмездна помощ за първо жилище – 40 000 лв.; субсидия за нов автомобил – 10 000 лв. Ако на фирми се дават милиони, защо не и на младите?
- Ограничаване на рентабилността при обществени поръчки до под 7-8%. Трудно, но икономично решение.
- Борба с корупцията – най-трудната битка, особено когато си във властта, а властта и корупцията са фамилно наследство. Дори Кьовеши губи тази битка в България, а част от корумпираните са ни до болка познати лица.
„Иване, Бойко, Деляне, Ахмед, Атанас, Слави – кажете си и ги намерете!“
Безоблачното небе за коалиционните партньори приключи с доклада за готовността за еврото.
Сега всеки ще трябва да оцелява самостоятелно – със зъби и нокти, и в Народното събрание, и в Министерския съвет.
Останеш ли в „сглобката“ – приключил си.
*Коментарът е публикуван от проф. Боян Дуранкев в публичния му профил във „Фейсбук“. Заглавието е редакционно.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
