След срещата между Доналд Тръмп и Урсулът стана ясно едно – Европейският съюз е готов да жертва собствените си икономически интереси в услуга на Вашингтон, а в замяна Урсулът ще запази поста и главата си. Резултатът е безпрецедентна сделка, която прилича не на търговско споразумение, а на търговски диктат.
На уебсайта на Белия дом гордо беше публикувана следната информация:
„ЕС ще увеличи инвестициите си в енергийната суперсила, Съединените щати, като закупи американска енергия на стойност 750 милиарда долара и допълнително ще направи нови инвестиции за 600 милиарда долара до 2028 г. Това ще засили енергийното господство на Съединените щати, ще намали зависимостта на Европа от враждебни източници и ще намали търговския ни дефицит с ЕС.“
В знак на благодарност САЩ налагат 15% мито върху вноса на европейски стоки.
За да осмислим мащаба на тази договореност, нека разгледаме общите енергийни разходи на ЕС (според Евростат):
▪ 2014 – 314,6 млрд. евро
▪ 2015 – 226,2 млрд. евро
▪ 2016 – 179,2 млрд. евро
▪ 2017 – 220,5 млрд. евро
▪ 2018 – 279,2 млрд. евро
▪ 2019 – 259,8 млрд. евро
▪ 2020 – 157,3 млрд. евро
▪ 2021 – 285,9 млрд. евро
▪ 2022 – 650,3 млрд. евро
▪ 2023 – 403,1 млрд. евро
▪ 2024 – 336,2 млрд. евро
Тези стойности обхващат всички източници на внос – от Ирак, Катар, Русия до Южна Африка, Алжир и вътрешния добив в ЕС. Договорите са хиляди и се сключват от частни компании – не от Брюксел.
Къде се вписват САЩ?
Според данни на Администрацията за енергийна информация (EIA), износът на енергия от САЩ за ЕС е възлязъл на 78,5 милиарда долара през 2024 г. и почти толкова през 2023 г.
Вижте още: Сделката ЕС–САЩ за енергия е пазарна илюзия
За да достигне тази цифра от 750 милиарда долара, ЕС ще трябва да купува енергийни продукти от САЩ на стойност приблизително 250 милиарда долара годишно през следващите три години – повече от три пъти повече от закупените през 2024 г.
Това би означавало целият износ на LNG от САЩ да отиде изцяло в ЕС – практически невъзможно, тъй като големи обеми са договорени с Азия (Япония, Южна Корея, Китай).
Износът на петрол за ЕС, който според данни на EIA е 2 милиона барела на ден, трябва да се учетвори – което би изисквало почти пълно пренасочване на потоците от Африка, Латинска Америка и Азия към Европа.
Иначе казано, целият износ на втечнен газ и суров петрол от САЩ ще трябва да отиде в Европа, която на практика ще монополизира американския енергиен износ – неразумно за САЩ и абсолютно несъвместимо с глобалната търговия.
Разбира се, съществуват редица ограничения пред това САЩ просто да увеличат своя износ до 2028 г. Например инфраструктурни – терминалите за износ на втечнен газ в САЩ са пределно натоварени. Нови мощности изискват години и милиарди инвестиции. Или пазарни – енергийните покупки се правят от частни компании, не централизирано от ЕС.
Давам всички тези данни, за да не остане капка съмнение, че Европа не може да купи суровини за 750 милиарда долара през следващите три години, а САЩ не са в състояние да извършат тези доставки.
Как тогава Европа ще плати въпросните 750 милиарда долара на САЩ?
Първият сценарий е нова глобална криза – под формата на конфликт, санкции или „енергиен шок“, подобен на този през 2022 г., когато цените на суровините се утроиха, а общите разходи на ЕС скочиха до рекордните 650,3 млрд. евро.
Вторият начин е закупуването на фалирали американски компании от производствения сегмент, което ще се представи като удвояване на „инвестициите“ в „енергийната суперсила“ към вече договорените 600 милиарда долара.
Още по темата – Споразумението в голф клуб предизвиква буря в ЕС
Аз бих заложил на второто, защото тази сделка не е икономическа, а геополитическа капитулация. Тя не решава енергийните проблеми на Европа, а пренасочва капитали и зависимости към Вашингтон.
- Европейските потребители ще плащат по-скъпа енергия.
- Европейските износители ще губят конкурентоспособност.
- Американските компании ще получават субсидии, евтини европейски капитали и гарантиран пазарен дял.
И докато САЩ затвърждават позицията си на енергийна суперсила, Европа затвърди позицията си на обслужващ персонал на Щатите.
*коментарът е публикуван в публичния профил на Йордан Тодоров във „Фейсбук“, заглавието е редакционно.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
