Подценявайки интелигентността на българите, управляващите ни пробутват някакви магически връзки между членството в еврозоната и кредитния рейтинг на страната.
Премиерът Росен Желязков с патос ни уведоми, че „Повишеният кредитен рейтинг е сериозен вот на доверие за българската държава“. А бившият премиер Бойко Борисов възторжено споделя: „Държавата е стабилна и с възходящ хоризонт, сочат обективните международни оценки“. Все пак нека се опрем на обективните факти, за да сме сигурни, че имаме основания за всенародни тържества.
Можем да обслужваме дълга си
Първо, става дума за кредитен рейтинг, касаещ единствено способността на дадена страна да обслужва държавния дълг. Оценките на международните кредитни агенции (от най-високи AAA до трето ниско равнище CCC) се отнасят САМО за ДЪРЖАВНИ ОБЛИГАЦИИ, емитирани за финансиране на държавен дълг. Тези оценки нямат нищо общо с жизнен стандарт, пазарна конкурентоспособност, икономически потенциал и икономически растеж, ценова стабилност и пр.
Има ли връзка с Еврозоната?
Второ, няма никакви статистически или други фактически доказателства, че членството в еврозоната автоматично води до подобряване на рейтинга. Ако беше така, кредитните агенции щяха да публикуват обща оценка за еврозоната, но те правят оценки само за отделните страни. И това е повече от логично, тъй като структурата и делът на дълга в БВП на отделните страни е различен, различно е и състоянието на техните икономики. Швеция и Дания, например, не са членове на еврозоната, но имат максимален кредитен рейтинг AAA. Същият рейтинг имат Германия и Нидерландия, които са членки на еврозоната. Чехия има рейтинг AA-, по-висок от рейтинга на членовете на еврозоната Словакия, Испания и Португалия (и трите с A-, Fitch Ratings). Гърция, дългогодишна членка на еврозоната, има оценка едва BBB-, което е по-ниско от Полша и Чехия. Т.е. няма никаква автоматична зависимост между кредитния рейтинг по обслужването на дълга и членството в еврозоната.
Вижте още – ЕЦБ: България пред риск от инфлация и кредитна спирала
Дълг и кредитен рейтинг
Трето, няма еднозначна зависимост между кредитния рейтинг и трите показателя: инфлация, бюджетен дефицит и дял на държавния дълг в БВП. Япония има колосален държавен дълг от над 250% спрямо БВП, но кредитният ѝ рейтинг е А. За САЩ, където делът на държавния дълг в БВП надхвърли 135%, рейтингът е AA+. Да припомним, че този дял за България е едва 24% и бюджетният ни дефицит миналата година бе в нормите от 3%.
България заслужава висок рейтинг
В заключение: България има засега добри фискални показатели и заслужава висок рейтинг като страна, която може да обслужва държавния си дълг. По същество, дали оценката е BBB или А, няма особено значение. Но като имаме предвид очертаващите се проблеми с нашия бюджет тази година и нарастващите проблеми пред европейската икономика, няма основание за оптимизъм. Тези рейтинги не са решаващи за преките чуждестранни инвестиции; също така тези рейтинги няма да подобрят производствените ни технологии, нито ще направят фирмите ни по-конкурентоспособни. Това, което е сигурно, е, че в момента се разработват механизми за теглене на дългове от името на еврозоната за подпомагане на закъсалите с тежки дефицити и задължения страни като Франция, Белгия и Италия. В случай че тези механизми бъдат въведени, тогава България ще стане първокласен платец на чужди дългове. Но това вече е сюжет за друг разказ.
*Коментарът е публикуван в официалната страница на проф. Румен Гечев във „Фейсбук“, заглавието е редакционно.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
