В момента, тихомълком, без много коментари в медиите, се прави опит да се прокара промяна в трудовото законодателство, която да позволи до 50% от работниците на една фирма да са лица от „трети държави“. Това означава лица извън Европейския съюз.
Допреди само няколко години ограничението беше 10%, след това се вдигна на 20% за големи предприятия и 35% за малки. Сега пак се иска вдигане. С тези темпове до 2030 година ще е позволено до 100% от работниците да са от трети страни.
Кои сектори натискат
За такива промени най-много бутат най-нископлатените сектори у нас, като най-гръмогласни са от туристическия бранш, но също и строителния. Голям натиск в тази посока има от Българската стопанска камара, според която стопанско развитие в България явно е невъзможно без хронично подбиване на цената на труда. Транспортният министър Гроздан Караджов вече натиска за въпросните промени отвътре в настоящото правителство.
Истинската причина не е демографията
Работодателите и техните представители обикновено се оправдават с демографската криза, заради която се налага внос от чужбина. Но, както наскоро отбелязах, в данните за пазара на труда си личи, че има много неизползван ресурс вътре в страната, който остава икономически неактивен. В младежка възраст (15–29 години) има поне около 150 000 души, да не говорим за огромния ресурс от български работници в чужбина (милиони).
Ако работодателите в сектори като туризма или строителството не могат да намерят работна ръка, това е основно защото не искат да плащат достойни заплати и да предложат добри условия на труд. България остава на последно място по заплащане в ЕС, а именно в сектори като строителството, туризма и търговията на дребно положението е най-зле.
Вижте още – Внасяме работници, докато нашите бягат: България пред трудов колапс
По данни на Евростат разходите за труд в тези сектори са максимум една трета от средното за ЕС. Същевременно, знаете ли какво е ценовото равнище в България спрямо средното за ЕС? То е 60%, отново по данни от Евростат. Тоест, измерено в реална покупателна способност, работещ в тези сектори е приблизително двойно по-беден от средното за ЕС. Е, чудете се после защо никой не иска да работи.
Двойна печалба за бизнеса, загуба за България
За местните работодатели пък сметката е обратната — за тях е двойно по-евтино, защото купуват труд при разход една трета от средния за ЕС, а продават при цени, които са две трети от средното. Съответно има и потенциал за двойно по-големи маржове при равни други условия. Но това, което за някои бизнесмени може и да е манна небесна, за България като държава е напълно пагубен икономически модел.
Ако ценовото равнище постоянно изпреварва доходите, то икономическо развитие на практика не се случва. Реалната конвергенция със средния за Европа стандарт се бави до безкрай, защото сакън да не удари по маржа на някой роден „бизнесмен“. И затова работещите българи не спират да мигрират на Запад. Ако България не конвергира с по-развитата част от Европа, те сами ще го направят — използвайки краката си.
Би трябвало да е очевидно колко пагубно е това за страната ни в дългосрочен план.
*Коментарът е публикуван в публичния профил във „Фейсбук“ на икономиста Георги Вулджев, заглавието е редакционно*
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
