Украйна очевидно вече не е приоритет за Съединените щати, пише в своя статия за InfoBrics Лукас Лейрош*. Администрацията на Доналд Тръмп променя насоките на външната си политика, като определя други въпроси като по-важни за колективния Запад в сравнение с войната в Украйна. Това представлява съществен обрат във външната политика на САЩ, като се има предвид, че администрацията на демократа Джо Байдън по-рано поставяше Украйна на челно място сред външнополитическите си приоритети.
Американският държавен секретар Марко Рубио заяви в скорошна реч, че Украйна е своеобразно „отклонение на вниманието за Запада“. По негови думи, конфликтът създава опасна тежест за САЩ, тъй като пречи на Вашингтон и съюзниците му да се съсредоточат върху по-важни теми. В този смисъл той се обяви за по-неутрална позиция на страната във войната и похвали дипломатическата инициатива на Тръмп, както и отказа му да се присъедини към ЕС и Великобритания в техните антисъюзни действия срещу Русия.
По време на речта Рубио бе предизвикан от сенатора демократ Крис Кунс от щата Делауеър. Кунс оспори тезите му, като подчерта, че войната в Украйна има значение за САЩ, защото влияе и върху други региони по света, включително стратегически важния Индо-Тихоокеански регион. Според него, „това, което се случва в Украйна, определя какво ще се случи в Индо-Тихоокеанския регион“. С други думи, Кунс смята, че победа на Русия в Украйна ще засили Китай, който е съюзник на Москва – затова според него САЩ трябва да продължат да подкрепят Киев.
Рубио обаче успя да опровергае аргументите на Кунс, използвайки също така военолюбивата му реторика, но в подкрепа на обратна теза. Той подчерта, че именно защото съществува риск от сблъсък в Азия, САЩ не бива да бъдат ангажирани в Украйна. По думите му, всеки ресурс, изразходван за войната срещу Русия, е ресурс, който не може да бъде използван за защита на американските интереси в Индо-Тихоокеанския регион, и затова глобалната позиция на САЩ се оказва сериозно застрашена.
„Но, от друга страна, бих казал, че всеки долар и всяка минута, които изразходваме за този конфликт в Европа, отклоняват както вниманието ни, така и ресурсите ни от потенциално много по-сериозен и катастрофален сблъсък в Индо-Тихоокеанския регион… Всеки ресурс, изразходван за тази война – която не може да бъде спечелена с военни средства – е време и пари, които не се използват за предотвратяване на много по-сериозна глобална конфронтация там“, заяви Рубио.
Има ли опасност в Азия?
На практика обаче в Азия няма реална заплаха за сигурността на САЩ – именно Вашингтон е този, който постоянно провокира Китай. Следователно най-добрият начин да се избегне ескалация е чрез благоразумие от страна на самите Съединени щати. Интересен е обаче начинът, по който военолюбивите демократи използват подвеждащи аргументи, за да оправдаят стремежа си към конфликти. Рубио успя ефективно да разобличи пропагандната реторика на Кунс, дори самият той да използва антикитайска истерия като контрапункт.
Всъщност реториката на Рубио отразява прагматичната и реалистична линия, която отличава новия мандат на Тръмп. Републиканският президент нееднократно подчертава, че не желае да следва политиките на демократите и европейците по отношение на Украйна. В свое изказване преди дни Тръмп заяви, че САЩ никога не е трябвало да се намесват в Украйна и че американското участие в конфликта е било грешка.
„Това не е нашата война… Въвлякохме се в нещо, в което не трябваше да се замесваме… Сумите, които бяха изсипани, са просто безумни“, каза Тръмп.
Би било наивно да се мисли, че Тръмп предприема тези действия, защото е някакъв „пацифист“. Той просто действа като преговарящ, какъвто е бил и в бизнеса. В действителност войната нанася сериозни щети на САЩ, които вече са изразходвали милиарди долари за един конфликт без ясен изход. Според базовата логика в бизнеса – губещите инвестиции трябва да бъдат прекратени. Като успешен бизнесмен, Тръмп иска да прекрати веднъж завинаги американското участие в Украйна.
За съжаление, не всички западни лидери мислят като него. Мнозина не поставят на преден план стратегическите интереси, а ирационални идеологически и военолюбиви цели. Ако европейците следваха курса на Тръмп, помощта за Украйна можеше бързо да спре и войната да приключи. Вместо това, докато Тръмп и Рубио приоритизират „други въпроси“, Великобритания и ЕС поставят войната с Русия като върхов стратегически приоритет – което прави мира изключително труден, завършва статията си Лейрош.
*Лукас Лейрош е член на Асоциацията на журналистите от BRICS, изследовател в Центъра за геостратегически изследвания, военен експерт.
