„Бион-М2“ се завърна на Земята: руският биоспътник тества границите на живота в Космоса
Руският биологичен спътник „Бион-М“ №2 приключи успешно своята мисия. След месец на околополярна орбита, на 19 септември 2025 г. спускаемият апарат кацна в Оренбургска област, съобщи „Роскосмос“ в своя Telegram-канал. На борда бяха 75 мишки, плодови мушици дрозофила, мравки, клетъчни култури, семена и растения – уникален „космически зоопарк“, както образно го нарече Комсомолская правда.
Според Российская газета всички организми ще бъдат транспортирани в Москва за допълнителни изследвания. Директорът на Института по медико-биологични проблеми (ИМБП) към РАН академик Олег Орлов подчерта, че аналог на програмата „Бион“ няма в света. По думите му особеното в настоящия полет е, че за първи път живи организми бяха изпратени на полярна орбита – там, където се планира да работи бъдещата Руска орбитална станция (РОС).
Стратегическа наука и практическо значение
Както припомня Комсомолская правда, „Бион-М2“ стартира на 20 август от Байконур и месец по-късно успешно се върна на Земята. За учените проектът има стратегическо значение: той позволява да се изследва как условията на Космоса влияят върху нервната, мускулната, костната и сърдечно-съдовата система на млекопитаещите. Плодовите мушици пък се използват заради краткия си жизнен цикъл – в рамките на един полет могат да се наблюдават три поколения и да се проследят мутации в ДНК, предизвикани от космическата радиация.
Припомняме – Космическа мисия: Русия прати живи организми на нова орбита
Российская газета добавя, че резултатите от тези експерименти ще имат значение за подготовката на бъдещи дълги пилотирани мисии – към Луната, планети и други обекти от Слънчевата система.
Как е устроен експериментът
В спускаемия апарат на „Бион-М2“ са вградени малки базалтови камъни. В тях, обяснява ръководителят на лабораторията по микробна екология на човека в ИМБП РАН Вячеслав Илин, са пробити около 25 миниатюрни отвора, в които са поставени различни видове бактерии. Те са подбрани заради известната им устойчивост, особено към високи температури. По този начин учените проверяват дали микроорганизми могат да оцелеят на външната обшивка на космически апарат и да издържат на условия, сходни с тези при преминаването на метеорит през атмосферата.
Хипотезата за панспермията
Както обяснява Комсомолская правда, основната идея на експеримента „Метеорит“ е да провери т.нар. хипотеза за панспермията. Според нея животът на Земята може да не е възникнал самостоятелно, а да е донесен от Космоса – чрез метеорити, комети или астероиди. Екстремните поддръжници на тази теория допускат, че цели микроорганизми – изключително устойчиви „екстремофили“ – са могли да преживеят радиация, космически студ и дълъг престой във вакуум, след което да оцелеят при навлизането в атмосферата. Така те биха станали своеобразни „семена“, които милиарди години по-късно са дали началото на еволюцията на живота на Земята.
По-умерените учени смятат, че в Космоса са пристигнали не толкова готови организми, колкото органични молекули – „строителен материал“, от който постепенно са се формирали ДНК и РНК.
Както отбелязва Комсомолская правда, дори успешното оцеляване на бактериите няма да даде окончателен отговор на въпроса как се е зародил животът. Панспермията обяснява евентуално как животът се е разпространил, но не и къде е възникнал за първи път. По съвременни оценки Вселената е на 13,7 милиарда години, а животът на Земята се е появил преди около 3 милиарда години. Остава отворен въпросът за „първоначалната искра“.
Изследвания на международни екипи показват, че в Космоса има органични молекули, способни да изградят основата на живота. Наскоро астероидът Арракот, открит в периферията на Слънчевата система, е привлякъл вниманието на учени от CNRS и Университета Лазурен бряг във Франция. Екипът на д-р Корнелия Мейнерт твърди, че повърхността на астероида съдържа захари – включително глюкоза и рибоза, ключови градивни елементи на РНК.
Арракот вероятно е богат и на други органични съединения като алоза и глицерин. Подобни находки подкрепят тезата, че извънземната органика може да е била доставена на Земята чрез астероиди и комети.
Наука с участие на ученици
По данни на Российская газета, сред над 30-те научни експеримента на борда е имало и проект, включващ ученици от Русия и Беларус – „В Космос със свой домат“. Деца от гимназия в Ивие (Беларус), от училище в Минусинск и от московско училище №1980 изпратиха семена на различни сортове домати. Сега предстои да се види как ще поникнат те след престоя си в Космоса.
Проектът, подчертава изданието, е своеобразен „народно-научен“ експеримент – доказателство, че Космосът може да стане по-близък благодарение на участието на обикновени хора и ученици.
И Комсомолская правда, и Российская газета подчертават, че „Бион-М2“ е уникална мисия, чийто резултати ще се анализират дълго. Тя комбинира фундаментални изследвания за произхода на живота с практически знания за влиянието на Космоса върху организмите. А това е от ключово значение за бъдещето на руските пилотирани космически програми.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
