Китай и Русия биха могли да се окажат сред основните стратегически печеливши от продължителен военен конфликт между САЩ и Иран, въпреки че формално се въздържат от пряка намеса. Това посочва външнополитическият анализатор Джъстин Мичъл в публикация за The National Interest.
По думите на Мичъл, докато Иран води „война за оцеляване“ и остава сравнително изолиран, неговите предполагаеми партньори – Китай и Русия – ограничават участието си до дипломатически реакции. И двете държави осъждат атаките и призовават за прекратяване на бойните действия, но избягват предоставянето на значима военна помощ.
В същото време САЩ увеличават военното си присъствие в региона, включително чрез разполагане на морски пехотинци и части от 82-ра въздушнодесантна дивизия, в подготовка за евентуална наземна операция.
Защо Китай не се намесва в защита на Иран
Според Мичъл липсата на активна подкрепа от страна на Пекин не е признак на слабост или безразличие, а резултат от ясно дефинирани национални интереси.
Анализатори, цитирани в текста, определят китайското бездействие като „най-ясния знак за дезориентация на Пекин“. Въпреки това Мичъл подчертава, че Китай действа рационално, избягвайки пряка конфронтация със САЩ.
Китай разглежда Азия и непосредственото си обкръжение като основен приоритет на външната си политика. Макар Близкият изток да е важен за енергийните доставки, той не е на нивото на стратегическа значимост на Тайван, Япония или Европа.
Мичъл отбелязва, че Пекин традиционно избягва формални съюзи – единственият му договор за сигурност остава този със Северна Корея от 1961 г., чиято реална тежест е спорна.
Отношенията с Иран са предимно икономически, съсредоточени върху енергетиката. През 2025 г. Китай е закупил над 80% от иранския износ на петрол, което представлява 13,4% от общия му внос. Въпреки това, дори евентуално затваряне на Ормузкия проток би било компенсирано частично чрез запаси и алтернативни доставчици, включително Русия.
Как Пекин печели от отклоняването на САЩ към Близкия изток
Според Мичъл по-важният ефект за Китай е стратегически: пренасочването на американски военни ресурси от Индо-Тихоокеанския регион към Близкия изток. САЩ вече прехвърлят системи като THAAD от Южна Корея, както и военноморски и сухопътни сили, включително ударни групи самолетоносачи.
„Китайските военни плановици вероятно ще приветстват отклоняването на американската мощ от периферията на Китай към Близкия изток“, отбелязва Мичъл.
Защо Русия избягва пряка подкрепа за Иран
Москва също не разглежда Иран като ключов елемент от своята външна политика. В концепцията си за външна политика от 2023 г. Русия поставя акцент върху т.нар. „близка чужбина“, докато Близкият изток остава второстепенен приоритет.
Въпреки това Русия поддържа военно-техническо сътрудничество с Иран, включително сделки за оръжие на стойност стотици милиони долари. Това обаче не е равнозначно на гаранции за сигурност. Анализатори, цитирани в текста, определят руската неспособност да подпомогне „ключов съюзник“ като „несъмнено неудобна“, но Мичъл подчертава, че и тук става дума за прагматичен избор, а не за слабост.
Енергия, Украйна и печалбите за Москва от конфликта
Мичъл подчертава, че Русия може да извлече значителни икономически ползи от конфликта. Потенциално затваряне на Ормузкия проток би принудило държави като Китай и Индия да увеличат вноса на руски петрол, което – в комбинация с повишени глобални цени – би донесло допълнителни приходи за руската икономика.
Освен това, ангажираността на САЩ в Иран намалява наличните ресурси за Украйна. Всеки пренасочен към Близкия изток ракетен прехващач или система – като THAAD, Patriot или Tomahawk – означава по-малко налични средства за украинския фронт.
Според анализа Русия има възможност да подпомага Иран индиректно, например чрез разузнавателна информация за американски цели в региона. Това ѝ позволява да участва в конфликта без директна конфронтация със САЩ.
Война на изтощение: стратегическите дивиденти за Китай и Русия
В заключение Джъстин Мичъл подчертава, че сдържаността на Китай и Русия е израз на стратегическа дисциплина. И двете държави имат интерес от продължителен конфликт, който изтощава военните ресурси на САЩ.
„Претоварена и изтощена американска армия е в полза на Китай в Тихия океан и на Русия в Украйна“, пише Мичъл.
Колкото по-дълго продължава войната, толкова по-големи ще бъдат потенциалните дивиденти за Пекин и Москва, заключава анализът, публикуван в The National Interest.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
