Разликата в благосъстоянието между САЩ и Европа е достигнала тревожни мащаби и продължава да расте, пише в статия за National Review шведският икономист и автор Джон Густавсон. Според него, въпреки опитите на някои европейци да омаловажат проблема, фактите показват ясно: от 2008 г. насам почти целият растеж в ЕС идва от източните държави, докато Западна Европа все повече изостава. Популярният мем за „Europoors“ в американската десница, отбелязва National Review, всъщност стъпва върху реални икономически тенденции.
Данните: ЕС вече значително изостава от Америка
Густавсон подчертава, че изчисляването на богатството между държави е сложно, поради различните ценови нива и колебанията на валутните курсове. Ето защо икономистите сравняват държави чрез БВП, коригиран по паритет на покупателната способност (PPP), и изразен в постоянни международни долари.
През 2008 г. 14-те държави от ЕС преди разширяването през 2004 г. (без Великобритания) са имали такъв БВП, равняващ се на 94% от този на САЩ. До края на 2024 г. този дял пада до 78% — спад от 16 пункта за 16 години. Включването на Обединеното кралство, напуснало ЕС през 2020 г., не променя тенденцията — разликата дори леко се увеличава.
Разликите са очевидни и в заплатите. Според National Review, американските лекари печелят повече от 2,5 пъти от британските, американските инженери-химици — двойно повече от шведските, а специалистите по данни в Калифорния — два пъти повече от тези в Берлин. Когато се отчетат и високите европейски данъци, реалната разлика в нетните доходи става още по-значителна.
Какво не обясняват нито левите, нито десните тези
Густавсон посочва, че левицата в Европа често обвинява строгата бюджетна дисциплина за слабия растеж. Според това обяснение САЩ при президента Барак Обама прилагат масивни стимули, докато ЕС налага строги ограничения на бюджетите.
National Review контрира: Ирландия — подложена на най-строги финансови мерки — се превръща в най-бързо растящата икономика в Европа. А страни като Германия и Франция, които почти не съкращават разходи, се превръщат в образци на стагнация.
Отдясно често се твърди, че имиграцията е основният виновник за изоставането. Авторът отбелязва, че критиката към миграционните политики е легитимна, но не обяснява слабия растеж през първата половина на 2010-те, още преди мигрантския пик. Въздействието върху престъпността, социалните системи и интеграцията е дългосрочно, но не обяснява внезапното изоставане за толкова кратък период.
Еврозоната и неизлекуваните последствия от 2008 г.
Според анализа, истинският корен на проблема е нерешената криза в еврозоната. Още Милтън Фридман предупреждава, че страните от еврозоната не образуват „оптимална валутна зона“ — икономиките им се движат различно, което прави една-единствена лихвена политика неефективна за всички.
След 2008 г. държави като Гърция и Ирландия нямат възможност да обезценят валутата си, нито да разчитат на лихвена политика, съобразена с нуждите им. ЕЦБ отказва да допусне периферните икономики да диктуват условията. Така държавите са принудени да провеждат фискални мерки в момент, когато доходността по облигациите скача, а инвеститорите търсят сигурни активи. Последиците остават дългосрочни — дори в ядрото на еврозоната.
Регулации срещу иновации: фаталният европейски модел
National Review подчертава, че след 2010 г. голяма част от растежа в ОИСР (Организация за икономическо сътрудничество и развитие) е движен от технологичния сектор. САЩ се възползват от иновативната среда на Силициевата долина. Европа — не.
Авторът отбелязва, че ЕС традиционно следва модела „регулирай първо, питай после“. GDPR води до масови cookie банери и огромни глоби. ЕС влиза в конфликти с Илън Мъск относно свободата на словото в X, а новите правила срещу политическа дезинформация карат социалните платформи да спрат политическите реклами в Съюза. Законът за изкуствения интелект, широко смятан за антииновативен, е поредното препятствие за технологичния растеж.
Ирландия — най-технологично ориентираната държава в ЕС — отново е изключението, доказващо правилото.
„Зелената“ икономика, която не донесе растеж
Авторът пише, че зеленият преход не компенсира загубите в традиционната индустрия, особено в производството. ЕС въвежда забрана за двигатели с вътрешно горене от 2035 г., въглеродни цени от 2027 г., ограничения върху фракинга и силна съпротива срещу ядрената енергия. Всичко това поставя европейските компании в по-неблагоприятно положение.
Производството на електромобили процъфтява — но в САЩ и Китай. Европа няма нито високотехнологичните кадри на американците, нито евтината работна ръка на китайците. Същият модел се повтаря при соларните панели, батериите и други зелени технологии.
Механизмът за въглеродна корекция при внос (CBAM), който ЕС въвежда от 2026 г., компенсира част от въглеродните разлики, но — както подчертава National Review — разходите в крайна сметка лягат върху потребителите и не решават проблема с конкурентоспособността.
Вижте още – CBAM: новият зелен данък ще удари и българите
Европа старее, САЩ растат: демографията като фактор
Авторът отбелязва, че стареенето е ключов проблем. Работоспособното население на САЩ расте с над 8% от 2008 г. насам. В ЕС-15 то намалява, въпреки значителните мигрантски потоци. Прогресивните семейни политики — платени отпуски, субсидирани детски грижи, безплатно образование — не водят до устойчиво повишаване на раждаемостта.
Стареенето поставя системите за социални разходи под натиск, включително в големи икономики като Франция и Великобритания. Политиците са принудени да признаят, че дори високите нива на миграция не могат да предотвратят необходими реформи — позиция, която трудно се приема обществото.
Още по темата – Европа вдига пенсионната възраст: няма кой да работи
Густавсон пише в National Review, че сегашното състояние на Европа е „предвидим резултат от предаването на паричния суверенитет на неконтролируем централeн орган, задушаването на иновациите чрез регулации, блокирането на трудовите пазари и преследването на климатична ортодоксия за сметка на конкурентоспособността“.
Той предупреждава американците, че ако Вашингтон последва европейските политики в името на „защита на работниците и индустрията“, следващата мем-карикатура за икономически упадък може да бъде за САЩ.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
