От демонстрация на сила до заплаха за война
Според The Guardian „напрежението между САЩ и Венецуела се покачва“. Това си личало по приближаването към Венецуела на самолетоносача „Джерълд Форд“. Явно след масовите уволнения прикрити с доброволни напускания в БиБиСи, класическите британски лъже-пропагандатори (журналисти) са се наплашили доста от Доналд Тръмп. Все пак последният ги съди за 1 милиард долара щети след като се оказа, че БиБиСи са фалшифицирали негови изказвания в документалния филм излязъл малко преди изборите в САЩ. Нищо лично, просто бизнес. Да не забравяме, че добрата стара Англия няма приятели, а има само интереси.
Но явно понякога младият голям брат отвъд океана натяга гайките на своите глътнали бастуна предци от джентълменските клубове на улица „Пел Мел“. Не можем по друг начин да си обясним подобни евфемизми като „покачване на напрежението“. То не се покачва. Има отявлена и непредизвикана агресия от страна на залязващия хегемон, който заплашва да нападне една суверена страна, за да конфискува природните ѝ богатства – конкретно огромните залежи на петрол.
Вижте още – Тръмп срещу Мадуро: война под прикритие
Упадъкът на американската мощ и вътрешните ѝ кризи
Ситуацията е много опасна както за Венецуела така и за целия регион. За разлика от златните години след 1991, когато лапни-шараните още вярваха на Фукуяма, че е дошъл краят на историята, и САЩ плуваха уверени на вълните на своето превъзходство като световен хегемон, в момента и на отчаяните либерали като Дайнов е станало вече ясно, че „маякът на демокрацията“ САЩ (beacon of democracy) потъва стремглаво в блатото на историята, където го чакат всички провалени и изчезнали империи.
Демографските проблеми и социалното напрежение между различните етноси и раси в САЩ са доста сериозни, а в момента се добавя и нарастващият брой мюсюлмани, за които медиите избягват да говорят. Провалът на масовото образование, чието качество е лошо, не позволява на страната да извади достатъчно количество кадри, за да върне индустриите обратно от Китай. Да, имат качествено образование за малцина в най-скъпите университети на света, но младежите, които ги завършват, не са достатъчни за така желаната реиндустриализация – тема, с която иначе медиите ни заливат. Самата деиндустриализация на САЩ е един от основните проблеми на страната – финансовият капитализъм, който тръбеше, че няма нужда от местна индустрия, а само от сектор услуги, отсече самата база, на която се крепеше световното господство на Америка.
Затова и ситуацията е опасна – отслабващ и отчаян да запази позициите си, американският елит става все по-агресивен и безрасъден. Вярно е, че някои анализатори считат, че Доналд Тръмп не иска реално да си навлече нова военна кампания на главата с Венецуела, и че зад заплахата за интервенция се крият силите на демократите, с които все още не се е справил. Но дали му слагат прът в каруцата и дали Тръмп ще успее да се справи, не е ясно. А и винаги има вариантът самият Тръмп да иска да си осигури венецуелския петрол.
Още по темата – Венецуела е новият фронт на САЩ за контрол над петрола
Опасната игра на Вашингтон и уроците за България
Ситуацията остава особено нестабилна, а на фона на задаващата се финансова криза в САЩ, не е ясно коя драма ще преобърне въпросната каруца и ще предизвика лавината от проблеми. Дали една интервенция във Венецуела ще срине прегретите фондови пазари или поредният балон, в момента – в сферата на изкуствения интелект, ще предизвика САЩ да изберат войната като класическо средство за излизане от кризи? Можем само да гадаем.
Едно е ясно. Българският интерес би бил да избягваме сътресенията, да трупаме резерви пред опасността от нова световна криза, да мислим варианти за масова заетост при евентуална безработица. Предвид демографската криза сред българския етнос не можем да си позволим една нова глобална икономическа криза да остави млади семейства с дългогодишни ипотечни кредити на улицата и да ги лиши от възможности да се решат да имат повече деца. В тази връзка влизането в еврозоната и планираното източване на резервите на валутния борд от крадливия елит начело на държавата идват в най-неподходящия момент.
* Коментарът е на Георги Съйков, историк по образование, с интереси в сферата на икономиката и социологията, работи в сферата на комуникациите. Заглавието и вътрешните заглавия са редакционни.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
