Войната срещу Иран рискува да отключи опасна верижна реакция в международната система – такава, която може да ускори разпространението на ядрени оръжия и дори да доведе до първото им използване в бой от десетилетия. Това предупреждава анализаторът Андрю Дей в статия за The American Conservative, в която разглежда по-широките геополитически последици от конфликта.
Според Дей действията на администрацията на президента на САЩ Доналд Тръмп са довели до сериозна ескалация, която не само разклаща регионалния баланс в Близкия изток, но и изпраща тревожни сигнали към други държави по света относно значението на ядреното възпиране.
Войната с Иран разтърси Близкия изток и енергийните пазари
Конфликтът между САЩ, Израел и Иран вече оказва сериозно влияние върху международната система. По данни на Международната енергийна агенция войната е предизвикала „най-голямото прекъсване на доставките в историята на световния петролен пазар“, отбелязва Дей в The American Conservative. Сраженията бързо се разширяват отвъд двустранния сблъсък. Иран успява да нанесе удари срещу Израел, държави от Персийския залив, американски военни обекти и американски войници. В същото време редица арабски столици в региона започват да изразяват недоволство от Вашингтон заради започването на войната и поставят под въпрос отношенията със Съединените щати.
Според автора целите на войната остават неясни. Първоначално Доналд Тръмп говори за разпространение на „свобода“ в Иран, но вместо това конфликтът води до мащабни разрушения, без да успее да свали властта в Техеран.
Убийството на Хаменей не свали режима в Техеран
Сред най-драматичните събития в конфликта е убийството на върховния лидер на Иран аятолах Али Хаменей при удари на САЩ и Израел.
Въпреки това режимът оцелява, а иранското Събрание на експертите назначава неговия син – твърдолинейния Моджтаба Хаменей – за наследник. Според Дей този ход може да засили радикализацията в Техеран. Убийството на Хаменей по време на свещения за мюсюлманите месец Рамазан го превръща в мъченик за поддръжниците на режима и консолидира вътрешната му подкрепа.
Допълнителен удар за международния имидж на Вашингтон е и бомбардировката в същия ден на основно училище за момичета, при която загиват над 160 цивилни, повечето деца. Дори известни коментатори, близки до Тръмп, като Лора Инграхам от Fox News, настояват за обяснение на случилото се.
Конфликтът може да се превърне в дълга война на изтощение
По думите на Дей първоначалните загуби – поне седем загинали американски войници и десетки ранени – вероятно ще нараснат, ако войната се проточи. САЩ и техните съюзници започват да изпитват недостиг на ракети-прехващачи, необходими за сваляне на ирански дронове и ракети, докато въпреки продължителните бомбардировки Техеран запазва способността да атакува цели в региона.
Вижте още – Милиони срещу милиарди: колко струва войната на Иран, САЩ и Израел
Но според автора още по-опасни са дългосрочните последици. Конфликтът показва на много държави, че международната политика навлиза в епоха на Machtpolitik – политика на силата, при която важи принципът „силният е прав“.
Основният урок за света: ядреното оръжие като гаранция за сигурност
Именно тук се появява ключовата теза в анализа на Дей. Фактът, че две ядрени държави атакуват страна, която няма ядрени оръжия, може да насърчи други държави да се стремят към собствен ядрен арсенал.
„Ясният урок за държави, които не са приятели на Съединените щати, е: сдобийте се с ядрено оръжие“, казва експертът по Близкия изток Роузмари Келаник пред The American Conservative.
Дори Северна Корея следи внимателно конфликта. Миналата седмица лидерът Ким Чен-ун наблюдава изстрелване на крилата ракета от нов военен кораб, който Пхенян планира да оборудва с ядрени оръжия.
Бивш южнокорейски военен служител коментира, че Ким вероятно е направил извод, че Иран е бил нападнат именно защото не притежава ядрено оръжие. Сходни изводи вероятно прави и самият Техеран, което според експерти може да мотивира Иран да разработи ядрени оръжия след края на войната.
Рискът от нова ядрена надпревара и разрушаването на „ядреното табу“
Ефектът не се ограничава до противниците на Вашингтон. Само два дни след началото на войната президентът на Франция Еманюел Макрон обявява, че страната ще увеличи производството на ядрени бойни глави за първи път от десетилетия.
„За да бъдем свободни, трябва да бъдем и страховити“, заявява Макрон при обявяването на решението.
Дей предупреждава, че конфликтът може да доведе не само до разпространение на ядрени оръжия, но и до реалното им използване.
Една възможност е Израел да прибегне до ядрено оръжие при отчаяна ситуация, ако иранските балистични ракети започнат масирани удари по малката му територия.
Друг сценарий очертава анализаторът Арта Моейни от Institute for Peace and Diplomacy. Според него Съединените щати или Израел могат да използват тактически ядрени оръжия като последен опит да принудят Иран към капитулация. Тактическите ядрени оръжия са по-малки от стратегическите, но разрушителната им сила остава сравнима с бомбите, хвърлени над Япония през Втората световна война.
От 1945 г. насам нито една държава не е използвала ядрено оръжие в бой. Политолозите наричат това „ядреното табу“. Ако обаче войната с Иран доведе до нарушаването му, предупреждава Дей, международната система ще навлезе в много по-опасна и нестабилна епоха. Дори ако конфликтът не доведе до ядрен удар, последствията за международната дипломация могат да бъдат тежки. Според автора доверието към САЩ е сериозно подкопано, защото Вашингтон е водил преговори с държави, които впоследствие атакува. Руският анализатор Фьодор Лукянов например заявява пред The American Conservative, че след случая с Иран преговорите със САЩ изглеждат „почти безсмислени“, тъй като крайният резултат често е или капитулация, или дипломатическа симулация, която подготвя военни действия. Това недоверие може да усложни и други международни процеси, включително опитите за уреждане на войната в Украйна.
Накрая Дей стига до по-широк извод: международната система бързо се отдалечава от идеята за „правила и международно право“ и се връща към политика на силата.
Още по темата – След Иран: Дугин обяви край на международното право и начало на ера на силата
Според някои анализатори именно този преход може да направи бъдещето по-нестабилно и по-опасно – особено ако държавите започнат масово да се стремят към собствен ядрен арсенал като единствена гаранция за сигурност. Както предупреждава експертът Арта Моейни, силата е важен фактор в международните отношения – но тя не може да бъде сведена единствено до военна мощ.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
