Конфликтът в Иран предизвиква нарастващо безпокойство на международно ниво – включително заради риска от нови миграционни потоци към Европа. Според австрийското издание Exxpress, ръководителят на Международната организация по миграция (IOM) към ООН Ейми Поуп предупреждава, че при определени условия може да се развие нова миграционна криза, подобна на тази след началото на войната в Украйна.
В интервю за германската информационна агенция dpa, цитирано от Exxpress, Поуп прави директен паралел с 2022 г., когато милиони украинци напуснаха страната си само за няколко дни. Засега не се наблюдават значителни миграционни движения към Европа, но ситуацията може да се промени бързо – особено ако конфликтът се проточи или бъдат засегнати ключови елементи от гражданската инфраструктура.
Първо бягство вътре в страната
По думите на Поуп, към момента се наблюдават предимно вътрешни разселвания в самия Иран. Много хора напускат градовете си и търсят убежище при роднини или познати в други части на страната.
„Виждаме хора, които са вътрешно разселени. Наблюдаваме дали и кога това разселване ще се прехвърли към други държави“, заявява Поуп, цитирана от Exxpress.
Тя посочва, че при предишни конфликти в Иран е било характерно хората първо да напускат големите градове и да се отправят към семейства и близки в по-безопасни райони.
Според нея решаващият фактор ще бъде развитието на самия конфликт. Ако бойните действия се засилят или бъдат атакувани граждански обекти, това може да доведе до по-мащабни миграционни движения.
„Това са някои от факторите, които очакваме да доведат до увеличаване на миграцията“, обяснява Поуп, визирайки възможни удари по цивилната инфраструктура.
ООН призовава за спешни планове
На този фон ръководителката на Международната организация по миграция настоява за подготовка на спешни планове.
„Изключително важно е да започне разработването на извънредни планове“, подчертава тя, цитирана от Exxpress.
Подобна подготовка е необходима най-вече за да се прецени каква помощ може да бъде необходима на съседните на Иран държави, които вероятно първи биха поели евентуална бежанска вълна.
Сред тези страни на първо място се посочва Турция, която при подобен сценарий вероятно ще се превърне в основна дестинация за хората, бягащи от конфликта.
Европа засега не отчита нови миграционни потоци
Въпреки предупрежденията на ООН, европейските власти засега не отчитат значителни миграционни движения. Германският министър на вътрешните работи Александер Добринт (на снимката) заявява, че към момента няма признаци за увеличен поток от ирански граждани към Германия.
Подобна позиция изразява и европейският комисар по въпросите на миграцията Магнус Брунер от Австрия. По думите му Европейската комисия не наблюдава по-големи движения по външните граници на Иран.
Брунер допълва, че е провел разговори с турския външен министър Хакан Фидан. Според турската страна границите към Иран са затворени, а сътрудничеството между Анкара и Европейския съюз по миграционните въпроси продължава да функционира.
Колко голяма може да бъде евентуалната бежанска вълна
В същото време експерти предупреждават, че евентуална бежанска вълна от Иран би могла да достигне значителни мащаби заради размера на населението на страната, което е близо 90 милиона души. Дори сравнително малък процент хора, решени да напуснат страната, би означавал стотици хиляди или дори милиони потенциални мигранти. Анализите на миграционни специалисти показват, че при ограничена ескалация на конфликта около 1% от населението би могло да се насочи към чужбина – което означава приблизително 800 000 до 900 000 души. При по-сериозен и продължителен конфликт този дял може да достигне 3–5%, или между 2,5 и 4 милиона души. За сравнение, след началото на войната в Сирия страната напуснаха над 6 милиона души, а след началото на войната в Украйна повече от 6 милиона украинци се насочиха към Европа. Най-вероятният маршрут за евентуално бягство от Иран би преминавал през Турция, която има над 500 километра обща граница с страната и вече играе ключова роля в управлението на миграционни потоци. Оттам част от хората биха могли да се насочат по така наречения Балкански маршрут – през Гърция или България към държави в Западна Европа. Засега обаче подобно развитие не се наблюдава, тъй като при повечето конфликти хората първоначално търсят убежище в рамките на собствената си страна, а масовите миграционни движения обикновено започват едва когато бойните действия продължат дълго време или когато бъдат сериозно засегнати ключови елементи на цивилната инфраструктура като електроснабдяването, водоснабдяването и транспортната система.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
