Visa се готви да направи една от най-големите си инвестиции в борбата с финансовите измами. На 3 август компанията обяви, че е подписала споразумение за придобиването на BioCatch за 2,4 млрд. долара в брой. На пръв поглед става дума за поредната технология, която трябва да пази банковите ни сметки. BioCatch обаче е интересна с нещо друго – тя не следи само каква транзакция извършвате, а анализира начина, по който се държите, докато използвате банковото приложение.
Как пишете. Как движите пръста си по екрана. Как държите телефона. Дали обичайното ви поведение внезапно се е променило. Дали се колебаете или изглежда, че някой ви дава указания какво да направите. Именно огромният мащаб на Visa превръща сделката във важна не само за финансовата индустрия, но и за дебата за личните данни.
Според официалното съобщение на Visa BioCatch вече защитава 760 млн. потребители и 1,8 млрд. устройства. Технологиите ѝ се използват от повече от 350 финансови институции в 21 държави и анализират около 19 млрд. потребителски сесии месечно. Това е огромен мащаб още преди придобиването.
Важно е обаче да се направи едно уточнение: от тези числа не следва, че всеки, който има приложение за мобилно банкиране, вече е наблюдаван от BioCatch. Компанията работи с няколкостотин финансови институции, а не с всички банки по света.
Вижте още – Планът за свят без кеш не е изчезнал: Какво стои зад проекта „Агора“
Какво всъщност наблюдава BioCatch?
Най-просто казано, системата се интересува не толкова от това какво въвеждате, колкото от начина, по който го правите.
BioCatch използва малък софтуерен компонент, вграден в банкови сайтове и приложения, който събира хиляди различни сигнали по време на банковата сесия. Компанията говори за над 3000 вида поведенчески, технически, мрежови и други показатели. Сред описаните от BioCatch и Visa сигнали са движенията на мишката, ритъмът на писане, докосванията и плъзганията по екрана, начинът на държане и ориентацията на устройството. В по-ранни технически материали на BioCatch се посочват още натискът върху екрана, движенията на пръстите и координацията между ръката и окото.
Това не означава непременно, че се събират „3000 лични тайни“ за всеки човек. Голяма част са малки технически измервания, които поотделно не казват почти нищо. Събрани заедно обаче, те позволяват на алгоритмите да изградят представа за нормалното поведение на даден потребител и да забележат отклонения.
Представете си например човек, който години наред използва банковото си приложение по сходен начин. Изведнъж акаунтът е отворен от същия телефон и с правилната парола, но движенията, скоростта на писане и начинът на работа са коренно различни. Това може да бъде сигнал, че устройството се използва от друг човек.
Технологията стига и по-далеч. BioCatch предлага система, която търси признаци на колебание, объркване и външен натиск. Целта е да бъдат засичани измами, при които престъпникът не краде паролата на жертвата, а я убеждава сама да извърши превода. Visa посочва именно това като едно от основните предимства на придобиването – възможността да бъдат засичани измами, превземане на банкови акаунти и признаци, че потребителят е манипулиран или принуждаван.
Когато банката следи не само какво правите, а и как
Това е и важната разлика между подобна система и обикновеното въвеждане на парола. Паролата проверява дали знаете правилната комбинация. Поведенческият анализ се опитва да разбере дали човекът зад екрана се държи така, както се очаква.
Точно тук обаче започват и въпросите за поверителността.
BioCatch описва технологията като форма на непрекъсната защита. Докато потребителят работи с банковото приложение, системата пасивно оценява поведението му и изчислява риска в реално време. С други думи, не е необходимо човекът да натисне бутон „сканирай ме“. Анализът се случва на заден план като част от работата на банковата система. Това само по себе си не означава, че BioCatch е шпионски софтуер. Продуктът е създаден за откриване на измами, а подобен анализ може реално да предпази клиент, чиято сметка е превзета или който е манипулиран от измамник. Но именно невидимият и постоянен характер на анализа поражда логичния въпрос: доколко потребителите разбират какво се наблюдава, колко дълго се съхранява и за какво друго би могло да бъде използвано?
Анонимни ли са наистина събраните данни?
Има и друг важен нюанс. В официалното съобщение за сделката Visa говори за над 3000 „анонимизирани“ точки данни. В собственото техническо описание на BioCatch обаче се използва и по-точното понятие „псевдонимизация“.
Разликата звучи технически, но всъщност е проста.
Ако името „Иван Петров“ бъде заменено с код „Х123“, данните вече не носят директно името на човека. Но ако с допълнителна информация кодът може отново да бъде свързан с Иван Петров, това не е същото като пълна и необратима анонимност.
Европейската комисия изрично посочва, че псевдонимизираните данни, които могат да бъдат свързани обратно с конкретен човек, продължават да се считат за лични данни по GDPR. За да бъдат действително анонимни, идентифицирането трябва да е необратимо. Това не означава, че BioCatch непременно нарушава европейските правила. Самата компания заявява, че системата ѝ е изградена в съответствие с GDPR и други режими за защита на данните. Освен това междубанковата ѝ мрежа BioCatch Trust е представена като система, която позволява обмен на информация за риск без споделяне на пряко идентифициращи лични данни.
Но разграничението между „анонимно“ и „псевдонимизирано“ е важно, когато говорим за технология, чиято задача е да разграничава поведението на нормален потребител от подозрително поведение. Не е коректно и да се твърди, че веднъж създаден, поведенческият профил е вечен и непроменим. За разлика от пръстовия отпечатък поведението се променя. Самата BioCatch описва поведенческата биометрия като динамична и адаптивна технология. Съществуват обаче технологии на компанията за свързване на информация между различни устройства, както и системи за обмен на рискова информация между участващи финансови институции. Това отново не е равнозначно на универсално досие, което автоматично следва един човек във всяка банка по света, но показва колко ценна става информацията, когато различни сигнали могат да се комбинират.
Visa може да промени мащаба
И именно тук сделката с Visa променя мащаба.
Visa работи с близо 14 500 финансови институции и има над 5 млрд. платежни идентификатора. За една година през системата ѝ преминават над 329 млрд. транзакции с общ обем над 17 трилиона долара. Това не означава, че веднага след придобиването BioCatch ще започне да анализира всяка една от тези транзакции. Намерението за много по-голямо разгръщане на технологията обаче е напълно реално.
В публикация от деня на обявяването на сделката изпълнителният директор на BioCatch Гади Мазор пише за възможността поведенческата и устройствената информация на компанията да бъде използвана за оценяване на сигурността на стотици милиарди транзакции в екосистемата на Visa. Той определя потенциала като огромно разширяване на бизнеса. След придобиването BioCatch трябва да стане част от подразделението за услуги с добавена стойност на Visa.
Това прави най-съществения въпрос около сделката не „следи ли Visa вече всички?“. Отговорът е не. По-важният въпрос е колко широко технологията ще бъде разпространена в бъдеще и къде ще бъде поставена границата между необходимата защита от измами и прекомерното наблюдение на поведението на клиентите. Опасенията не са напълно абстрактни, защото технологията вече може да прави изводи, които са много по-дълбоки от простото „правилна или грешна парола“. BioCatch описва системи за установяване на колебание, объркване, външен натиск и принуда. Компанията е разработвала и модели, които използват поведението при работа с устройство, за да оценяват приблизителната възрастова група на даден потребител.
Няма доказателства Visa да възнамерява да използва тези възможности за реклама, политическо профилиране, оценяване на кредитоспособност или други подобни цели. Би било некоректно това да се твърди. Но способността на една система да прави все повече изводи за човека неизбежно поставя въпроса дали в бъдеще предназначението ѝ може да бъде разширено. Именно т.нар. „разширяване на предназначението“ е един от традиционните рискове при събирането на големи масиви от данни: информация, събрана за една напълно легитимна цел, впоследствие се оказва полезна и за други.
Измамите струват стотици милиарди
От другата страна на уравнението стои съвсем реален проблем – финансовите измами растат с огромни темпове.
Президентът на подразделението за услуги с добавена стойност на Visa Андрю Торе посочва, че измамите и превземането на акаунти струват на световната икономика над 1 трилион долара годишно.
А според Global Financial Crime Report 2026 на Nasdaq Verafin общият размер на незаконната финансова дейност през 2025 г. се оценява на 4,4 трилиона долара – с 1,3 трилиона повече спрямо оценката за 2023 г. Само загубите от банкови измами и различни видове измамни схеми са оценени на 579,4 млрд. долара.
Любопитно е, че самата BioCatch не твърди, че технологичната индустрия печели тази война. В публикацията си от 3 август Мазор признава, че като общество и индустрия „не печелим тази битка“, докато загубите, опитите за измами, броят на жертвите и използването на т.нар. мулета продължават да нарастват. Visa не започва от нулата в тази област. През декември 2024 г. компанията приключи придобиването на Featurespace – британска компания, която използва изкуствен интелект за анализ на транзакции и откриване на финансови измами в реално време.
Конкурентът Mastercard върви в сходна посока. През 2024 г. компанията плати 2,65 млрд. долара за Recorded Future – една от най-големите компании за разузнавателна информация за киберзаплахи, която анализира информация от открития интернет, тъмната мрежа и технически източници. Така Visa и Mastercard все повече се превръщат не само в инфраструктура за извършване на плащания, а и в големи доставчици на системи за идентификация, оценяване на риска, киберсигурност и откриване на измами.
Има и любопитно съвпадение във времето. Само шест дни преди да обяви сделката с BioCatch, Visa съобщи, че ще съкрати около 2600 служители – приблизително 7% от персонала си, основно в технологичните и продуктовите екипи. Главният изпълнителен директор Райън МакИнърни посочи, че изкуственият интелект ускорява промяната в начина, по който се работи във Visa. Според Reuters обаче AI не е единствената причина за съкращенията.
Къде минава границата между защита и наблюдение?
Самата сделка също все още не е приключила. Тя подлежи на регулаторни одобрения и други обичайни условия, като Visa очаква придобиването да бъде завършено до края на второто си фискално тримесечие на 2027 г. Затова засега не може фактологично да се говори за вече изградена глобална система за поведенческо наблюдение на Visa.
Но може да се каже нещо друго.
Една технология, която вече анализира милиарди банкови сесии и стотици милиони потребители, е на път да стане собственост на една от най-големите платежни мрежи в света. Самата BioCatch вижда в това възможност поведенческият анализ да достигне много по-голяма част от глобалната платежна система. Това може да направи измамите значително по-трудни.
Същевременно прави още по-важни няколко съвсем прости въпроса: какви точно данни се събират, кой има достъп до тях, колко дълго се пазят, за какво могат да бъдат използвани и доколко клиентът знае, че всичко това се случва.
И точно там минава тънката граница между технологията, която ви наблюдава, за да пази парите ви, и технологията, която просто знае прекалено много за вас.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
