31Съединените щати навлизат в нов етап от дългогодишната си конфронтация с Венецуела. След години на икономически санкции и дипломатически натиск, Вашингтон вече използва и военния инструмент – изпращайки военни кораби в Карибския басейн. Според анализ на The Cradle, тази демонстрация на сила бележи открита ескалация в стремежа на САЩ към смяна на режима в Каракас и контрол върху региона.
От санкции към „война с наркотици“
Историята започва с всеобхватни санкции, наложени от администрацията на Барак Обама и затегнати безпрецедентно при Доналд Тръмп. Те бяха поддържани в последствие от двупартийно съгласие във Вашингтон. Днес военната стъпка се представя официално като част от „кампания срещу наркотрафика“, насочена към предполагаеми терористични организации.
Както отбелязва The Cradle, този разказ не издържа на проверка. Истинската цел е смяна на правителството на Николас Мадуро и стратегически контрол в Латинска Америка – под претекста на „войната срещу наркотиците“.
„Картелът на слънцата“ – политически конструкт
САЩ обосновават операцията си чрез секретна директива, позволяваща на Пентагона да атакува чуждестранни терористични организации. Във фокуса попада т.нар. „Картел на слънцата“ (Cartel de los Soles) – термин, използван първоначално за разпокъсани корупционни мрежи във венецуелската армия.
Администрацията на Тръмп обаче го обявява за централизирана структура и дори твърди, че Мадуро лично я ръководи. Министерството на правосъдието предлага награда от 50 милиона долара за залавянето му – ход, който според The Cradle цели да лиши държавния глава от имунитет и да оправдае агресията.
Вижте още – САЩ обявиха $50 млн. награда за ареста на Мадуро
Съмнителни доказателства и експертни опровержения
Специализираният тинк-танк InSight Crime, както и бивши разузнавачи на САЩ, отхвърлят тезата, че Венецуела управлява централизирана наркоорганизация. Доклад на ООН за наркотиците (2025) също показва, че основните маршрути за кокаин са през Тихия океан и Централна Америка, а Карибският път край Венецуела е „статистически незначителен“.
„Новите санкции на САЩ представят ‘Картела на слънцата’ като йерархична структура, вместо като разпръсната система от корупция“, пише InSight Crime.
Освен това няма представени доказателства за участие на Венецуела в производството или трафика на фентанил – основният наркотик, който днес тревожи американските власти.
Военна ескалация и исторически паралели
Въпреки слабите аргументи, военната ескалация е факт. В района вече са разположени разрушители клас Arleigh Burke със системи Aegis, ракети Tomahawk и амфибийната група Iwo Jima.
The Cradle прави паралели с инцидента в Тонкинския залив, използван като повод за войната във Виетнам, и с инвазията в Панама през 1989 г. срещу президента Нориега. Подобни действия сочат, че САЩ използват „правна рамка“ като прикритие за класическа военна намеса.
Американската демонстрация на сила има и психологическа функция – да подкопае морала на венецуелската армия, да насърчи дезертьорства и да върне инициативата в ръцете на опозицията.
В основата обаче стои петролната индустрия. Венецуела разполага с най-големите доказани петролни запаси в света, а контролът върху тях – или блокирането на достъпа на други – е постоянен елемент от стратегията на Вашингтон в региона.
Президентът Николас Мадуро отговори, активирайки доктрината „Война на целия народ“, която предвижда мобилизация на до 5 милиона бойци чрез Боливарската милиция. Целта е превръщането на всяка инвазия в продължителна и скъпа окупация.
На дипломатическо ниво Каракас осъжда действията на САЩ в ООН и CELAC, като същевременно укрепва съюзите си:
- Русия доставя оръжия и блокира резолюции в Съвета за сигурност.
- Китай предоставя кредити срещу бъдещи нефтени доставки.
- Иран ремонтира рафинерии и доставя гориво, въпреки санкциите.
Тази „тройна опора“ според The Cradle осигурява на Венецуела военна, икономическа и практическа устойчивост, която пречи на САЩ да постигнат бърз резултат.
Три сценария за бъдещето
Анализът на The Cradle очертава три възможни развития:
- Управлявана криза – САЩ поддържат военния натиск без пряк сблъсък.
- Ограничена интервенция – целенасочени удари или блокада, които могат да предизвикат хаос и регионална нестабилност.
- Отстъпление – Вашингтон намалява военния натиск, но запазва санкциите, а Каракас оцелява чрез съюзите си.
Както подчертава The Cradle, прикритието „борба срещу наркотиците“ е димна завеса. В действителност става дума за геополитическа и икономическа офанзива, чиято цел е контрол върху Венецуела и ресурсите ѝ. Изходът от този сблъсък няма да определи само бъдещето на страната, а и баланса на силите в XXI век.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
