Мултикултурализмът все по-често се представя като неизбежна посока за развитие на съвременните общества – процес, който трябва да бъде приет като естествен и дори морално задължителен. Но според някои анализатори това не е просто социална политика, а част от по-широк проект за трансформация на държавите, културите и самото разбиране за национален суверенитет. В този контекст особено внимание привлича ролята на Ватикана и съвременната Католическа църква.
Подобна теза развива Брандън Смит в обширен анализ, публикуван в All Market, в който той свързва мултикултурализма, глобалните елити и политиките на Ватикана в рамките на по-широка концепция за т.нар. „нов световен ред“.
Какво стои зад „новия световен ред“ според анализа
Още в началото на текста си Брандън Смит описва „новия световен ред“ като „частично публична и частично прикрита програма“, чиято цел е демонтаж на западната цивилизация. Според него този процес включва трансформация на глобалната финансова система, отслабване на движенията, защитаващи свободата и националния суверенитет, както и постепенно заличаване на държавните граници в полза на централизирано управление.
По думите му днес тази концепция вече не се използва толкова открито, а се появява под различни имена – „многополюсен световен ред“, „Големият рестарт“, но най-широко разпространената ѝ форма в съвременния публичен дискурс е мултикултурализмът.
Смит твърди, че този процес не е нов – той се развива от десетилетия, особено в Съединените щати, където обществото е „подготвяно“ за него поколения наред. В Европа, според него, последиците вече са ясно видими и дори трудно обратими.
Припомняме – Архиепископ Виганò: Западът е пленен от скрит елит
Мултикултурализмът като инструмент за обществено влияние
В анализа си за All Market авторът подчертава, че ключовият механизъм за налагане на мултикултурализма е контролът върху обществения наратив.
Според него стратегията е сложна и включва множество взаимосвързани елементи, но основната ѝ цел е една – обществото да приеме тези процеси като неизбежни. Именно в този контекст той насочва вниманието към ролята на институции като Църквата, които традиционно са имали влияние върху ценностната система на обществото.
Ватиканът и промяната в позициите по миграцията
Значителна част от анализа на Брандън Смит е посветена на позициите на Папа Лъв XIV, които според него отразяват именно тази промяна.
Той отбелязва, че папата е предизвикал сериозен дебат, след като е отправил критика към администрацията на Доналд Тръмп, определяйки американски удари по иранска инфраструктура като „военни престъпления“. В същото време, според автора, осъждането на действията на иранските власти срещу протестиращи е дошло по-късно и под натиск.
Смит акцентира и върху последователната критика на папата към антиимиграционните движения. В цитирано изказване от декември 2025 г. той казва:
„Знам, че в Европа често има страхове, но те често се създават от хора, които са против имиграцията…“
В друго изявление от юли същата година папата заявява:
„Църквата, като майка, придружава тези, които вървят… Там, където светът вижда заплахи, тя вижда деца… Тя знае, че във всеки отхвърлен мигрант самият Христос чука на вратата.“
Според Смит подобна риторика придава почти сакрален статус на мигрантите – нещо, което той определя като характерно за съвременния мултикултурен дискурс.
Авторът обръща внимание и на това, че в последните десетилетия папи често правят паралел между мигрантите и Светото семейство, което бяга в Египет. Смит оспорва тази аналогия, като подчертава, че Мария и Йосиф са били поданици на Римската империя и не могат да бъдат разглеждани като „нелегални имигранти“ в съвременния смисъл.
Той също така посочва, че Ватиканът е силно охранявана територия с високи стени и строг контрол на достъпа, което според него контрастира с подкрепата за политики на отворени граници.
Ролята на Католическата църква в миграционните процеси
В текста си за All Market Брандън Смит твърди, че Католическата църква играе активна роля в миграционните процеси.
Той посочва, че при управлението на Джо Байдън църковни организации са получили над 200 милиона долара за подпомагане на мигранти.
Според него U.S. Conference of Catholic Bishops (Конференция на католическите епископи на САЩ) е участвала в настаняването на около 18% от бежанците и търсещите убежище в САЩ между 2021 и 2024 г. В европейски контекст той обръща внимание на Asylum, Migration and Integration Fund/AMIF (Фонд на ЕС „Убежище, миграция и интеграция“), чийто бюджет надхвърля 10 милиарда долара за периода 2021–2027 г., като част от средствата според него се насочват към католически неправителствени организации.
В същото време, както отбелязва Смит, Ватиканът избягва да коментира нарастващите случаи на престъпност и насилие, свързвани с масовата миграция, включително тежки престъпления, както и проблеми с интеграцията в европейски общества. Според него липсва ясна позиция и по въпроса за прилагането на шериатски практики в отделни общности в Европа, което допълнително засилва критиките към институцията.
Ватиканът и глобалните инициативи след COVID-19
В анализа си Брандън Смит разглежда и периода на пандемията от COVID-19 като повратна точка. Според него именно тогава глобалните елити открито са заявили намеренията си за въвеждане на ограничения, ваксинационни политики и нови форми на контрол.
Той посочва инициативата „Съвет за приобщаващ капитализъм“ като пример за сътрудничество между корпорации, неправителствени организации, климатични структури, фамилията Ротшилд и Ватикана.
Според автора тази инициатива е била замислена като основа за нов модел на глобално управление, включващ концепции като ESG (Екологични, социални и управленски фактори) и идеи за „универсална религия“. Той твърди, че проектът е загубил публична видимост след отслабването на пандемичния наратив, но процесите, които стоят зад него, продължават.
Историческият паралел: от кръстоносните походи до днес
През 1095 г. сл. Хр. на Събора в Клермон, Франция, папа Урбан II произнася реч за безмилостното нашествие на османските турци, което заплашва да унищожи Европа и последните останки от западната цивилизация. Той призовава християнските мъже да се изправят и да се борят, за да спрат заличаването на християнския свят. В продължение на 300 години мюсюлманите са прониквали в сърцето на Свещената Римска империя, мигрирайки и завладявайки по пътя си. По времето на призива на Урбан за оръжие, ислямските халифати са завзели над 60% от всички християнски земи и са били на прага на Западна Европа, посочва Брандън Смит.
Преди тази реч се е смятало, че християните няма да се организират или да се бият. Успехът на призива на Урбан за действие шокира самия папа. Така започва Първият кръстоносен поход за спасяване на Запада. В крайна сметка мюсюлманите са изтласкани от Европа обратно в арабските земи.
Според автора днешната ситуация е обърната – Ватиканът, вместо да изпълнява традиционната си роля, според автора подкрепя процеси, които отслабват западния свят и неговите ценности.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
