Тридесет и пет години след официалния край на Варшавския договор Европа отново се намира в логиката на военно противопоставяне с Русия. Това е основната теза, която Фабрицио Поджи развива в публикация за l’antidiplomatico, където разглежда разпадането на източния военен блок не като край на конфронтацията, а като начало на процес, довел до днешното напрежение между Москва, НАТО и Европейския съюз.
Военният баланс, който изчезна с края на Варшавския договор
Поджи припомня, че на 1 юли 1991 г. официално е сложен край на Варшавския договор — военнополитическия съюз, създаден като отговор на НАТО. Авторът цитира руския военен експерт Виктор Баранов, според когото при необходимост силите на Варшавския договор са можели да разгромят НАТО за броени дни, да преминат през Европа като нож през масло и да изтласкат войските на Алианса до океана.
От предложението на СССР за НАТО до създаването на източния блок
В своя текст Поджи връща хронологията към април 1949 г., когато е създадена НАТО. Тогава в Алианса влизат десет европейски държави, заедно със САЩ и Канада, а официалната му цел е да защитава европейските демокрации от възможна съветска експанзия на запад. Москва възприема това като заплаха за собствената си сигурност.
Според припомненото от Поджи, реакцията на СССР първоначално е била необичайна: на 31 март 1954 г. Москва предлага на Вашингтон да се обсъди възможността Съветският съюз да се присъедини към НАТО. Предложението е отхвърлено. Авторът отбелязва, че подобна съдба има и по-късната руска идея от началото на 2000-те години за евентуално участие или сближаване с Алианса.
Припомняме – Как отказаха на СССР и Русия членство в НАТО
След отказа от страна на Запада, пише Поджи, СССР започва създаването на Варшавския договор, за да запази военния баланс в Европа. Учредителният акт е подписан през май 1955 г. за срок от 30 години от България, Унгария, Германската демократична република, Полша, Румъния, Чехословакия, СССР и Албания. След като през 1968 г. Албания се оттегля от договора заради обвиненията на Енвер Ходжа срещу хрушчовисткия ревизионизъм, блокът продължава да функционира без нея. През април 1985 г. договорът е удължен с още 20 години.
В пика на своята мощ силите на Варшавския договор наброяват почти 7 милиона души. Основната ударна сила са четири групи съветски войски, разположени в ГДР, Полша, Унгария и Чехословакия. Само съветската групировка в ГДР, според данните, цитирани от Поджи, е включвала около милион и половина военнослужещи, 22 общовойскови и танкови армии, авиация, специални части и логистични подразделения.
Бронираните сили на Варшавския договор са разполагали с около 60 000 бойни машини — десет пъти повече от бронираната техника на НАТО в Европа. В същото време, отбелязва авторът, НАТО е имала превъзходство по отношение на надводни кораби, тактически ударни самолети, ударни хеликоптери и противотанкови ракетни системи. Варшавският договор обаче е имал предимство при ракетните подводници.
„Щит-82“ и страхът на НАТО от бързо поражение
Особено място в текста на Поджи заемат ученията Щит-82. В тях участват над един милион души и около 120 000 единици военна техника. Според автора тези маневри предизвикват сериозно безпокойство в НАТО, където не е изключван сценарий за бързо поражение при евентуален сблъсък с Варшавския договор.
Поджи обръща внимание и на сценария на самите учения. В него продължаващи американски провокации водят до влошаване на отношенията със страните от Варшавския договор, дипломатическите опити за нормализиране на обстановката се провалят, а резултатът е сблъсък между двата блока в Централна Европа. Авторът прави паралел с днешната ситуация, при която според него Европа и НАТО отново се движат към логиката на пряк конфликт с Русия.
В Щит-82 участват всички компоненти на съветската ядрена триада, като е отработван и сценарий за ядрен удар срещу САЩ и страните от НАТО. Според Поджи ефектът от тези маневри върху Северноатлантическия алианс е толкова силен, че тогавашният американски президент Роналд Рейгън, под натиска на военните, стартира Инициативата за стратегическа отбрана — известната програма Звездни войни.
Горбачов, изтеглянето на съветските войски и разширяването на НАТО
След това, пише Поджи, идва Михаил Горбачов. Неговото съгласие за германското обединение и решението за изтегляне на съветските войски от ГДР, Полша, Чехословакия и Унгария нанасят най-тежките удари върху единството на Варшавския договор. Съветските части започват да напускат 777 военни лагера, изградени със средства на СССР. Според цитирания от автора Виктор Баранец тези обекти преминават към Германия на цената на един сандвич — формулировка, приписана на тогавашния германски канцлер Хелмут Кол.
На 1 юли 1991 г. в Прага е подписан Протоколът за пълното прекратяване на Варшавския договор. Поджи цитира Баранец, който описва събитието като погребение на трупа. За автора това не е просто административен акт, а повратен момент, след който балансът в Европа започва необратимо да се променя в полза на НАТО.
Следващите събития, според Поджи, са добре известни: обещанието, приписвано на държавния секретар на САЩ Джеймс Бейкър, че НАТО няма да се разширява нито на инч на изток; Борис Елцин, който в нетрезво състояние дирижира германски оркестър при изпращането на съветските войски от Германия; бившите съюзници от Варшавския договор, които постепенно се насочват към членство в НАТО.
Авторът поставя в същата линия и последвалите опити за откъсване на бивши съветски републики от руското влияние. Сред тях той посочва Грузия, Молдова, Армения и Украйна, които според неговата формулировка са били превръщани в част от антируската стратегия на Запада.
Именно в този контекст Поджи разглежда и войната в Украйна. Според него стратегическото търпение на Москва се изчерпва, когато Украйна започва да се превръща във военна крепост под балкона на Русия. Така авторът стига до 2022 г. и до руската специална военна операция — терминът, използван от Москва и възприет в текста на Поджи. В този момент, пише той, новите членове на НАТО започват да обединяват ресурсите си, за да въоръжават Украйна с оръжия от съветската епоха, наследени именно от Варшавския договор.
Европа между превъоръжаването и сценария за нова война
По думите на Поджи Европа, която дълго време се е държала с уважение под наблюдението на Варшавския договор, впоследствие го е предала и се е превърнала в най-ожесточения враг на Русия. Авторът припомня и теза, разпространявана в руски медии, че именно Варшавският договор е бил гарант за мира в Европа, защото е сдържал разширяването на НАТО на изток.
Днес, според него, Европа се превръща не в гарант на мира, а в гарант на войната. Поджи отбелязва, че европейски политици вече не се колебаят да говорят за конкретни срокове за бъдещ конфликт, като представят сценарий, при който Русия ще нападне една или повече европейски държави. В този контекст той иронично споменава Андрюс Кубилюс, когото нарича оракул.
Според Поджи и цитираните от него руски анализатори, НАТО в момента има проблеми по отношение на технически капацитет, производствени възможности, наличност на военно оборудване и координация между отделните армии на европейските държави. Затова, пише авторът, се прогнозира достигане на определен стратегически паритет около 2030 г., а военните планове се изработват именно според тези срокове.
Поджи включва и анализа на Владимир Павленко от агенция REX. Павленко твърди, че когато бившият генерал говори за Русия, която се опитва да обедини всички руснаци, и когато се използва изразът на Кондолиза Райс за възстановяване на руската империя, това косвено признава, че в онази част от тази империя, наречена Украйна, е имало гражданска война. Според Павленко тази война не би избухнала без военната намеса на НАТО.
Павленко поставя и въпроса защо трябва да се приема, че ако властта в Русия не се промени, неизбежно ще има пряк сблъсък с НАТО. Той посочва, че европейските военни разходи през миналата година са били 559 милиарда долара срещу 167 милиарда долара за Русия. Към това се прибавят и новите програми за превъоръжаване, включително ReArm и SAFE, които според текста възлизат общо на още 950 милиарда евро.
Когато към бюджетното съотношение се добави и демографската разлика — 450 милиона души в Европа срещу 145 милиона руснаци — картината според Павленко става достатъчно ясна. Остава само въпросът за времето на евентуалната операция: 2030 г. или дори по-рано, както предупреждават част от коментаторите, цитирани от Поджи.
В най-острата част от текста Павленко твърди, че единственият реалистичен план за противопоставяне на европейска агресия би бил ядрен удар срещу основните столици и военнопромишлени центрове в отговор на нападение. Тази позиция е представена от Поджи като предупреждение в контекста на все по-откритата милитаризация на Европа и на засилващата се риторика за бъдещ конфликт с Русия.
Авторът припомня и думи на Владимир Путин, според които ако Европа иска да воюва с Русия и започне такава война, Москва е готова още сега. Путин прави разграничение между действията в Украйна, които описва като хирургически и прецизни, и евентуална война с Европа, при която според него ситуацията може много бързо да стигне дотам, че да няма с кого да се преговаря.
Павленко, цитиран от Поджи, завършва с препратка към Сун Дзъ и тезата, че най-голямата победа се постига без война. Той прави и исторически паралел със съветско-финландската Зимна война, като твърди, че ако тя беше приключила в Хелзинки с безусловна капитулация, вероятно нямаше да има 22 юни 1941 г. — деня на германското нападение срещу СССР.
Още по-директна е позицията на политолога Сергей Караганов, когото Поджи определя като близък до Кремъл. Караганов настоява Москва открито да обяви местата, където се концентрират западните елити, за потенциални цели. Според него западните дълбоки държави са допуснали до власт некомпетентни и безотговорни хора, затова първите цели при ответен удар трябва да бъдат именно зоните, в които се събират елитите, за да знаят, че не могат да избегнат незабавно разрушение и възмездие.
Поджи отбелязва, че според Караганов подобни предупреждения може и да не са достатъчни, за да спрат европейците. Като аргумент се посочва, че на петата година от войната ръководните елементи на режима в Киев, който авторът и цитираните от него коментатори определят като бандеровски, не са били ликвидирани, а представители на НАТО продължават редовно да посещават украинската столица и да осигуряват оръжие за украинските въоръжени сили.
В заключителната част на публикацията Поджи насочва вниманието към НАТО и нейния генерален секретар Марк Рюте. Авторът използва силно оценъчен език за Рюте и твърди, че Алиансът вече открито обявява дългосрочна подкрепа за Украйна, докато Германия поема ролята на основен спонсор на режима в Киев. Според изложената от Поджи позиция това се обяснява с тезата, че Русия ще остане заплаха и след края на войната в Украйна.
Поджи пише, че на предстоящата среща на върха на НАТО съюзниците ще поемат ангажимент за дългосрочна помощ за сигурността на Украйна. Според него именно така Западът формулира своя мир: власт в Киев, която авторът определя като нацистка, милитаризация на европейските общества, пренасочване на средства от социални нужди за военни цели и материална и психологическа подготовка на населението за война.
Авторът включва и мнението на руския блогър Алексей Живов, според когото прекият военен сблъсък може да започне още преди 2030 г., вероятно през пролетта на 2029 г. Живов твърди, че огромни средства вече са вложени в европейския военно-промишлен комплекс, а паралелно с това тече активна психологическа подготовка на европейците за война.
Според Живов отдавна се развива и военната инфраструктура: строят се мостове, железопътни връзки и летища, а командните пунктове се преместват по-близо до Русия. Най-важният фактор, според него, са американските президентски избори през зимата на 2028 г. Живов допуска, че тогава може да победи ястреб от Демократическата партия, а периодът от встъпването в длъжност на новия президент в края на февруари 2029 г. до края на април същата година би бил най-опасният от гледна точка на евентуално начало на военни действия срещу Русия.
Финалният извод на Поджи е, че войната вече не е само хипотеза, а политическа посока, която според него европейските и натовските елити следват все по-открито. Той твърди, че те наистина искат война и вече го заявяват без притеснение.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
