Валентин Катасонов за „американския паразитизъм“: Как САЩ живеят за сметка на останалия свят. „Паразитизъм на куб!“

Валентин Катасонов, Фонд за стратегическа култура

от Лазар Лазаров
Валентин Катасонов

В моята неотдавнашна статия „Международни инвестиции: богатите страни стават все по-богати, бедните страни стават по-бедни“, насочих внимание към една важна метаморфоза на глобалния капитализъм, настъпила през двадесети век. В началото на миналия век водещите западни страни активно увеличиха износа на капитал. В тази връзка В.И. Ленин в своята работа „Империализмът, най-висшият стадий на капитализма“ дори определя следното като важна икономическа характеристика на империализма: Износът на капитал става преобладаващ по отношение на износа на стоки (третата от петте икономически характеристики). И още през последните десетилетия на миналия век западните страни започнаха да се превръщат в нетни вносители на капитал (тоест вносът на капитал започна да надвишава износа му). Съединените американски щати са особено успешни в това.

Мястото на дадена страна в международния инвестиционен обмен може да се оцени от статистически документ като „Международна инвестиционна позиция (на страната)“. Такъв документ се разработва и публикува от почти всички страни по света (за страните членки на МВФ това е задължителен документ). Първата част на този документ дава данни за чуждестранните активи на страната, които са формирани в резултат на износа на капитал под формата на преки, портфейлни и други инвестиции. Втората част на документа съдържа данни за задълженията на страната към чуждестранните инвеститори. С други думи, това са активите на нерезидентите в дадена страна. Разликата между стойността на чуждестранните активи и задълженията на страната към чуждестранните инвеститори се нарича нетна инвестиционна позиция на страната. Страните, които имат превишение на активите над пасивите, имат положителна инвестиционна позиция със знак плюс. За разлика от тях страните с превишение на пасивите над активите имат отрицателна инвестиционна позиция, като салдото е с отрицателен знак. 

Особено интересна е международната инвестиционна позиция на САЩ, които претендират да бъдат суперсила и декларират своята мисия да управляват целия свят. В началото на миналия век младият американски капитализъм едва си стъпваше на краката и започваше да се състезава със старите европейски капитализми – преди всичко британския и френския. Докато Старият свят с огромните си колониални и полуколониални владения е нетен износител на капитали, Новият свят (САЩ) до началото на Първата световна война е нетен вносител (предимно на британски и френски капитали, но също и на нарастващ внос на германски капитали).

Но Първата световна война промени всичко. През годините на войната САЩ се превърнаха от нетен вносител в нетен износител на капитал, най-големият в света. И Съединените щати поддържаха такива позиции в продължение на около седем десетилетия. Още през 1980 г. нетната положителна международна инвестиционна позиция на Съединените щати беше по-голяма от общата нетна положителна инвестиционна позиция на всички други страни в света взети заедно.

Само шест години по-късно, през 1986 г., САЩ стават нетен длъжник. За първи път от 1914 г. насам те имат отрицателна международна инвестиционна позиция в размер на 107,4 млрд. долара. Нетният дълг на САЩ към останалия свят расте с бързи темпове.  До 1990 г. Съединените щати вече са станали най-големият нетен длъжник в света (230,4 милиарда долара).

 

В началото на века нетният дълг на Америка премина границата от 1 трилион долара.

Към края на 2020 г. нетната международна инвестиционна позиция на страната е отрицателна и възлиза на 14 трилиона долара.

В края на 2022 г. отрицателната инвестиционна позиция на САЩ достигна границата от 16 трлн. долара.

Съединените щати са далеч пред другите страни в клуба на „нетните длъжници“. Второ място в класацията на нетните длъжници в края на 2022 г. заема Испания с показател минус 1,10 трилиона долара, но ето кои са отрицателните показатели за някои други страни от този клуб (в трилиони долара): Франция – 0,89; Великобритания – 0,80; Австралия – 0,66; Гърция – 0,35; Португалия – 0,25; Полша – 0,25. Според някои оценки нетният дълг на САЩ е приблизително равен на сбора на всички други страни в света в клуба на нетните длъжници.

Разбира се, важно е и относителното ниво на нетния дълг, което се измерва като процент от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната. Въпреки че има страни в света, където този показател е над 100%, това са предимно малки икономики. Като Монголия, Ирландия, Гърция, Замбия. Но сред големите икономики САЩ са ненадминати с показател от 80% (в края на 2022 г.). 

Затова САЩ заемат особено място в световната икономика. Тя привлича като магнит капитали под всякаква форма (преки, портфейлни и други инвестиции) от цял свят.

Ленин нарича износа на капитал от империалистическите страни „паразитизъм на квадрат“(Империализмът и разцеплението на социализма, декември 1916 г.). Използвайки тази аналогия, американската икономика, с нейните постоянно нарастващи нетни заеми, може да се нарече „паразитизъм на куб“.

Освен това американският паразит изсмуква капитали както от страни от третия свят, така и от редица други страни от „златния милиард“, като значимостта на последните значително се увеличи през последните години.

Отрицателната нетна международна инвестиционна позиция на САЩ се отразява от положителните инвестиционни позиции на водещите световни донори на капитали.  Те са (нетна международна инвестиционна позиция към 2022 г., трилиони долари): Япония – 3,4; Германия – 3,1; Хонконг – 2,2; Китай – 2,1; Тайван – 1,4; Норвегия – 1,2; Канада – 1,1; Холандия – 1,0; Сингапур -1,0; Швейцария – 0,8; Саудитска Арабия – 0,6; Руска федерация – 0,5; Южна Корея – 0,5.

Ако разгледаме по-подробно статистиката на износа на капитали от водещи страни донори, ще видим, че за много от тях основната (доминираща) експортна дестинация е Америка. Това особено ясно се вижда при двата основни донора – Япония и Германия. Балансът на инвестиционния обмен на САЩ с тези страни води до много голям отрицателен баланс за Америка.

Според новите правила на играта (когато по-ефективният начин за паразитиране е не износът, а вносът на капитали), това означава, че Япония и Германия са във васална зависимост от Америка.

Важна особеност на американския инвестиционен „паразитизъм“ е, че възвръщаемостта, изплащана на чуждестранните инвеститори в САЩ, е много по-малка от възвръщаемостта, която американските износители на капитали получават от своите инвестиции в чужбина. Парадоксално изкривяване! Балансът на приходите от международни инвестиции представлява съотношението на приходите от инвестиции, получени от чужбина, и доходите, изплатени в чужбина. В Съединените щати този баланс е хронично положителен. Според европейски експерти балансовият излишък на Америка в момента възлиза на 2-2,5% от БВП. А максималните стойности на показателя са през първата половина на миналото десетилетие – от 3 до 3,5% от БВП.

Наскоро Бюрото за икономически анализи на САЩ (една от основните статистически агенции в страната) публикува статистика за международната инвестиционна позиция на САЩ в края на 2023 г. Те показват сериозен напредък през годината. В края на 2022 г. чуждестранните активи на САЩ възлизат на 31,63 трлн. долара. Година по-късно те възлизат на 34,54 трлн. долара. Увеличението за годината е 2,91 трилиона долара. А ето и данните за задълженията на САЩ към чуждестранни инвеститори: в края на 2022 г. те са 47,80 трлн. долара, а година по-късно – 54,31 трлн. долара. Увеличението на задълженията възлиза на 6,51 трилиона долара. Така че пасивите нарастват много по-бързо от активите.  В резултат на това нетната отрицателна инвестиционна позиция на САЩ се увеличи от 16,17 трилиона долара в края на 2022 г. до 19,77 трилиона долара в края на 2023 г. Нетният международен дълг на САЩ се е увеличил с 3,60 трилиона долара през годината, или почти 23%. Откакто е станала нетен международен длъжник (т.е. от 1986 г. насам), Америка не познава толкова шокиращ темп на нарастване на паразитизма си. 

Статистическата картина, изградена върху международната инвестиционна позиция на САЩ, може да бъде допълнена със статистиката на платежния баланс на САЩ. Платежният баланс може да се използва за оценка на размера на входящия капитал в дадена страна за определени периоди от време. Включително за определени видове инвестиции (преки, портфейлни, други). Средният тримесечен приток на преки инвестиции в САЩ от 2010 до 2019 г. включително е 80,2 млрд. долара. През периода от 2020 г. до 2023 г. включително – 91,8 млрд. долара. В същото време в края на последната година, 2023 г., средният тримесечен приток е 98,5 млрд. долара.

Нека сега разгледаме портфейлните инвестиции в икономиката на САЩ. В периода 2010-2019 г. средната стойност на тримесечие е 125 млрд. долара, а в периода 2020-2023 г. – 237 млрд. долара, през 2023 г. е 303,2 млрд. долара.

И накрая, при другите инвестиции (кредити и заеми) показателите бяха съответно (в млрд. долара):
32,0; 74,8; 62,6. А сега общата картина за всички видове чуждестранни инвестиции (средни стойности за тримесечието, в млрд. долара): 2010-2019. – 237; 2020-2023. – 403; 2023 г. – 464.

Тоест виждаме тенденция към увеличаване на мащаба на притока на чужд капитал в САЩ. Тази тенденция стана още по-очевидна през последната година. Особено бързо се увеличиха портфейлните инвестиции, чийто дял в общия приток на чужд капитал през миналата година е 60-65%. Това е покупка на съкровищни ​​ценни книжа, корпоративни облигации и акции на американски компании (до 10 процента от акционерния капитал).

Както виждаме, прогнозите на много чуждестранни и местни експерти, че замразяването на руските валутни резерви и изземването на други руски чуждестранни активи ще доведат до спиране на притока на чужд капитал и дори до ограничаване на чуждестранните активи в Съединените щати все още не са потвърдени. Това отчасти може да се обясни с факта, че увеличаването на притока на капитали към Америка се случи за сметка на нейните съюзници в Европа и други части на света (Япония, Южна Корея, Австралия и др.). А обменът на инвестиции между Стария и Новия свят, който преди имаше признаци на двупосочен път, сега окончателно се е превърнал в еднопосочен – естествено към САЩ.

На 18 април, след специално заседание на Европейския съвет, фон дер Лайен потвърди тезата на икономиста Енрико Лета за изтичането на 300 милиарда евро годишно  от ЕС „главно към САЩ“.

Най-големият отлив на капитал идва от Германия, която след началото на санкционната война срещу Русия започна да изпитва сериозни проблеми в икономиката. Инвестиционният климат в Германия стана отвратителен и немският бизнес започна активно да прехвърля капиталите си в чужбина. Там, отвъд океана, разбира се, няма предишна стабилност, но в сравнение с Европа Америка изглежда като „остров на стабилността“.

Но за големия бизнес, свикнал да инвестира в различни точки на планетата, днес остават все по-малко „островчета на стабилността“. А капиталите бягат в Америка, защото алтернативи почти не са останали. Между другото, не мога да не се съглася с онези експерти, които казват, че Вашингтон провежда политика на „контролиран хаос“ в целия свят, за да осигури потока на капитали в американската икономика. Тази политика може да се нарече не само „паразитизъм на куб“, но и откровен рекет и бандитизъм. И съвсем не е сигурно, че Вашингтон ще успее да запази статута на Америка като „остров на стабилността“ за дълго време. 

Бих искал да обърна внимание на още един момент, който остава незабелязан от много експерти. Говорим за динамиката на икономическото развитие на САЩ. В края на 2023 г., както гордо заявиха американските статистически агенции, реалният (коригиран спрямо инфлацията) ръст на БВП беше 3,1%. В абсолютни стойности БВП на САЩ през 2022 г. е нараснал до 26,85 трилиона долара, а сега нека да си спомним какво е увеличението на нетния дълг на Америка на базата на резултатите от 2023 г. Той възлиза на 3,60 трилиона долара.  Като съпоставим увеличението на нетния дълг и растежа на БВП, за пореден път можем да се убедим, че Америка живее не за сметка на собствената си икономика, а за сметка на други страни.

„Паразитизъм на куб!“ Но всички паразити имат ограничен живот. Те умират или защото източниците им на храна са изчерпани, или защото донорите превантивно унищожават паразита. Някои експерти смятат, че паразитна Америка е изправена пред последното.

Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ и се абонирайте за нас в YouTube: Критично с Кардамски

Други новини

© 2024 Критично.бг – Всички права запазени!. Уеб дизайн и разработка: Nigma Ltd.

error: Съдържанието е защитено!