Днес в света, според данните на Банката за международни разчети и МВФ, има 157 централни банки. Те емитират валути, използвани в около двеста държави и юрисдикции. Някои държави и юрисдикции нямат собствена валута и използват валути, създадени от централните банки на други държави.
Забележително е, че броят на валутите в света е по-малък от броя на централните банки. Факт е, че в Еврозоната, където циркулира валутата, наречена „евро“ (и няма друга официална валута), има 20 държави и всяка държава има своя Централна банка. Най-големите от тях са Бундесбанк, Банката на Франция и Банката на Италия. В допълнение към националните централни банки, еврозоната има Европейската централна банка (ЕЦБ). И така, в еврозоната има само 21 централни банки и една официална валута.
Светът на централните банки е много пъстър. Имам предвид големите различия в организационно-правния статут на централнатите банки, обхвата на дейността им, значението им за националната и световната икономика и мястото им в системата на държавната администрация.
Разнообразието на централните банки е видимо дори в техните имена. Надписите на някои от тях съдържат думите „Централна банка“, последвани от името на страната. Например: „Централна банка на Руската федерация“. Други съдържат думите „национална“ и „народна“ в имената си. Например: „Швейцарска национална банка“, „Китайска народна банка“. Трети се наричат „резервни банки“. Например: „Резервна банка на Австралия“, „Резервна банка на Южна Африка“. Институциите в по-малките юрисдикции често се наричат „управление“. Например: Например: „Кралско парично управление на Бутан“, “ Парично управление на Хонконг“. Имената на само две централни банки съдържат думата „държавна“: „Държавна банка на Пакистан“ и „Държавна банка на Виетнам“. И накрая, имената на някои институции са много нестандартни. Например, централната банка на САЩ се нарича Федерален резерв на САЩ. А централната банка на Ватикана е Институтът по религиозни въпроси.
Не толкова отдавна нямаше особени проблеми с определянето на това какво е централна банка. В учебниците по икономика пишеше, че това е институция, чиято основна функция е емитирането на национална валута. След появата в началото на XX-XXI век. на валути като „еврото“, централните банки на страните от еврозоната спряха да емитират национални валути. Не всеки може да разбере с какво занимават тези централни банки днес. И като се има предвид това, стана сложно да се определи какво представлява централната банка през 21 век.
Техният организационно-правен статут.
Под този статут имаме предвид, първо, формата на собственост върху капитала на Централната банка; второ, мястото на Централната банка в системата на управлението (държавната власт).
По отношение на формите на собственост през 19 век централните банки са били предимно частни. Едно от изключенията е Държавната банка на Руската империя (създадена през 1860 г.). След Втората световна война водещи западни централни банки като Банката на Англия и Банката на Франция са национализирани през 1946 г. През същата година централните банки в Аржентина и Югославия са национализирани; през 1947 г. – в Румъния и Унгария; през 1948 г. – в Чехословакия и Холандия; през 1949 г. – в Индия и прочие.
До средата на 70-те години в капиталистическия свят са останали 14 централни банки, в чийто капитал са представени частни собственици (в страните от социалистическия лагер всички централни банки са държавни).
В края на миналото десетилетие имаше само две централни банки, които бяха 100% частни. Това са Федералният резерв на САЩ и Южноафриканската резервна банка. Федералният резерв на САЩ се състои от 12 резервни банки, в капитала на които участват близо 6 хиляди частни банки. Трябва да се отбележи, че капиталът на много американски частни банки включва нерезиденти. Това означава, че Федералният резерв на САЩ е в ръцете не само на американски, но и на неамерикански частни собственици.
Сградата на Федералния резерв на САЩ
Що се касае до Централната банка на Южна Африка, тя е собственост на 660 акционери, сред които има както юридически, така и физически лица. Най-големите акционери са Barclays Western Bank Ltd и South African Mutual Life Assurance Society.
Още седем централни банки имат със смесена собственост. Това са централните банки на Гърция, Италия, Япония, Белгия, Турция, Швейцария и Сан Марино. В Банката на Гърция държавата е миноритарен акционер с дял от 8,93 процента; останалите 91,07 на сто от акциите принадлежат на частни лица. Собственици на Банката на Италия са банки, застрахователни дружества, пенсионни и инвестиционни фондове и социалноосигурителни институции; точният процент на участие на държавата в тази ЦБ е трудно да се определи, тъй като тя не участва в капитала на ЦБ пряко, а чрез институционални инвеститори. В Банката на Япония и Националната банка на Белгия държавата притежава съответно 55 и 50 процента от акциите (останалото е на частни собственици). Централната банка на Република Турция е 55,12% собственост на държавата (Министерство на финансите), турските банки – 25,74%; останалата част отива при частни лица и други акционери. Държавата притежава 52% от капитала на Швейцарската национална банка, но това не е централното правителство, а са кантоните и кантоналните банки.
Що се отнася до въпроса за ролята и мястото на централната банка в системата на публичната администрация, преобладаващата част от централните банки, съгласно конституциите и законите, имат по-голяма или по-малка автономия от държавните органи. Разбира се, тази автономия е прикрита с думите, че например Централната банка трябва периодично да се отчита на законодателната власт (парламентите) за работата си.
Централните банки на Великобритания, Франция и Япония през миналия век са били подчинени на изпълнителната власт. През последните десетилетия на миналия век обаче в тези страни бяха предприети редица стъпки за осигуряване на автономност на решенията на централната банка в областта на паричната политика. Ярък пример за укрепване на независимостта на централната банка от правителството е френският закон от 4 август 1993 г. Съгласно този документ, за да се гарантира пълната независимост на съвета на Банката на Франция при изпълнението на задачите по паричната политика, на членовете на съвета е забранено да искат или приемат инструкции от правителството или други лица. През пролетта на 1998 г. влиза в сила нова версия на закона за Японската централна банка. Според новия закон министърът на финансите на Япония е лишен от възможността да издава заповеди относно дейността на тази банка, а управителят на Японската централна банка не може да бъде отстранен от поста си, освен ако не се дължи на болест.
Но централните банки, с редки изключения, не влизат в състава на изпълнителната власт и не са подчинени на правителството (за три изключения ще говоря по-долу).
Този „независим“ от правителството статут на Централната банка се обосновава с факта, че той елиминира конфликта на интереси, който би възникнал, ако Централната банка беше на подчинение на правителството. В крайна сметка правителството е отговорно за бюджетната политика, то формира и изпълнява държавния бюджет. Ако разполагаше с „печатна преса“ (правомощието да емитира пари), то би се изкушило да състави бюджет с дефицит (разходите надвишават приходите) и да запълни „бюджетната дупка“ с помощта на „печатната преса“.
Използвайки подобни аргументи, централните банки на повечето страни по света се стремят да увеличат степента на своята независимост. Интересни са резултатите от изследването на американския икономист А. Гарига, публикувано през 2016 г.: Garriga A. Central Bank Independence in the World: A New Data Set (Независимостта на централните банки в света: нов набор от данни). Изследването представлява анализ на реформите, свързани с централните банки. Изследването обхваща периода 1970-2012 г. и 182 държави. Анализирани са общо 382 реформи на централните банки. И ето какви са резултатите от реформите: 72% от реформите са увеличили независимостта на централните банки, 15% са я намалили, а 13% не са повлияли на статута на централните банки.
И така, в учебниците по икономика пише, че „независимостта“ на Централната банка е от полза за обществото. Но в реалния живот това не е така. Злоупотребата с „печатната преса“, въпреки „независимия“ статут на Централната банка, е въпиеща. Особено като се има предвид, че Централната банка практикува политика на т.нар. количествени улеснения от световната финансова криза през 2008-2009 г. насам. Тя се състои в понижаване на основния лихвен процент и неудържимо изпомпване на пари в икономиката.
Ето данните на МВФ за паричното предлагане (паричен агрегат „М2“ – обемът на наличните и безналичните пари) в края на 2000 г. и в края на 2023 г. съответно за отделни държави и групи държави (в милиарди долари):
Краят на 2000 г. / Краят на 2023 г.
САЩ – 4.930 и 20.870
Еврозона – 4.690 и 19.550
Япония – 8.670 и 11.090
Други икономически развити страни – 2 370 и 17 850
И така, за 23 години паричното предлагане в Съединените щати се е увеличило с 4,2 пъти; в еврозоната – 4,2 пъти; в Япония – 1,2 пъти; в останалите икономически развити страни – 7,53 пъти. Както виждаме, „независимият” статут на Централната банка по никакъв начин не пречи на нарастването на паричното предлагане и ускоряването на инфлацията. Въпреки това все още не са предприети мерки за установяване на строг държавен контрол върху Централната банка.
Разбира се, в редица страни президенти и министър-председатели се опитват да установят неформален контрол върху централните банки. Използвайки преди всичко такъв метод, като издигането на „свои“ хора на поста ръководител на Централната банка. Така например в продължение на много години турският президент Ердоган се опитва да обуздае Централната банка, като назначава за ръководители на Централната банка на Република Турция лоялни към него служители и банкери. Откакто Ердоган встъпи в длъжност през 2014 г., той вече смени четирима управители на Централната банка, а от февруари тази година назначи пети човек за управител на Централната банка. Но този начин на контрол върху Централната банка не е много ефективен.
В началото на миналото десетилетие унгарският премиер Виктор Орбан се опита да постави Централната банка на страната под държавен контрол. Това обаче предизвика много остра реакция от страна на Брюксел (ръководството на Европейския съюз) и унгарският премиер трябваше да отстъпи.
Централната банка на Русия
В СССР и други социалистически страни централните банки нямаха статут на „независими” от държавата институции. Те бяха в изпълнителната власт и бяха подчинени на правителствата. Ръководителите на централните банки бяха членове на Министерския съвет. Този статут на централните банки беше ясно заявен в конституциите и законите. В Съветския съюз Държавната банка на СССР е изведена от подчинение на Съвета на министрите на СССР едва в края на 1990 г. (година преди разпадането на Съветския съюз).
От 157-те централни банки в света днес има само три централни банки, които са органично включени в системата на публичната администрация, т.е. те са част от изпълнителната власт и са подчинени на правителството без каквито и да било уговорки и напрежение. Всички те се намират в Азия, на изток от Руската федерация. Това са централните банки на Китайската народна република, Социалистическа република Виетнам и Корейската народно-демократична република (Северна Корея).
Народна банка на Китай
Законът за Народната банка на Китай (приет на третата сесия на 8-ия конгрес на Общокитайското народно събрание на 18 март 1995 г.) постановява, че НБК е подчинена на Държавния съвет (висшия държавен изпълнителен орган на Китайската народна република). Във Виетнам подобен статут на централната банка се определя от Закона за държавната банка на Виетнам от 2010 г.
Що се отнася до Централната банка на Северна Корея, не знаем много за нея поради голямата затвореност на КНДР от света. Но няколко източника потвърждават, че Централната банка е част от изпълнителната власт. В статията в Уикипедия „Централната банка на Корейската народно-демократична република“ се отбелязва: „Банката се отчита пред кабинета на министрите на Северна Корея.“ А в статията „Кабинет на министрите на Северна Корея“ в списъка на членовете на правителството виждаме президента на Централната банка Пек Мин Гван.
С трите гореспоменати азиатски държави вече се осъществява или се планира тясно търговско, икономическо и финансово сътрудничество. Все още знаем много малко за икономиката на Северна Корея. Знаем само, че тя успява да оцелее въпреки най-жестоките международни санкции.
От друга страна, за икономиките на Китай и Виетнам е добре известно, че се развиват много динамично. Техните темпове на икономически растеж са значително по-високи от средните за света. Съответно позициите им в световната икономика нарастват от година на година. Причините за това са няколко. И една от тях, според мен, е, че централните банки на тези страни са органично включени в системата на държавно управление. Смятам, че сътрудничеството на Русия с КНР, Виетнам и КНДР трябва да включва освен това и изучаване на опита на нашите азиатски партньори по отношение на дейността на техните централни банки.
Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ и се абонирайте за нас в YouTube: Критично с Кардамски