Ръководителят на украинската отбранителна компания Fire Point Денис Штилерман предизвика спекулации за възможен украински удар срещу Иран, след като публикува в социалните мрежи изображение и послание, представящи ракетите „Фламинго“ като оръжие с обсег до 3000 километра.
За случая съобщи Military Watch, според което Fire Point участва в разработването на далекобойни ударни системи и произвежда семейството ракети FP-5 Flamingo.
„Фламинго“ летят на 3000 километра
екранна снимка: TopWar
Публикацията на Штилерман съдържаше илюстрация на ято розови фламинго, летящи по траектория между Украйна и Иран. Върху изображението, носещо логото на компанията, беше изписано:
„Живеят ли „фламинго“ в Иран? Скоро ще разберем.“
Към него ръководителят на Fire Point добави:
„Напомняме на всички, които заплашват Украйна с ракети: нашите „Фламинго“ летят на 3000 километра.“
Оригиналната публикация впоследствие беше изтрита от социалната мрежа. Копие от нейното съдържание и използваното изображение обаче е запазено в публикация на TopWar.
Заплаха или демонстрация на ново оръжие?
Military Watch определя посланието като заплаха за ракетен удар срещу Иран и като демонстрация на заявените възможности на украинската ракетна програма. Штилерман обаче не представя технически подробности, доказателства за проведени изпитания или информация за оперативния статут на ракетата.
Ако посоченият обсег от приблизително 3000 километра е реален, поне част от територията на Иран би могла да бъде достигната от Украйна. Това би означавало и обсег, по-голям от този на повечето конвенционални ракетни системи, за които публично е известно, че се намират на украинско въоръжение.
Military Watch подчертава, че заявената възможност не е потвърдена нито от украинските власти, нито от независими наблюдатели. Поради това остава неясно дали Штилерман говори за вече съществуващо оръжие, за система в процес на разработване или за бъдеща цел на компанията.
От иранските дронове до атаката в Каспийско море
Посланието се появява на фона на силно влошените отношения между Киев и Техеран. Украйна многократно е обвинявала Иран, че е доставил на Русия големи количества ударни безпилотни апарати, а впоследствие и друго военно оборудване, използвано във войната. Иранските власти отричат да са предоставяли оръжия специално за употреба срещу Украйна извън по-рано признатите доставки, докато западните правителства продължават да говорят за широко военно сътрудничество между Москва и Техеран.
По оценката на Military Watch демонстративно враждебната позиция спрямо Иран може да служи и като средство за спечелване на благосклонността на Съединените щати. Изданието поставя този мотив в контекста на резервите на администрацията на Доналд Тръмп към продължаването на американската подкрепа за украинските военни усилия.
Техеран предупреди за отговор, но после смекчи тона
Особено важен за разбирането на публикацията е инцидентът с ирански търговски кораб в Каспийско море. При атаката, която Техеран приписа на Украйна, загина един моряк, а друг беше ранен. На 26 юли иранският външен министър Абас Арагчи заяви, че случилото се „не може да остане без отговор“, съобщи Reuters.
Припомняме – Иран заплаши Украйна с ответни действия: „Киевският клоун да не си играе с огъня“
Само два дни по-късно обаче иранската позиция видимо беше смекчена. След разговор с украинския външен министър Андрий Сибига Арагчи заяви, че Иран също не търси ескалация, макар да настоя, че нападенията срещу ирански граждани и интереси са неприемливи и че причинените щети трябва да бъдат възстановени.
Сибига от своя страна увери иранския си колега, че атаката не е била преднамерена, и призова Техеран да се въздържа от ескалация. Украинският министър заяви, че действията на страната му са насочени единствено към защитата ѝ от руската агресия и не целят поразяването на цивилни кораби или хора, пише Reuters.
Техеран не се отказа официално от искането си за отговорност и обезщетение, но премина от предупреждението, че атаката няма да остане без последици, към публично заявена готовност да не се стига до допълнителна ескалация. Следователно посланието на Штилерман беше отправено не в момент на нарастващи ирански заплахи, а след като официалните представители на двете държави вече бяха започнали да понижават тона.
Украйна като част от по-широкия натиск срещу Иран
Military Watch поставя случая и в по-широкия контекст на американските удари срещу Иран. Според изданието запасите на САЩ от крилати и балистични ракети, както и от проникващи авиационни бомби, са били сериозно намалени по време на операцията, без това да доведе до съответстващо отслабване на иранския военен потенциал.
Изданието припомня и че Украйна е получила значителна западна помощ под формата на финансиране, експертни знания, компоненти, технологии и разузнавателна информация за изграждането на далекобойни ударни способности. Макар тези средства да са разработвани основно за действия срещу Русия, Military Watch отбелязва, че подобен потенциал би могъл теоретично да бъде използван и срещу други противници на западния блок, включително Иран.
На този фон изтритата публикация на Штилерман изглежда преди всичко като политически и демонстративен сигнал – към Техеран, че украинската военна индустрия претендира за способности далеч отвъд сегашния фронт, и към западните партньори, че Киев се позиционира като част от по-широкото противопоставяне на Иран. Дали „Фламинго“ действително може да превърне това послание в оперативна възможност, засега остава без публично потвърден отговор.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
