Съединените щати и Израел нанесоха координирани удари по военни цели на територията на Иран — ескалация, която бързо прерасна в пряк обмен на удари и заплаши да превърне дългогодишното напрежение между страните в открит регионален конфликт.
Операцията е насочена към обекти, които според Вашингтон и Тел Авив са свързани с военната инфраструктура и ракетния потенциал на Иран. Сред засегнатите райони се посочват цели в и около Техеран, както и стратегически точки в централната и западната част на страната.
Как започна операцията
Според официалните позиции на САЩ и Израел действията са мотивирани от опасенията, че Иран се намира в напреднал етап от развитие на способности, които могат да доведат до създаване на ядрено оръжие. Вашингтон подчертава, че операцията има за цел едновременно да отслаби военните и ракетните възможности на страната, да предотврати потенциален ядрен пробив и да изпрати стратегически сигнал за възпиране. Израел от своя страна определи ситуацията като въпрос на „екзистенциална сигурност“, подчертавайки, че няма да допусне Техеран да достигне ядрени способности.
Ответният удар на Иран
Реакцията на Техеран последва в рамките на часове след ударите. Иран предприе ответни действия чрез изстрелване на дронове и ракети, както и чрез атаки срещу американски военни обекти в региона. Под обстрел попаднаха позиции, свързани с присъствието на САЩ в Персийския залив, включително обекти в близост до Бахрейн. Съобщения за експлозии се появиха и в други държави от региона, което подсказва, че конфронтацията вече излиза извън рамките на двустранен сблъсък.
В отговор на нарастващата заплаха няколко страни предприеха спешни мерки за сигурност. Ирак и Обединените арабски емирства временно затвориха въздушното си пространство, докато в Йордания бяха активирани системите за въздушна тревога.
Реакции и политически позиции
Събитията предизвикаха остри политически и обществени реакции.
Цветомир Глоговски коментира, че ударите по Иран „започнаха отново“, като отбеляза, че президентът Доналд Тръмп е предложил на иранските военни „пълен имунитет“, ако се предадат, в противен случай ще бъдат убити. По думите му, в речта си, докато обяснява действията като защита на американския народ, Тръмп е направил препратки към конфликти от десетилетия назад, за да обоснове необходимостта от настоящите удари.
Глоговски поставя под съмнение официалната аргументация за „защита“, като отбелязва, че целите на операцията са по-широки. Той посочва и позицията на Китай, изразена дни по-рано, че „за да има мир в региона, Израел трябва да бъде разоръжен“, което според него е довело до незабавни обвинения срещу Пекин. По негови думи, сирените за въздушна тревога вече звучат в големите израелски градове, а различното използване на термините „агресия“ и „самозащита“ според извършителя на военните действия остава видимо.
С критична позиция излезе и лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов, който определи действията на Израел като атака, поставяща света пред риск от глобален конфликт. Той настоя за незабавно международно осъждане на действията и постави въпроса дали американски военни самолети, разположени на летище „София“, имат връзка с операциите в Близкия изток. Според него, ако подобна връзка бъде установена, те трябва да бъдат изтеглени от българска територия.
Костадинов заяви, че конфликтът не е в интерес на България и призова за ясна позиция от всички политически сили в страната.
От партията обявиха, че организират и протест, който ще се проведе в понеделник – 2 март 2026 г., от 18:00 ч. пред Министерски съвет.
„Протестираме против въвеждането на България във война, против превръщането на нашата територия в плацдарм за военни действия, против участието на български контингент във войни и военни операции. Протестираме против чужди контингенти на нашата територия“, посочват организаторите.
Ескалация в региона
Междувременно страницата Frontline Monitor съобщи за координирана иранска ракетна атака срещу американски бази в страните от Персийския залив. Според публикуваната информация са нанесени удари по обекти в Бахрейн, Катар, Обединените арабски емирства и Кувейт.
Експлозии са били докладвани в района на Джуфейр, близо до щаба на Петия флот на САЩ в Бахрейн, където се намира Naval Support Activity — ключов логистичен център за операции в Червено и Арабско море. Почти едновременно са получени данни за взривове в авиобазата „Ал Удейд“ в Катар и в обекти на Силите за народна мобилизация в иракската провинция Бабил. Официални представители в Доха потвърдиха, че две ракети са били прехванати над катарската столица.
Ударите идват след месеци на провалени дипломатически усилия около иранската ядрена програма. Западните държави продължават да разглеждат развитието на иранските ракетни системи и потенциалния ядрен капацитет като стратегическа заплаха, докато Техеран отрича да преследва военна ядрена програма.
Настоящата ескалация се възприема като една от най-сериозните директни конфронтации между САЩ, Израел и Иран през последните години.
Какво следва
Към момента няма яснота дали ударите ще останат ограничена операция или ще прераснат в по-широка война. Наблюдателите очертават различни възможни сценарии — от ограничена ескалация с последващо дипломатическо овладяване, през продължаващи удари чрез прокси-сили, до пряк регионален конфликт.
Развитието на ситуацията ще зависи от мащаба на следващите ирански действия и от това дали Вашингтон и Тел Авив ще продължат военния натиск.
Към момента едно е ясно — кризата вече премина в нова фаза, в която рискът от по-широка война в Близкия изток е реален.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
