Военният удар на САЩ срещу Венецуела не е просто акция срещу режима в Каракас, а ход с потенциални последици за глобалните енергийни пазари. Страна с най-големите доказани петролни запаси в света, но със сринат добив и парализирана инфраструктура, отново се превръща в стратегически залог – този път в контекста на санкции, възможна смяна на режима и интереса на американските петролни гиганти, сочи анализ на CBS News.
След операцията, при която бяха задържани президентът Николас Мадуро и съпругата му, президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви, че Вашингтон възнамерява да възстанови венецуелската петролна инфраструктура. По думите му това ще струва милиарди долари и ще бъде финансирано директно от петролните компании, като целта е добивът да бъде възстановен възможно най-бързо – позиция, цитирана от CBS News.
Вижте още – Мадуро пред американски съд след операция на САЩ
Ударът срещу Мадуро и стратегическият залог на петрола
Военната намеса отново постави във фокуса ролята на Венецуела като енергиен фактор, макар и силно отслабен. Страната е член на ОПЕК, но реалното ѝ значение на пазара днес е далеч под потенциала ѝ.
Според данни, цитирани от CBS News, Венецуела в момента произвежда около 1 милион барела суров петрол дневно, което е под 1% от световния добив. В началото на 2000-те години производството надхвърляше 3 милиона барела дневно, но през последните десетилетия рязко намаля заради хронична липса на инвестиции и последиците от американските санкции.
Заради политическия натиск от страна на САЩ днес по-голямата част от венецуелския петрол се изнася за Китай, отбелязва Reuters, цитиран от CBS News.
Най-големите резерви в света, но сринат добив
Парадоксът на Венецуела е, че тя разполага с най-големите доказани петролни резерви в света – над 303 милиарда барела, което представлява около 17% от глобалните запаси, показват данни на ОПЕК, използвани от CBS News.
„По мащаб тези резерви могат да се сравняват единствено с тези в Близкия изток, Персийския залив и Канада“, заяви пред CBS News Франсиско Х. Моналди, директор на програмата за енергетика в Латинска Америка към Rice University.
По думите му възстановяването на венецуелската петролна инфраструктура би отнело поне десетилетие и би изисквало инвестиции над 100 милиарда долара, ако целта е добив от около 4 милиона барела дневно – ниво, което дори надхвърля историческите върхове на страната.
По-голямата част от неразработените запаси се намира в т.нар. пояс Ориноко – район с площ около 21 000 квадратни мили в североизточната част на Венецуела.
Санкции, национализации и единственият американски играч
В момента единствената американска компания, която реално добива петрол във Венецуела, е Chevron. Делът ѝ е около 25% от националния добив, отбелязва CBS News.
Други американски енергийни гиганти, сред които Exxon Mobil и ConocoPhillips, напуснаха страната след национализацията на частните чуждестранни активи, започнала при управлението на Уго Чавес през 2006 г.
Санкционният натиск върху Венецуела се засилва постепенно от 2005 г. насам. През 2019 г., при администрацията на Джо Байдън, САЩ замразиха активите на държавната компания Petróleos de Venezuela (PDVSA) и забраниха на американски фирми да правят бизнес с нея – мярка, която допълнително задълбочи кризата в сектора, отбелязва CBS News.
През декември Доналд Тръмп призова за „пълна и тотална блокада“ на санкционираните петролни танкери, влизащи или излизащи от Венецуела, а САЩ конфискуваха два кораба, свързани с венецуелския петролен износ, допълва CBS News.
Ще се върнат ли американските петролни компании във Венецуела
Въпреки геополитическото напрежение, анализът на CBS News показва, че краткосрочното влияние върху световните цени на петрола е ограничено. Венецуелският добив е твърде малък, за да предизвика сериозен ценови шок, а глобалното предлагане остава високо.
Данни на FactSet показват дори лек спад на котировките след новината за удара. Цената на американския суров петрол падна до около 57 долара за барел – значително под нивата от началото на годината.
„Глобалното предлагане остава изобилно, а венецуелското производство е малка част от световния добив. Няма ясни признаци за трайно прекъсване на физическите доставки“, коментира пред CBS News Найджъл Грийн, изпълнителен директор на deVere Group.
Според Моналди, цитиран от CBS News, за да увеличи производството си, Венецуела ще трябва да разчита на частни инвеститори, тъй като държавната PDVSA е в тежко финансово състояние. Това отваря възможност за завръщане на американски компании, но всичко ще зависи от политическото развитие след удара и от условията, които Каракас би предложил.
„Ресурсите не са проблем. Ограничението е политическо“, обобщава експертът. В краткосрочен план най-големият потенциален печеливш остава Chevron, а при стабилизиране на обстановката интерес биха могли да проявят отново ConocoPhillips и Exxon.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
