Ново научно изследване предлага радикално решение на екологичните проблеми на планетата – хората да станат по-малко. Според международен екип от учени населението на Земята трябва постепенно да намалее от сегашните над 8 млрд. до около 4 млрд. души през 2200 г., а основният инструмент за постигането на тази цел е трайно по-ниската раждаемост.
Не се предлага физическо премахване на съществуващо население или принудителен контрол върху раждаемостта. Зад внимателни изрази като „постепенно“, „доброволно“ и „справедливо“ обаче стои съвсем ясна демографска цел: хората да раждат по-малко деца, населението да се свива поколение след поколение и след около 170 години човечеството да бъде приблизително наполовина по-малобройно.
За проучването съобщава Independent. Научната статия е озаглавена „Постигане на устойчивост чрез постепенно намаляване на населението до 4 милиарда души през 2200 г.“ и е публикувана в списание Sustainable Development на Wiley. Зад нея стоят 11 изследователи от университети и научни институции в САЩ, Гърция, Австралия, Канада, Кения, Австрия, Аржентина, Бангладеш, Китай и Индия.
Още по темата – Европа остава без деца: населението започва да се топи след 2029 г.
От 8,3 милиарда до наполовина по-малко човечество
През последното столетие световното население нараства от около 2 млрд. до над 8,3 млрд. души. Успоредно с това човечеството постига огромен напредък – увеличават се продължителността и качеството на живота, детската смъртност и крайната бедност намаляват, а достъпът до здравеопазване, образование и основни права се разширява.
В изследването тези постижения са признати, но бързото нарастване на населението е разгледано преди всичко като източник на екологичен натиск. Така фокусът постепенно се премества от въпроса как живее човечеството към въпроса колко голямо трябва да бъде то.
Формулата на учените: повече хора означават по-голям натиск
Основата на анализа е сравнително проста формула: общото въздействие върху околната среда е равно на броя на хората, умножен по средното въздействие на един човек. Следователно екологичният натиск може да бъде намален по два основни начина – чрез ограничаване на потреблението или чрез намаляване на броя на потребителите. Авторите настояват, че първото не е достатъчно и че решението трябва да включва и второто.
Учените анализират данни за периода между 1970 и 2020 г. по осем показателя: състоянието на популациите на дивите животни, въглеродните емисии, енергийното потребление, екологичния отпечатък, използването на прясна вода, добива на минерали, производството на пластмаси и употребата на земеделски пестициди. Данните са събрани от ООН, Световната банка, ФАО, ОИСР, WWF, Global Footprint Network и Energy Institute.
През разглеждания половин век световното население се увеличава приблизително 2,13 пъти. За същия период въглеродните емисии нарастват повече от два пъти, потреблението на енергия – почти три пъти, добивът на минерали – над четири пъти, а производството на пластмаси – повече от 13 пъти.
Според изчисленията на авторите демографският растеж е водещият фактор за пет от осемте наблюдавани промени – спада в индекса за състоянието на дивата природа, увеличаването на въглеродните емисии, общото енергийно потребление, екологичния отпечатък и използването на прясна вода.
При добива на минерали и употребата на пестициди населението и растящото потребление на човек имат приблизително еднаква тежест. При пластмасите обаче основният двигател не е броят на хората, а огромното увеличение на индивидуалното потребление.
Въпреки тази разлика, изследването стига до общото заключение, че устойчивото бъдеще изисква не само промяна в начина на живот, но и по-малко човешки същества. Учените определят постепенното прекратяване и обръщане на демографския растеж като стратегия едновременно „в полза на природата и на човека“.
Точно тук научният анализ започва да преминава в нормативна позиция. Данните могат да покажат, че повече хора при непроменено потребление използват повече вода, енергия и земя. От тях обаче не следва автоматично, че желаното решение е раждането на по-малко деца и свеждането на човечеството до предварително избрана численост.
Не всички хора потребяват еднакво
Допълнителен проблем е, че хората не потребяват еднакво. Самите автори установяват, че страните с високи доходи използват около 13 пъти повече енергия на човек от държавите с ниски доходи. Средното потребление в САЩ е над 3,5 пъти по-високо от световното, а това в Канада – повече от четири пъти. Разликата между Европейския съюз и Субсахарска Африка също е огромна.
Следователно намаляването на населението наполовина не означава непременно намаляване наполовина на екологичния натиск. Един човек в бедна африканска държава и един човек в богато западно общество не оставят еднакъв отпечатък. По-малобройно, но все по-богато и потребяващо човечество също би могло да продължи да изчерпва ресурсите с високи темпове.
Това повдига неудобния въпрос кой на практика трябва да има по-малко деца. Най-големият бъдещ демографски растеж се очаква в по-бедните държави, особено в Африка, докато най-високото потребление на човек остава съсредоточено в богатите общества. Така съществува риск проблемът с прекомерното потребление да бъде преформулиран като проблем с прекалено големия брой хора – предимно в държавите, чиито граждани използват най-малко ресурси.
Изследването не пренебрегва напълно тази несправедливост. Авторите изрично посочват, че демографският спад трябва да бъде съпроводен от ограничаване на прекомерното потребление на човек. Въпреки това крайната им цел е формулирана чрез конкретен брой хора – около 4 млрд., – а не чрез определено равнище на потребление, ефективност или опазване на ресурсите.
Свят, в който всяко следващо поколение е по-малобройно
За да очертаят възможното бъдеще, учените разглеждат три демографски траектории – високия и ниския сценарий на ООН и сценария за най-бърз спад на раждаемостта, разработен от Института за здравни показатели и оценка.
При високия сценарий на ООН населението би достигнало 11,4 млрд. души през 2100 г. и 21,2 млрд. през 2200 г. Ниският вариант води до около 9 млрд. души в края на този век и 3,2 млрд. през 2200 г. При предпочетения от авторите сценарий за най-бърз демографски преход населението би намаляло до 6,9 млрд. през 2100 г., а след това би достигнало приблизително 4,1 млрд. души през 2200 г.
За сравнение, основната прогноза на ООН предвижда световното население да достигне връх от около 10,3 млрд. души в средата на 80-те години на XXI век, след което леко да намалее до 10,2 млрд. през 2100 г. За да се стигне до 4 млрд. столетие по-късно, раждаемостта трябва да се задържи значително под равнището, необходимо за естествено възпроизводство на населението.
С други думи, учените не предлагат само спиране на демографския растеж. Те защитават продължителен световен период, през който всяко следващо поколение ще бъде по-малобройно от предишното. Изследователите прилагат зависимостите, наблюдавани между 1970 и 2020 г., към различните бъдещи равнища на населението. Така изчисляват как биха могли да се променят емисиите, използването на вода, добивът на минерали, производството на пластмаси и останалите показатели.
Самите те признават, че конкретните стойности не трябва да се възприемат като точни прогнози. Според авторите числата са полезни най-вече като указание за посоката – дали съответният показател би се подобрил, или влошил. Технологичният напредък, икономическите промени и различните национални политики могат съществено да променят резултатите.
Тази уговорка е важна. Проучването представлява глобален статистически анализ, а не доказателство, че именно 4 млрд. души са оптималният или максимално допустим брой жители на планетата. То продължава наблюдавани в миналото зависимости чак до 2200 г. – период, в който технологиите, енергетиката, производството на храни и моделите на потребление могат да се променят до неузнаваемост.
Самите автори цитират предишни оценки, според които устойчивото население може да бъде 3,1 млрд., 2,5 млрд. или дори около 1 млрд. души в зависимост от допусканията за потреблението и желаното качество на живот. Тези огромни разлики показват, че науката не разполага с безспорно установено число.
В статията дори се признава, че подобни оценки могат да бъдат възприети по-скоро като политически позиции, отколкото като строго научни заключения. Капацитетът на Земята зависи не само от броя на хората, но и от начина, по който живеят, технологиите, с които разполагат, и представата за приемлив жизнен стандарт.
По-малкото семейство като инструмент на екологичната политика
Предлаганото намаляване на населението трябва да бъде постигнато без принуда, уверяват авторите. Сред посочените средства са доброволното семейно планиране, по-широкият достъп до репродуктивни здравни услуги, образованието на момичетата, разширяването на възможностите пред жените и сключването на брак на по-късна възраст.
Тези мерки сами по себе си могат да имат положителен социален и здравен ефект. В контекста на изследването обаче те са едновременно и инструменти за постигане на конкретна демографска цел: жените и семействата да избират по-малко деца, докато световната раждаемост трайно падне под равнището на заместване.
Според данните в проучването средният коефициент на плодовитост в света вече е спаднал от 2,75 на 2,25 деца на жена за 25 години. Авторите смятат, че при продължаване на тенденцията той може да достигне 1,75 през следващите 25 години.
Като успешни примери са посочени Иран, Южна Корея, Тунис и индийският щат Керала. Иран намалява коефициента от 4,08 на 1,94 деца за девет години, Южна Корея преминава през подобен процес за 12 години, а Тунис – за 15. В Керала спадът е свързан с по-високо образование, повече възможности пред жените, по-късни бракове и широк достъп до семейно планиране.
Най-сериозно внимание е отделено на Африка, където през 2022 г. средната раждаемост е 4,2 деца на жена, а населението нараства с около 2,37% годишно. При запазване на този темп то би се удвоило за приблизително 30 години. Учените виждат решението в повече семейно планиране, образование и популяризиране на предимствата на малките семейства.
Така една екологична теория неизбежно стига до намеса в най-личното решение – дали хората да имат деца и колко да бъдат те. Предложенията са доброволни, но целта не е неутрална: определен репродуктивен избор – по-малкото семейство – е представен като по-отговорен към планетата и бъдещите поколения.
Авторите отхвърлят и опасенията, че свиването и застаряването на населението непременно ще предизвикат икономически упадък. Те посочват, че между 1970 и 2020 г. делът на хората в трудоспособна възраст в световен мащаб е намалял, докато реалният БВП на човек се е увеличил повече от два пъти. Според тях редица страни с намаляващо население са отчели ръст на доходите и реалните заплати.
Това сравнение обаче трудно доказва, че намаляването на човечеството наполовина би минало без тежки последици. Разглежданият период е време на силен световен демографски растеж, а не на продължително свиване. Увеличаването на БВП на човек не отговаря на въпроса как пенсионните системи, здравеопазването, пазарът на труда и грижите за възрастните биха функционирали, ако всяко следващо поколение е значително по-малобройно.
Къде свършват данните и започва политическият избор
Както обобщава Independent, изследователите очакват по-малкото население да доведе до възстановяване на природните местообитания, опазване на дивите видове, по-ниски емисии, по-малко замърсяване и ограничаване на конфликтите за ресурси. При равни други условия тази логика изглежда разбираема – по-малко хора биха се нуждаели от по-малко земя, вода, енергия и суровини.
Но именно „при равни други условия“ е голямата неизвестна. До 2200 г. почти нищо няма да остане непроменено. Затова изследването убедително показва, че безкрайният демографски растеж върху планета с ограничени ресурси е невъзможен, но не доказва по същия начин, че правилното решение е човечеството да стане наполовина по-малобройно.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
