Нарастващото напрежение между Турция и Израел все по-често се разглежда като устойчив геополитически фактор, а не като поредица от изолирани кризи. Анализ на Responsible Statecraft, публикуван от Фатих Коджаибиш, очертава тенденция към постепенно втвърдяване на отношенията, при която рискът не е толкова от непосредствен военен сблъсък, колкото от трайно стратегическо съперничество.
Ескалация между Турция и Израел на фона на регионална криза
Според Responsible Statecraft, напрежението между Анкара и Тел Авив се развива в контекста на по-широка нестабилност в Близкия изток. Войната между САЩ и Израел срещу Иран засилва усещането за регионален разлом и увеличава опасенията от разширяване на конфликта.
В този контекст дори отделни информационни инциденти – като повторното разпространение на стара реч на Реджеп Тайип Ердоган, представена подвеждащо като актуална заплаха – допринасят за допълнително изостряне на средата. По данни на анализа, подобни случаи не създават нови кризи, а изкарват на повърхността вече съществуващи напрежения.
В Турция нараства усещането, че страната е обект на целенасочен натиск и опити да бъде представена като бъдещ противник на Израел. Това се засилва от реториката в част от израелските медии и изявления на фигури като Нафтали Бенет, който открито определя Турция като стратегическа заплаха и прави паралели с Иран.
Паралелно с това, организации като Фондация за защита на демокрацията допринасят за дебата в САЩ дали Турция се превръща в проблемен съюзник в рамките на НАТО, което допълнително усложнява политическата картина.
От турска страна, външният министър Хакан Фидан коментира, че Израел „се опитва да си създаде нов враг“ – изказване, което според Responsible Statecraft отразява нарастващото напрежение на най-високо ниво.
Сирия като потенциална точка на военен сблъсък
Ахмед ал-Шараа и Еманюел Макрон
Анализът на Фатих Коджаибиш посочва Сирия като най-рисковата зона за евентуален пряк сблъсък между двете държави. Турция и САЩ са склонни да дадат шанс на новото сирийско управление, докато Израел гледа с резерви на разширяващото се турско влияние.
Бенямин Нетаняху дори допуска възможността Турция да използва Сирия като платформа за атака, макар че Доналд Тръмп публично призовава към сдържаност и заявява, че подобни конфликти могат да бъдат управлявани.
Ролята на САЩ и НАТО в сдържането на конфликта
Въпреки растящото напрежение, Responsible Statecraft посочва два ключови фактора, които ограничават риска от директен военен сблъсък.
Първият е стратегически: нарастващото значение на Турция за Европа и НАТО. Засилените инвестиции в отбраната, включително придобиването на Eurofighter и участието в европейски военни инициативи, увеличават ролята на Анкара в сигурността на континента.
Вторият фактор е свързан с Вашингтон. Отношенията между Реджеп Тайип Ердоган и Доналд Тръмп се разглеждат като важен стабилизиращ елемент. И двете страни – Турция и Израел – се стремят да управляват отношенията си със САЩ чрез лични контакти с американския президент, осъзнавайки ролята му като ключов балансьор.
Промяна в обществените нагласи в Турция към Израел
Особено показателна е промяната в общественото мнение в Турция. Според цитирани от Responsible Statecraft данни, около една трета от турците вече възприемат Израел като пряка заплаха, а 93% имат негативно отношение към страната. Тази трансформация се обяснява както с реториката, така и с действията на Израел в региона, включително военните операции срещу Иран и Ливан. Все по-често се появява и опасението, че след евентуално отслабване на Иран, Турция може да се окаже следващата цел.
Тези нагласи започват да влияят и върху вътрешната политика на Турция, където се засилва фокусът върху укрепване на отбраната и намаляване на уязвимостите.
От напрежение към дългосрочно стратегическо съперничество
Според анализа на Фатих Коджаибиш, най-големият риск не е непосредствен военен сблъсък, а постепенното втвърдяване на отношенията до степен на трайно съперничество.
Въпреки острата реторика на Анкара спрямо правителството на Бенямин Нетаняху, турската външна политика остава прагматична. Това означава, че при промяна в израелското ръководство и връщане към по-умерен курс, възможността за нормализация не е изключена.
Но ако настоящата динамика се запази, предупреждава Responsible Statecraft, отношенията между Турция и Израел могат да се превърнат в устойчиво геополитическо противопоставяне – процес, който ще бъде значително по-труден за обръщане, независимо от бъдещи политически промени.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
