Турция обяви 2026 г. за „година на реформите“, като представи мащабен пакет от структурни промени, насочени към индустриална трансформация, дигитализация и привличане на инвестиции. Това заяви финансовият министър Мехмет Шимшек, цитиран от Anadolu Agency, по време на представянето на инициативата „Силен център за инвестиции през века на Турция“ в Анкара.
Пакетът, обявен от президента Реджеп Тайип Ердоган, има за цел да изведе икономиката към по-висока добавена стойност, да насърчи износа и да позиционира страната като ключов регионален финансов и търговски център.
Какво включва новият данъчен пакет на Турция
Мехмет Шимшек
Според Anadolu Agency, новата рамка включва серия от агресивни данъчни стимули. Сред тях е пълно освобождаване от корпоративен данък за транзитна търговия за компании, базирани в Истанбулския финансов център. За фирми извън финансовия сектор се предвижда 95% освобождаване.
Целта е Турция да изгради модел, подобен на тези в азиатски центрове като Сингапур и Хонконг, като използва стратегическото си географско положение по т.нар. „среден коридор“ на глобалната търговия.
В допълнение към това, както се посочва в представената информация, рамката включва и стимули за репатриране на активи – насърчаване на турски и чуждестранни инвеститори да върнат капитали, държани в чужбина, чрез облекчени данъчни режими. Целта е да се задълбочат вътрешните капиталови пазари и да се увеличи ликвидността в страната.
20 години без данъци върху чужди доходи
Една от най-коментираните мерки, цитирана от Anadolu Agency, е въвеждането на 20-годишен режим с нулев данък върху доходите от чужбина за турски граждани и чуждестранни лица. Условието е те да не са били данъчни резиденти на Турция през последните три години. В рамките на този режим се предвижда и значително намаление на данъка върху наследство – от стандартните 10% до около 1%.
Този модел поставя Турция в конкуренция с други държави, предлагащи подобни режими за привличане на капитали, но с по-дълъг времеви хоризонт – до 20 години, което го прави особено привлекателен за дългосрочни инвеститори и високодоходни лица.
В тази връзка българският икономист и бивш заместник-министър на финансите Георги Кадиев коментира в публичен статус, че Турция е представила „вероятно най-агресивния данъчен пакет в света“. Според него всеки, който не е бил данъчно регистриран в страната през последните три години, може да се установи там и да плаща нулев данък върху чуждестранните си доходи и капиталови печалби в продължение на 20 години, като се облагат единствено приходите, генерирани в самата Турция. Кадиев посочва още, че активи като търговски сметки в чужбина, акции, криптовалути или доходи от наеми извън Турция остават извън обхвата на облагане.
В своя коментар Кадиев прави и по-широк извод, че Турция се стреми да привлече международен капитал и квалифицирани кадри в условията на засилваща се глобална конкуренция, включително от Близкия изток и Европа, като подчертава, че „капиталът няма паспорт“ и се насочва към най-благоприятните юрисдикции.
Ердоган иска златните клиенти, които бягат от Дубай, защото Близкия изток става твърде нестабилен. И иска европейските таланти, на които бавно им е писнало от данъчните служби в Берлин и Париж. Капиталът няма паспорт. Той отива там, където е добре дошъл, докато ЕС задушава предприемачите. Сега ми кажете какво прави България, освен от 20 години да казва „няма да променяме данъците“?
Ниски ставки за износители и стимули за бизнеса
Един от най-съществените елементи в пакета е рязкото намаляване на корпоративния данък за износители. Както посочва Anadolu Agency, стандартната ставка от 25% се редуцира значително, като за производители-износители тя пада до едва 9%.
Мярката има за цел да повиши конкурентоспособността и да привлече чуждестранни инвестиции в индустриалното производство. Паралелно с това правителството цели да измести производството от ниско към средно и високо технологично ниво.
Допълнително, стратегията отразява и промяна в глобалните производствени тенденции – от отдалечено аутсорсване към по-близки и сигурни производствени вериги, което дава възможност на Турция да се позиционира като алтернатива на азиатските производствени центрове.
Пакетът включва и 100% данъчно освобождаване за износ на услуги. Това обхваща сектори с висока добавена стойност като софтуер, видеоигри, медицински туризъм, образование, инженеринг и архитектура.
Според Anadolu Agency, Турция вече отчита излишък в износа на услуги от над 60 милиарда долара, като този сектор остава по-устойчив на глобални търговски ограничения.
В допълнение, правителството цели да превърне страната в регионален център за високотехнологични услуги, като използва конкурентни предимства като голям вътрешен пазар и стратегическо местоположение между Европа, Азия и Близкия изток.
Истанбул като финансов център и инвестиционен хъб
Централна роля в стратегията има Истанбулският финансов център, който трябва да се превърне в регионален хъб. Новият режим предвижда 20-годишно освобождаване от корпоративен данък за компании, които преместят там своите регионални централи. Допълнително, служителите в тези компании ще могат да се възползват от данъчни облекчения върху доходите си, при условие че поне 80% от приходите на съответните услуги идват от чужбина.
В рамките на този модел се предвижда и значително улеснение на административните процедури – регистрация на фирми, разрешителни за работа и пребиваване, както и данъчни и социални услуги ще могат да се извършват изцяло онлайн.
Правителството планира и създаването на нов технологичен хъб – Terminal Istanbul – на мястото на старото летище „Ататюрк“. Освен това се предвиждат стимули за капиталовите пазари, включително улеснения за връщане на активи от чужбина и разширяване на инструментите за рисково финансиране.
Каква е целта: привличане на глобален капитал и таланти
Според Anadolu Agency, Турция вече е привлякла близо 300 милиарда долара чуждестранни инвестиции през последните 20 години и е домакин на над 87 000 международни компании.
Икономиката на страната достига приблизително 1,6 трилиона долара, надхвърляйки общия размер на икономиките на осем съседни държави. В същото време брутният вътрешен продукт е нараснал значително спрямо началото на века, което според властите създава стабилна база за бъдещ растеж, въпреки текущото забавяне, свързано с антиинфлационната политика.
Новата стратегия цели да надгради този резултат чрез комбинация от данъчни стимули, инфраструктурни инвестиции и улеснен достъп за инвеститори, с хоризонт до 2047 г., като предоставя дългосрочна предвидимост и намалена регулаторна тежест.
Както подчертава Anadolu Agency, представеният пакет е част от по-широка икономическа визия за позициониране на Турция като глобален инвестиционен център. С комбинация от дългосрочни данъчни облекчения, индустриална политика и стратегическа география, Анкара се опитва да се утвърди като ключов играч в глобалната икономика в следващите десетилетия.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
