Съвременният свят, или поне онази негова част, която се самоопределя като „авангарда на цивилизацията“, все повече започва да прилича на реалностите, описани в класическите антиутопии – „Прекрасният нов свят“ на Олдъс Хъксли и „1984“ на Джордж Оруел. Това пише полският публицист Михал Радзиковски в анализ, публикуван в изданието Myśl Polska. По думите му, пред очите ни се реализира визията за бездушна система, която обезличава човека и задушава свободата, достойнството и личната отговорност.
От утопия към антиутопия: как Западът губи човешкото си лице
Радзиковски отбелязва, че западните общества постепенно се отказват от своята идентичност, заменяйки я с култа към потреблението и сляпата вяра в технологичния прогрес. Развитието на изкуствения интелект – издигнат до статута на ново божество – според него само ускорява този процес.
Авторът проследява корените на промяната поне четвърт век назад, когато технологичният напредък донесе не само удобства, но и нови форми на зависимост.
Без пари в брой, без свобода: контролът чрез дигитални плащания
Един от тревожните примери е целенасоченото ограничаване на паричните разплащания. В Полша вече е приет закон, който намалява лимита на транзакции между фирмите до 8 000 злоти, а от 2027 г. в целия Европейски съюз ще влязат в сила правила, ограничаващи плащанията в брой до 10 000 евро. Сделките над 3 000 евро ще изискват задължителна идентификация на лицето.
Вижте още – Задава се краят на кеша: Oberbank премахна услугите в Германия
Официално това се оправдава с борбата срещу тероризма и прането на пари, но според Радзиковски истинската цел е увеличаване на контрола над гражданите. При пълно преминаване към безкасово обращение властите и финансовите институции ще имат почти неограничен достъп до информация за покупките, навиците и предпочитанията на всеки човек. В бъдеще дори може да се въведат лимити върху определени категории разходи – например за алкохол или месо.
Самообслужване и изолация: когато технологиите заменят човека
В градския пейзаж, посочва Радзиковски, все по-осезаемо се налагат автоматизирани устройства – банкомати, паркомати, билетни автомати. Проблемът не е в самите технологии, а в липсата на алтернатива. От февруари 2024 г. в някои части на Варшава са въведени паркомати, които приемат само плащания с карта или мобилно приложение. Подобно е положението и в Краков, където част от билетните автомати в градския транспорт не приемат пари в брой. Това, според автора, е пряко ограничаване на гражданската свобода.
Паралелно с това масовата поява на онлайн търговия – ускорена след пандемията – е довела до фалит на много книжарници и малки магазини. Истинският „убиец“ на дребния бизнес обаче са големите търговски вериги, които използват нелоялни практики като продажба под себестойност и подвеждаща реклама. Те все по-често насърчават клиентите да ползват самообслужващи каси, за да спестят разходи от персонал – превръщайки купувача в безплатен работник.
Подобни тенденции засягат и публичния сектор. Все по-често гражданите не могат да разговарят лично със служители в институциите, а са насочвани към колцентрове, управлявани от външни фирми. При сложни административни въпроси това води до пълна безизходица, отбелязва Радзиковски.
Камери и цензура: новото лице на наблюдението
Друг симптом на дехуманизацията е масовото видеонаблюдение. Камери има на почти всяка улица, но статистиката за разкриваемост на престъпленията не показва съществен напредък – освен по отношение на пътните нарушения.
Много по-опасна форма на контрол обаче е дигиталното следене в интернет и социалните мрежи. Въпреки конституционните гаранции за свобода на словото, реалността е различна. Радзиковски припомня, че през 2022 г. в Полша бяха блокирани редица сайтове, включително страницата на Myśl Polska, а срещу граждани, изразили несъгласие с официалната позиция относно войната в Украйна, бяха заведени наказателни дела. Част от тях завършиха с осъдителни присъди.
Може да ви е интересно – Ванс се оказа прав: Великобритания ограничава словото
Подобни практики се срещат и в други държави от ЕС, където критикуването на миграционната политика или подкрепата за традиционни ценности може да бъде третирано като „расизъм“ или „дискриминация“.
От граждани към потребители: доброволният отказ от свобода
Михал Радзиковски вижда в тези на пръв поглед несвързани явления общ модел: доброволното отказване на обществото от неговите естествени права. „Средният гражданин на Европейския съюз днес е преди всичко консуматор, не гражданин“, пише той. В името на удобството хората престават да контролират елитите и да поставят под въпрос наложената реалност.
Радзиковски предупреждава, че скоро наднационални структури и корпорации ще следят и регулират всеки аспект от живота ни – какво ядем, как харчим, как възпитаваме децата си и с какво се придвижваме. Възможно е дори да бъдем лишени от собственост и право на личен избор.
Глобализмът като идеология на дигиталното робство
Кой стои зад този процес? Според автора – политическите и финансови елити, които проектират системата в свой интерес. Тяхната идеология е глобализмът, чиято цел е да разруши естествените общности и социалните връзки.
Радзиковски припомня, че идеите на Клаус Шваб и Ювал Харари за „нов световен ред“ не бива да се подценяват. Той сравнява днешните планове за трансформация на обществото с теориите на Рихард Куденхове-Калерги за „паневропейска държава“ и смесване на расите – възгледи, които някога също са изглеждали фантастични.
„Не бива да се изненадваме, ако един ден се събудим в свят без свобода и без собственост. Точно натам ни водят тези процеси“, заключава Михал Радзиковски в Myśl Polska.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
