Антикартелна война вместо открит натиск срещу Мадуро
Вторият опит на Доналд Тръмп да свали от власт венецуелския президент Николас Мадуро изглежда много по-различно от първия. Докато през първия си мандат американският президент открито настояваше за смяна на режима в Каракас, отнемайки дипломатическото признаване на правителството, налагайки санкции и събирайки международна коалиция срещу Мадуро, сега подходът му е по-прикрит, пише журналистката Нахал Туси в Politico.
Според публикацията, Тръмп продължава да определя Мадуро като „нелегитимен лидер“, но вече избягва директно да говори за „смяна на режима“. Вместо това, Белият дом е фокусирал реториката си върху дългогодишните обвинения, че венецуелският президент е наркобос и международен престъпник. Планът, посочват източници, запознати със ситуацията, е Мадуро да бъде отстранен като част от по-широката кампания на Тръмп срещу наркокартелите.
Планът на Тръмп: натиск без официална смяна на режима
По данни на Politico, новата стратегия включва обявяване на определени групировки за терористични организации, военни удари по предполагаеми лодки с наркотрафик от Венецуела, повишаване на американската награда за залавянето на Мадуро до 50 милиона долара и прекратяване на дипломатическите контакти с Каракас. Формално целта не е сваляне на режима, но ако натискът по линията на борбата с наркокартелите доведе до падането му – „Тръмп и екипът му ще бъдат повече от доволни“, пише Туси.
Американски служители, цитирани в материала, подчертават, че президентът „ще упражни огромен натиск върху Мадуро“, когото смятат за „слаб“. Един от тях дори заявява, че е възможно венецуелският лидер да падне от власт само под тежестта на икономическия и военен натиск, „без да се налага да правим нещо по-директно“.
Вижте още – Венецуела е новият фронт на САЩ за контрол над петрола
Исторически паралели и уроци от Панама
По информация на Politico, Тръмп разполага с няколко подготвени плана, включително въздушни удари по „наркотрафик цели“ на територията на Венецуела, но засега няма заповед за пряко ликвидиране на Мадуро. Все пак източници, цитирани от Туси, посочват, че ако венецуелският лидер бъде разглеждан като „терорист и наркобос“, той може да стане „законна цел“ за американските операции.
Журналистката отбелязва, че този подход не е напълно нов в американската външна политика. Вашингтон често е прилагал комбинации от икономически санкции, военни операции и подкрепа за бунтовници срещу авторитарни режими – от Иран и Куба до Либия и Ирак. Но както показва историческият пример с Мануел Нориега в Панама, „режимната промяна“ често става факт едва след пълномащабна военна интервенция.
Политологът Питър Фийвър, бивш съветник по националната сигурност в администрацията на Джордж Буш-старши, коментира пред Politico, че стратегията на Тръмп напомня опит за „режимна промяна на ниска цена“. Той сравнява това с т.нар. „правило на Pottery Barn“ на Колин Пауъл – ако „счупиш“ една държава, после си отговорен за нейното възстановяване.
Опозицията във Венецуела и подкрепата от Вашингтон
В статията на Нахал Туси се отбелязва, че венецуелската опозиция не координира действията си пряко с администрацията на Тръмп, но поддържа постоянен контакт с Вашингтон и Конгреса. Представителят на опозицията Давид Смолански твърди, че се обменя информация за наркоактивността във Венецуела, а лидерът на опозицията Мария Корина Мачадо, носител на тазгодишната Нобелова награда за мир, е посветила част от отличието си на Тръмп „за решителната му подкрепа за каузата на Венецуела“.
Друг опозиционер, Леополдо Лопес, заявява пред Politico, че Мадуро трябва да бъде третиран „не като държавен глава, а като шеф на престъпна организация“. Той сравнява венецуелския президент с Пабло Ескобар: „Ако Ескобар беше президент на Колумбия, борбата срещу него щеше да означава и политическа промяна.“
Политическите мотиви зад твърдия курс на Тръмп
Туси подчертава, че Мадуро е сред малкото автократи, които Тръмп не харесва, тъй като венецуелският лидер има социалистически корени и е унищожил икономиката на някогашна просперираща държава.
Сред приближените на Тръмп, които подкрепят твърдия курс, е новият държавен секретар и съветник по националната сигурност Марко Рубио, смятащ, че падането на Мадуро ще отслаби и режима в Куба. Стивън Милър, влиятелен архитект на миграционната политика на Тръмп, вижда в това възможност за по-лесно депортиране на венецуелски мигранти от САЩ.
Според Politico, дори без официално обявяване на „смяна на режима“, Белият дом няма намерение да смекчава натиска. Президентът се радва на ролята си на върховен командир в антикартелната операция и по думите на един от източниците ѝ, „може да взривява лодки с наркотици всяка седмица – и да се наслаждава на това дълго време“.
„Тиха война“ с глобален ефект
В заключение Politico отбелязва, че стратегията на Тръмп срещу Мадуро е по-тиха, но потенциално по-опасна.
Тя комбинира вътрешнополитически цели в САЩ с геополитическо послание към Латинска Америка – че Вашингтон отново е готов да действа твърдо, когато става дума за „врагове на демокрацията“.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
