Възможната сделка между САЩ и Иран за прекратяване на войната и отваряне на Ормузкия пролив предизвика остра реакция сред част от републиканците и консервативните анализатори във Вашингтон. За Доналд Тръмп това може да бъде дипломатически изход от скъп и опасен конфликт. За критиците му обаче има риск споразумението да се окаже не победа, а спасителен пояс за иранския режим.
Сделката, която разбуни Вашингтон
Президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви, че рамката на споразумение с Иран е „в голяма степен договорена“ и че една от основните му цели е повторното отваряне на Ормузкия пролив — ключов морски коридор, чието блокиране разтърси световните енергийни пазари след началото на американско-израелските удари срещу Иран през февруари. Според „Ройтерс“ обсъжданата рамка включва поетапно прекратяване на войната, решаване на кризата около пролива и последващи преговори по по-широко споразумение.
Именно тук започва и големият спор във Вашингтон. За поддръжниците на дипломатическия изход временното споразумение може да намали риска от по-широка регионална война, да успокои енергийните пазари и да върне корабоплаването през Ормузкия пролив. За републиканските „ястреби“ обаче подобен ход може да остави Иран с твърде много лостове — ядрени, военни и икономически.
Какво може да включва споразумението с Иран
Според „Асошиейтед прес“ потенциалното споразумение предвижда Иран да се откаже от запасите си от високообогатен уран, но детайлите как точно това ще стане трябва да бъдат уточнени в рамките на следващ 60-дневен период. Един от вариантите е част от урана да бъде разреден, а друга част да бъде изнесена в трета държава. Русия е предложила да го приеме, твърди агенцията, позовавайки се на регионални представители. Това е съществен детайл, защото според Международната агенция за атомна енергия Иран разполага с 440,9 кг уран, обогатен до 60% — ниво, което е технически близо до оръжейните 90%. Техеран настоява, че ядрената му програма е мирна, но Вашингтон и неговите съюзници разглеждат тези запаси като пряка заплаха.
В същото време „Ройтерс“ съобщава, че и САЩ, и Иран вече охлаждат очакванията за бърз пробив. Държавният секретар Марко Рубио заяви, че дипломацията ще получи шанс, но ако няма „добро споразумение“, Вашингтон ще потърси друг начин. Иранското външно министерство също заяви, че напредък има, но това не означава, че страните са близо до подписване.
Републиканските „ястреби“: това може да е капитулация
Тръмп опита да отговори на критиките в типичния си стил. Той заяви, че ако сключи сделка с Иран, тя ще бъде „добра и правилна“, и настоя, че текстът още не е напълно договорен. Според „Ройтерс“ президентът е подчертал, че американската блокада на иранските кораби в Ормузкия пролив ще остане в сила, докато споразумението не бъде постигнато, удостоверено и подписано.
Но това не успокои най-твърдолинейните републиканци. „Асошиейтед прес“ отбелязва, че част от съпартийците на Тръмп възприемат евентуалното споразумение като риск военната операция срещу Иран да се окаже напразна. Сенаторът Тед Круз предупреди, че би било „катастрофална грешка“, ако резултатът от войната е режимът в Техеран да получи милиарди долари, да запази възможност за обогатяване на уран и да продължи да контролира Ормузкия пролив.
Сенаторът Линдзи Греъм също реагира остро. Според него сделка, която оставя впечатление, че Иран може да „тероризира“ Ормузкия пролив и да заплашва петролната инфраструктура в Персийския залив, би променила баланса на силите в региона и би се превърнала в „кошмар за Израел“. Сенаторът Роджър Уикър, председател на комисията по въоръжените сили в Сената, нарече възможното 60-дневно примирие „катастрофа“, посочва The Guardian.
Първо уранът, после облекченията
Подобна линия заема и The New York Post. В редакционен коментар изданието предупреждава, че Тръмп не трябва да бърза с „лошо мирно споразумение“ и че първото условие трябва да бъде Иран да се откаже от ядрените си амбиции. Според позицията на изданието всякакви формулировки от типа „по принцип“ или „ще се уточни по-късно“ са опасни, ако става дума за обогатения уран и проверките.
В същия дух „Медияйт“ цитира репортаж на Fox News, според който висш представител на администрацията е обобщил американската позиция с формулата „няма прах, няма сделка“ — препратка към високообогатения уран, който Тръмп нарича „ядрен прах“. Според този прочит Иран не трябва да получи нищо съществено, преди да предаде ядрените си запаси.
Тази логика е проста: отварянето на Ормузкия пролив е важно, но не може да бъде разменено срещу споразумение, което само отлага ядрения въпрос. Ако Техеран получи икономическо облекчение, без да се раздели проверимо с ключовите си ядрени възможности, според критиците сделката ще изглежда повече като пауза, отколкото като победа.
Ормузкият пролив като коз в ръцете на Техеран
Най-крайната теза идва от Washington Examiner. В анализ на Хейрш Абдулрахман изданието твърди, че всяко споразумение, което оставя сегашните ирански управляващи на власт, ядрената инфраструктура до голяма степен непокътната и способността на Техеран да заплашва Ормузкия пролив запазена, не може да бъде наречено победа. То би било само „пауза преди следващата конфронтация“.
Според този анализ истински успех би имало само ако бъде възстановена трайна свобода на корабоплаването през Ормузкия пролив и ако бъде постигнато проверимо премахване на ядрената инфраструктура и запасите от обогатен уран. Но дори това, предупреждава авторът, решава само част от проблема, защото иранският режим неведнъж е използвал дипломацията, за да печели време, да намалява външния натиск и да запазва основните си възможности.
Така спорът вече не е само дали САЩ трябва да спрат войната, а при какви условия. За критиците на Тръмп церемония по подписване, примирие или дипломатическо изявление не са достатъчни. Въпросът е дали Иран ще излезе от кризата по-слаб — или просто ще получи време да се възстанови.
Друг прочит идва от Даниел Депетрис в Los Angeles Times. Според него Тръмп се е оказал с лоши варианти по отношение на иранския въпрос, защото сам е помогнал за създаването на част от сегашните козове на Техеран. Авторът посочва, че запасите от високообогатен уран и фактическият контрол върху Ормузкия пролив са се превърнали в основни инструменти за натиск именно в резултат на предишни американски решения — включително излизането на Тръмп от ядреното споразумение от 2015 г. и последвалата война.
В тази интерпретация американският президент не избира между добра и лоша сделка, а между няколко лоши изхода: подновяване на войната, продължаване на блокадата и икономическия натиск, или отстъпление от максималистичните условия на преговорите. Всяка от тези възможности носи цена — военна, политическа или икономическа.
Израелският страх: Иран да получи време
Израелската перспектива е още по-тревожна. Според Iran International, позовавайки се на израелския Канал 12, висши израелски представители по сигурността се опасяват, че предложеното споразумение може да не обслужва интересите на Израел. Основният им страх е, че сделката ще даде на Иран време да се възстанови икономически и военно, докато въпросите за ядрените материали, ракетната програма и регионалните проксита останат недостатъчно решени.
The Times of Israel също разглежда ситуацията като риск от пропусната възможност. В един от анализите си изданието цитира бившия заместник-ръководител на Израелската комисия за атомна енергия Ели Левите, според когото най-малко лошият вариант може да бъде временно споразумение, което отваря Ормузкия пролив, спира по-нататъшното ядрено развитие на Иран и въвежда много по-ефективен механизъм за инспекции. Но самият анализ подчертава, че това е именно „най-малко лош“ вариант, а не убедителна стратегическа победа.
Има ли и друг прочит: войните свършват с преговори
изображението е илюстративно
Не всички в Републиканската партия са против дипломатическия изход. „Асошиейтед прес“ отбелязва, че сенаторът Ранд Пол защити преговорите и заяви, че войните почти винаги приключват с договаряне. Според него критиците трябва да дадат на Тръмп пространство да намери решение в духа на „Америка на първо място“.
Подобна, но по-стратегическа теза развива и Денис Рос от Вашингтонския институт за близкоизточна политика. Според него, ако Ормузкият пролив бъде напълно отворен, а високообогатеният уран бъде изнесен от Иран, бързото прекратяване на войната може да се окаже най-добрият вариант за Вашингтон. Аргументът му е, че тогава режимът в Техеран ще бъде оставен да се справя със собствените си вътрешни кризи — икономически проблеми, недоволство и управленски провали.
Тоест има и друга логика: не всяка сделка, при която режимът оцелява, непременно е стратегическо поражение за САЩ. Ако ядрените запаси бъдат изнесени, проливът бъде отворен и Иран остане икономически и политически отслабен, Тръмп би могъл да представи споразумението като прагматична победа.
Политическият тест пред Тръмп
За Тръмп залогът е двоен. От една страна, той трябва да покаже, че не е въвлякъл САЩ в скъпа война без ясен край. От друга — не може да си позволи сделка, която неговите собствени поддръжници ще представят като повторение на ядреното споразумение от времето на Барак Обама, което самият Тръмп години наред критикуваше.
„Ройтерс“ отбелязва, че затварянето на Ормузкия пролив е довело до скок на цените на петрола и по-широка енергийна криза, която засяга горива, торове и храни. В същото време перспективата за сделка вече доведе до спад на цените на петрола, което показва колко силно пазарите свързват изхода от войната с възстановяването на корабоплаването през пролива.
Затова евентуалното споразумение ще бъде оценявано по два различни стандарта. Пазарите ще гледат дали Ормузкият пролив се отваря и дали цените се успокояват. Републиканските „ястреби“ ще гледат дали Иран губи реалните си инструменти за натиск — урана, ядрената инфраструктура, способността да блокира морския трафик и регионалните си военни лостове.
Ако Тръмп постигне първото, но не и второто, критиците му ще кажат, че е купил временно спокойствие с цената на стратегическа отстъпка. Ако успее да постигне и двете, може да представи сделката като изход от война, която не се разраства, но все пак принуждава Техеран да отстъпи.
Засега обаче именно това остава неясно. Иран не бърза да потвърди американската версия за сделката. Републиканските „ястреби“ вече атакуват възможните условия. Израел гледа с подозрение. А Тръмп се опитва да убеди всички, че няма да подпише „лоша сделка“ — докато все повече анализатори питат дали изобщо му е останала добра.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
