Докато дипломатическите усилия за прекратяване на войната в Украйна постепенно се активизират, европейските лидери – вместо да ги подкрепят – настояват за тяхното забавяне. Според анализ на The American Conservative това се случва чрез системното повтаряне на три ключови твърдения, които от началото на войната насам оформят публичния наратив в Европа, но все по-трудно издържат на сблъсък с реалността.
Тези твърдения имат обща цел: да поддържат войната жива – политически, финансово и морално – независимо от цената, която Украйна плаща на бойното поле.
Европа и войната в Украйна: наратив срещу реалност
Първото от тях е, че украинските въоръжени сили не са загубили войната и че положението на фронта не е критично. В този разказ Киев няма нужда да отстъпва територии, а руските оценки за ситуацията – включително представяни пред администрацията на Доналд Тръмп – се описват като преувеличени или манипулативни.
Анализът на Тед Снайдър в The American Conservative обаче рисува различна картина. Според него войната е навлязла в етап, който вече трудно може да бъде обърнат. Не става дума за внезапен срив, а за резултат от продължителна стратегия на изтощение, при която Русия не преследва бързо настъпление, а системно изчерпване на украинската жива сила и ресурси.
Вижте още – Джефри Сакс: Германия тласка Европа към война
Именно този аспект, подчертава изданието, често отсъства от публичните сравнения, които измерват напредъка единствено чрез квадратни километри и темпове на настъпление. Така се създава илюзията, че Русия напредва бавно и неефективно, докато реалността показва постепенно разтягане и отслабване на украинската отбрана.
Лъжа първа: Украйна не губи войната и няма нужда от отстъпки
изображението е илюстративно
Недостигът на личен състав, увеличаващите се дезертьорства и необходимостта постоянно да се прехвърлят части между различни фронтове създават порочен кръг. Опитите да се укрепи една линия водят до пробиви на друга. Именно по този начин, отбелязва Снайдър, руските сили успяват да реализират по-бързи придвижвания в региони като Запорожие, докато украинската армия се опитва да „кърпи“ фронта в Донбас.
Дори западни медии, традиционно предпазливи в оценките си, започват да признават, че картината се променя. The New York Times цитира украински източници, според които натрупването на „малки“ руски успехи вече дава осезаем резултат. Данните за ускоряване на руското настъпление през последните месеци подкопават аргумента, че времето работи в полза на Киев.
Оттук следва и основният извод на The American Conservative: удължаването на войната няма да промени крайния резултат. То може да увеличи военната и финансовата помощ, но няма да обърне стратегическия баланс. Единственият ефект ще бъде по-голяма загуба на територия и още човешки животи.
Лъжа втора: Вратата на НАТО остава отворена за Украйна
Втората устойчива теза, която Европа продължава да поддържа, е тази за „отворената врата“ на НАТО и необратимия път на Украйна към членство. Снайдър отбелязва, че това никога не е било реално обещание. Още от началото на войната както Вашингтон, така и европейските столици ясно показаха, че не са готови да влязат в директен военен сблъсък с Русия.
Самият Киев отдавна е наясно с този факт. Още в първите си изявления след инвазията Володимир Зеленски признава, че разширяването на НАТО е ключовият мотив зад руските действия. Години по-късно тази реалност не се е променила, а готовността на украинския президент да се откаже от членство в замяна на гаранции за сигурност е косвено признание за това.
Още по темата – Фицо срещу ЕС: Пари за Украйна означават още война
Публикуването на Стратегията за национална сигурност на САЩ за 2025 г., която поставя акцент върху ограничаване на възприятието за НАТО като безкрайно разширяващ се алианс, окончателно затваря пространството за илюзии по този въпрос, отбелязва The American Conservative.
Лъжа трета: Ако Киев падне, Русия ще нахлуе в Европа
Третата лъжа е и най-емоционално натоварената – твърдението, че войната в Украйна е пряка война на Европа и че евентуално руско настъпление няма да спре до украинските граници. Последните предупреждения на генералния секретар на НАТО Марк Рюте се вписват в дългогодишен модел на алармизъм, който представя Русия като сила, готова да нахлуе в Европа и да възстанови „съветската империя“.
Този наратив обаче влиза в пряко противоречие както с оценките на американските разузнавателни служби, така и с публичните изявления на самия Владимир Путин през годините. Историческите факти, подчертава Снайдър, показват по-скоро стремеж на Москва да избегне директен сблъсък с НАТО, отколкото подготовка за такъв.
Изказванията на Путин преди инвазията ясно очертават този страх: сценарий, при който Украйна като член на НАТО предприема военни действия в Крим или Донбас и автоматично въвлича целия алианс във война. Именно това, заключава авторът, е сред основните мотиви за руското решение да действа превантивно.
В крайна сметка, пише The American Conservative, трите лъжи служат не на мира, а на удължаването на конфликта. Те не дават на Украйна по-силна позиция на преговорната маса и не доближават Европа до сигурност. Единственото им постижение е по-висока цена – измерена в загубени животи.
Изводът на Тед Снайдър е недвусмислен: Украйна няма да спечели войната, ще бъде принудена да отстъпи територии, няма да стане член на НАТО, а Европа няма да бъде залята от руски танкове. Колкото по-дълго европейските лидери отлагат признаването на тези реалности, толкова по-скъпо ще струва това отлагане. Време е Европа да се откаже от илюзиите, да се съобрази с фактите и да насърчи реални преговори, вместо да поддържа война с недостижими цели.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
