Две десетилетия след провала на американското разузнаване около войната в Ирак, Съединените щати отново са изправени пред тежки последици – но този път не заради грешни данни, а заради пренебрегнати предупреждения. Това пише Шейн Харис в анализ за The Atlantic, в който прави пряк паралел между двата конфликта и ролята на разузнавателната общност.
Урокът от Ирак: когато разузнаването греши
През 2005 г. двупартийна комисия от законодатели и експерти по сигурността стига до категоричен извод: „разузнавателната общност напълно е сгрешила почти всички свои предвоенни оценки за оръжията за масово унищожение в Ирак“. Както припомня Шейн Харис в The Atlantic, американските служби са уверявали президента Джордж Буш-младши, че режимът на Саддам Хюсеин е възстановил ядрена програма, разполага с биологични оръжия, мобилни производствени съоръжения и запаси от химически оръжия.
Именно тези твърдения се превръщат в основа за военната инвазия и последвалата осемгодишна окупация. След края на войната обаче „нито едно от тези твърдения не може да бъде потвърдено“, установява комисията, определяйки случая като „сериозен провал на разузнаването“.
Иран: когато разузнаването е било право
Ако подобна комисия разгледа събитията около войната с Иран, заключението би било коренно различно. Според анализа на Шейн Харис в The Atlantic, разузнавателната общност е била точна и последователна в оценките си.
Данните са показвали, че:
– Иран не се подготвя да използва ядрено оръжие
– не разполага с балистични ракети, способни да достигнат САЩ
– при американска атака вероятно ще удари държави в Персийския залив и ще се опита да затвори Ормузкия проток
Цялата тази информация е била известна предварително и представена на президента Доналд Тръмп. „Това беше успех на разузнаването“, подчертава Харис.
Спорът за ядрената заплаха
Един от най-ключовите елементи в аргументацията на Тръмп е твърдението за непосредствена ядрена заплаха. Според разузнаването обаче ситуацията е различна.
Агенцията за военно разузнаване е оценила, че разработването на ракета, способна да достигне САЩ, би било възможно най-рано около 2035 г. – и то само ако Иран целенасочено преследва такава цел. Директорът на националното разузнаване Тълси Габард също свидетелства пред Конгреса, че страната има технологичен потенциал, но не е реализирала подобна способност.
Както подчертава Харис в The Atlantic, има фундаментална разлика между намерение и реална способност – разлика, която политическото ръководство пренебрегва.
Допълнително, след американските удари през юни, ядрената инфраструктура на Иран е сериозно засегната. Според Габард входовете към подземните съоръжения са „запечатани с бетон“, а страната не е предприела опити за възстановяване на капацитета си за обогатяване на уран.
Очакваната реакция на Иран и игнорираните предупреждения
Тръмп твърди, че е бил изненадан от действията на Иран – включително атаките срещу държави в Персийския залив и затварянето на Ормузкия проток. Но според анализа на Шейн Харис в The Atlantic това развитие е било не само възможно, но и очаквано.
Още през 2025 г. американската разузнавателна общност публично предупреждава, че Иран разполага със значителни конвенционални сили и може да нанесе сериозни щети, включително чрез удари по енергийна инфраструктура и морски маршрути. Дори министърът на отбраната Пийт Хегсет признава, че подобен сценарий е бил разглеждан като реална възможност.
Допълнително, представители на арабски държави предупреждават американската администрация, че Иран може да предприеме ответни удари с цел да блокира енергийните потоци и да предизвика глобална икономическа криза. Подобни оценки са потвърдени и от европейски партньори на САЩ след провеждане на военни симулации.
Когато президентът не слуша разузнаването
Ангъс Кинг
В Сената се появява напрежение относно разминаването между разузнавателните оценки и публичните изявления на президента. Сенатор Ангъс Кинг поставя въпроса дали Тръмп е бил адекватно информиран.
Отговорът на администрацията е уклончив, но директорът на ЦРУ Джон Ратклиф заявява, че президентът е участвал в „десетки брифинги“, включително в седмиците преди войната. Габард потвърждава, че разузнавателната информация е била предоставяна „преди и по време на операцията“.
В същото време въпросът за „непосредствената заплаха“ остава спорен. Разузнаването не потвърждава, че такава е съществувала, въпреки че политическите аргументи за войната се основават именно на това твърдение.
Шейн Харис отбелязва в The Atlantic, че разузнавателната общност не може да ограничи президент, който взема решения въз основа на интуиция и лични убеждения. Доналд Тръмп сам заявява, че ще разбере кога войната е приключила „когато го почувства“. Това подчертава фундаменталния проблем: службите могат да предоставят информация, но не могат да гарантират, че тя ще бъде използвана.
В крайна сметка, както заключава Харис, „когато президентът игнорира или изкривява информацията, този провал е изцяло негов“ – различен тип провал на разузнаването, при който грешката не е в анализа, а в политическото решение.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
