Сравнението между президента на САЩ Доналд Тръмп и фигури като Борис Елцин и Владимир Путин не е въпрос на личност, а на историческа роля. Това е основният извод в анализ на Ян Крике, публикуван в Asia Times, който разглежда какви лидери се появяват, когато една система започне да губи вътрешния си баланс.
Идеологическият сблъсък между капитализъм и комунизъм
През голяма част от XX век светът е бил определян от идеологическото противопоставяне между САЩ и Съветския съюз. Както подчертава Ян Крике в Asia Times, двете сили не са били просто геополитически съперници, а носители на различни модели за организация на обществото.
Капитализмът се е основавал на пазарна логика, децентрализация и адаптивност, докато комунизмът е разчитал на централизирано планиране и държавен контрол. И двата модела са претендирали, че коригират слабостите на другия, но в крайна сметка разкриват собствените си вътрешни противоречия.
Разпадът на СССР: структурни причини и загуба на доверие
Според анализа в Asia Times, Съветският съюз не се срива поради липса на ресурси или военна мощ. Напротив – в своя пик той разполага с огромна индустриална база, природни ресурси и силна армия.
Проблемът е структурен. Системата елиминира ролята на предприемача – двигателят на обмена и иновациите. Производството става негъвкаво, разпределението – политизирано, а дефицитите съществуват паралелно с разхищението.
С времето кризата става не само икономическа, но и психологическа – гражданите престават да вярват, че системата работи за тях. Когато реформите идват, те вече са закъснели.
Американският модел под натиск: неравенство и ерозия на средната класа
Днес САЩ са изправени пред различен, но структурно сходен проблем, отбелязва Ян Крике в Asia Times.
Ако съветската система изолира предприемача, американската все повече маргинализира работника. Глобализацията, изнасянето на производства и финансовизацията променят икономиката: капиталът става мобилен, трудът – не. Резултатът не е срив, а дисбаланс. Богатството расте, но се концентрира. Връзката между производителност и заплати отслабва, а за много американци икономическият растеж не означава по-добър стандарт на живот.
Данни на Федералния резерв, цитирани в Asia Times, показват, че най-богатият 1% контролира около една трета от богатството в САЩ. При управлението на Тръмп този дял достига 31,7% – рекордно ниво.
Вижте още – 2,8 трилиона скрити: как супербогатите избягват данъци
Проблемът не е само икономически, а и политически. Според анализа в Asia Times това е криза на легитимността, сходна с късния съветски период. Около 60% от американците смятат, че страната върви в грешна посока, докато в Русия – въпреки санкциите и войната – около 61% вярват, че страната се движи правилно. Все повече американци губят доверие, че системата работи в техен интерес.
Тръмп като преходна фигура и рискът за глобалната роля на долара
Ян Крике подчертава в Asia Times, че политическите лидери често не са причина за кризите, а тяхно проявление.
В СССР Елцин идва на власт, когато системата вече е разклатена. Той не създава кризата, но ускорява разпада и води до хаотичен преход – бърза приватизация и възникване на олигархичен елит.
Путин представлява следващата фаза – възстановяване на държавния контрол, стабилизация и икономическо възстановяване.
В този контекст Тръмп изглежда по-близо до Елцин, отколкото до Путин – преходна фигура, която се появява, когато системата започва да нарушава собствените си правила.
САЩ дълго време са били защитени от последствията на вътрешните си дисбаланси чрез глобалната роля на долара. Както отбелязва Asia Times, от 70-те години насам търговията с петрол се извършва основно в долари, което създава постоянно глобално търсене. Днес доларът все още представлява около 60% от валутните резерви в света. Това позволява на САЩ да поддържат големи дефицити при ниска цена на заема. Но тази „възглавница“ не е вечна.
Китай разширява използването на юана, Русия намалява зависимостта си от долара, а други държави търсят алтернативи.
За разлика от Путин, който намалява дълга на Русия и налага фискална дисциплина, Тръмп не предлага сериозен план за ограничаване на американския дълг, който вече се доближава до 40 трилиона долара. Вместо това той настоява за увеличаване на военните разходи – решение, което според анализа в Asia Times увеличава уязвимостта на страната. Комбинацията от растящ дълг, военни разходи и липса на структурни реформи прави САЩ по-уязвими към финансов шок, отколкото по всяко време след кризата от 2008 г.
Основният извод на Ян Крике в Asia Times е, че великите сили не се сриват внезапно – те отслабват, когато системите им престанат да съответстват на собствените си основи. Ако аналогията с Елцин е вярна, това означава, че преходните лидери не решават кризите – те подготвят почвата за следващия етап. Истинският въпрос не е дали САЩ ще се сблъскат с тази криза, а дали ще я разпознаят навреме, за да я управляват по свои условия.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
