Изказванията на Доналд Тръмп за НАТО отново поставиха под въпрос бъдещето на алианса, но според анализ на Андрю Латъм, професор по международни отношения и политическа теория, публикуван в 19FortyFive, истинската опасност не е формалното напускане на САЩ, а нещо много по-дълбоко – постепенното разпадане на съюза отвътре.
Както отбелязва Латъм в 19FortyFive, Тръмп е заявил пред The Daily Telegraph, че НАТО е „хартиен тигър“ и че „напълно“ обмисля изтегляне на САЩ от алианса. Повод за това е отказът на част от европейските съюзници да подкрепят американските действия срещу Иран – нещо, което според него е било „последната капка“.
Тези думи предизвикаха сериозни реакции в европейските столици, но според Латъм те пропускат същинския въпрос: НАТО не трябва да бъде напуснато, за да бъде фактически обезсилено.
Вижте още – Разлом в НАТО: Иран като повратна точка в отношенията САЩ–Европа
Законът блокира изтеглянето на САЩ от НАТО
През 2023 г. американският Конгрес прие разпоредба в рамките на Закона за националната отбрана (NDAA), която ясно постановява, че президентът не може едностранно да изведе САЩ от НАТО без одобрение от две трети от Сената или специален акт на Конгреса.
Сенатор Том Тилис, водещ републиканец в групата за наблюдение на НАТО, дори подчертава, че твърденията за еднолична президентска власт по този въпрос са „фактически неверни“. За мнозина във Вашингтон това изглежда като достатъчна гаранция.
Според анализа на Андрю Латъм в 19FortyFive обаче това усещане за сигурност е подвеждащо.
Как един президент може да отслаби алианса без решение на Конгреса
Латъм обръща внимание на алтернативен сценарий, който не изисква никакви гласувания или формални процедури. Както самият Тилис признава, президентът може да „отрови кладенеца“ – т.е. да направи НАТО функционално неработещо.
Това може да се случи чрез поредица от действия: намаляване на американските военни сили в Европа, предоговаряне на базите по начин, който ограничава присъствието на САЩ, или дори отстъпване на ключови позиции в командната структура на алианса, като тази на върховния съюзен командир в Европа (SACEUR).
Допълнително отслабване може да настъпи чрез влошаване на обмена на разузнавателна информация – система, изграждана десетилетия наред. Нито една от тези стъпки не изисква одобрение от Сената, но всяка от тях, по думите на Латъм в 19FortyFive, „изпразва от съдържание“ алианса.
Силата на НАТО зависи от доверието, не от член 5
Ключовият аргумент на Латъм е, че възпиращият ефект на НАТО никога не е зависел само от текста на член 5, който предвижда колективна отбрана. Той се основава на доверието, че САЩ действително ще се намесят в случай на нападение срещу съюзник.
Това доверие обаче не изчезва внезапно – то се ерозира постепенно чрез политически сигнали. Изказвания като „хартиен тигър“ или намеци за изтегляне не остават незабелязани. Според Латъм те достигат до Москва по-бързо, отколкото до Брюксел.
Русия и Китай вече тестват слабостите на алианса
Анализът в 19FortyFive подчертава, че Русия от години тества устойчивостта на западната система за колективна отбрана. Москва не се нуждае от категорично доказателство, че член 5 не действа. Достатъчно е съмнението дали той ще бъде приложен. Според Латъм именно това съмнение е най-големият риск.
Сходни изводи прави и Китай. Пекин внимателно следи поведението на САЩ спрямо съюзниците си, а всяко колебание се отразява директно върху стратегическите изчисления, включително по отношение на Тайван.
Европа не може да замени САЩ в краткосрочен план
Въпреки че европейските държави увеличават военните си разходи, според Латъм в 19FortyFive те не могат да запълнят ключовите пропуски в обозримо бъдеще. Липсват способности като стратегически транспорт, високоточни оръжия и интегрирана противоракетна отбрана.
Вижте и това – Напук на НАТО: Чехия намалява разходите за оръжия, инвестира в хората
Най-големият дефицит обаче остава ядреното възпиране, което в момента разчита почти изцяло на САЩ. Франция разполага със собствен ядрен арсенал, но той не покрива останалите европейски съюзници.
Според Латъм изтегляне или отслабване на американския ангажимент преди Европа да развие тези способности няма да „балансира“ алианса – а ще го разруши.
Законът не може да замени политическата воля
В заключение анализът на 19FortyFive подчертава, че законодателните ограничения могат да спрат формалното напускане на НАТО, но не могат да принудят САЩ да действат като надежден съюзник.
Един военен стратег във Варшава няма да се успокои от текста на закона, а от реалното поведение на Вашингтон. Ако това поведение започне да поставя под съмнение автоматичността на член 5, тогава алиансът вече е в процес на разпад – независимо дали САЩ официално го напускат или не.
Както заключава Андрю Латъм в 19FortyFive, в момента се случва именно това: правна гаранция постепенно се превръща в условна, а това е достатъчно, за да започне ерозията на един съюз.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
