Още от влизането на Доналд Тръмп в Белия дом през 2016 г. неговото политическо поведение се превръща в обект на засилен интерес сред политолози и социолози. Повтарящият се модел е добре познат: пренебрежение към демократичните норми, силна персонализация на властта, чести промени в позиции, смесване на публична и лична изгода, както и систематични атаки срещу съдебната власт и медиите. Според анализ на Маджид Малеки Мейгани, публикуван в Z Network, този модел има изненадващи исторически паралели – най-вече с управлението на Калигула, третия император на Рим (37–41 г.).
Авторът подчертава, че не става дума за буквално повторение на историята, а за структурно сравнение между двама лидери в три ключови направления: отношението им към институциите, обществените механизми, които позволяват приемането на корупцията, и превръщането на политиката в своеобразен театър на противоречията. Анализът се опира на концепцията за харизматичната власт на Макс Вебер и на идеите за тоталитаризма на Хана Аренд.
От възхода до конфликта с институциите
Както отбелязва Z Network, Калигула идва на власт след период на репресии при император Тиберий. В началото той е възприеман като символ на обновление – млад, харизматичен и наследник на обичан военачалник. През първите месеци предприема популярни мерки като амнистии и намаляване на данъци.
Подобна динамика се наблюдава и при Тръмп, който печели изборите в САЩ на фона на дълбоко обществено недоволство след финансовата криза от 2008 г. и спасителните пакети за банките. Лозунгите му за „връщане на величието“ и „източване на блатото“ намират отклик сред избиратели, разочаровани от политическия елит. В първите си месеци той също изпълнява част от обещанията си – включително данъчни облекчения и изтегляне от Парижкото климатично споразумение.
И в двата случая обаче, след консолидирането на властта, следва обрат – лидерите се обръщат срещу самите институции, които са обещали да реформират.
Пренебрежение към съдебната власт и политическите структури
В Рим Сенатът остава формално най-висшият орган, но Калигула започва открито да го унижава – нарича сенаторите „безгръбначни създания“, подлага ги на публични унижения и дори ги екзекутира по неясни обвинения. В редица случаи той премахва съдии, когато решенията им не го устройват.
Според Z Network, подобен модел се наблюдава и при Тръмп. Той многократно атакува съдебната система, наричайки федерални съдии „съдии на Обама“, обвинява Министерството на правосъдието в пристрастност и след загубата на изборите през 2020 г. настоява резултатите да бъдат обявени за „манипулирани“. Един от най-цитираните случаи е натискът върху щатски служители в Джорджия да „намерят“ необходимия брой гласове за обръщане на резултата.
В анализа се подчертава, че независимо от правните последици, моделът на поведение – замяна на процедурите с лична воля – е сходен.
Парадоксът на „честната корупция“
Един от най-интересните акценти в текста на Z Network е т.нар. парадокс на публичната корупция. Историческите източници показват, че Калигула изчерпва държавната хазна чрез разточителни разходи, налага нови данъци и демонстрира богатството си показно. Въпреки това, населението не се надига срещу него. Според някои историци причината е в контраста с предходния елит, който също е бил корумпиран, но прикрито. Калигула, макар и по-краен, действа открито – и това създава усещане за „честност в злото“.
Подобен механизъм, макар и в различен мащаб, се наблюдава и при Тръмп. Той отказва да публикува данъчните си декларации, но същевременно открито използва свои имоти за държавни събития. Въпреки това, значителна част от избирателите му го възприемат като по-морален от политическите му опоненти. Анализът обяснява това с крайна политическа поляризация, при която критиката към лидера се възприема като атака срещу самата група.
Политиката като театър на противоречията
Друга ключова прилика е използването на противоречията като инструмент за управление. Калигула често сменя позиции в рамките на дни, а понякога и часове, като по този начин обърква опонентите си и засилва зависимостта на подчинените.
Z Network посочва, че Тръмп използва подобна стратегия, особено чрез социалните мрежи, където често публикува взаимно изключващи се позиции в кратък интервал от време. Поддръжниците му интерпретират това като тактическа гъвкавост, докато критиците го виждат като хаос.
Вижте и това – „Спокойно, тигре“: как Иран се подиграва на Тръмп с мемета
В социологически план това напомня концепцията за „двойно мислене“ на Джордж Оруел – способността да се приемат две противоречиви твърдения като едновременно верни.
Историческият урок: защо подобни лидери се появяват
Авторът на анализа подчертава, че подобни политически фигури не възникват във вакуум. В Рим дългогодишната корупция сред елита и липсата на реална справедливост подготвят почвата за възхода на Калигула.
В САЩ финансовата криза от 2008 г. и липсата на наказания за висши банкови фигури водят до дълбоко недоверие към системата. В този контекст посланията на Тръмп за борба с корупцията, макар и противоречиви, намират широка подкрепа.
Въпреки многото прилики, анализът на Маджид Малеки Мейгани в Z Network посочва и съществена разлика. Калигула е убит през 41 г. след заговор на преторианската гвардия – механизъм за физическо отстраняване на властта.
В съвременните САЩ подобен инструмент не съществува. Тръмп е подложен на импийчмънт два пъти, но е оправдан. Разследванията срещу него се сблъскват с институционални и правни ограничения.
Най-важната разлика обаче е ролята на медиите. Докато Калигула разчита на зрелища и публични демонстрации, Тръмп комуникира директно с милиони хора чрез социалните мрежи. Един пост е достатъчен, за да доминира глобалния новинарски цикъл.
В заключение, анализът подчертава, че подобни фигури не трябва да се разглеждат като изключение или личностен феномен. Те са продукт на по-дълбоки процеси – криза на институциите, социално неравенство и обществено недоверие. Докато тези фактори съществуват, подобен модел на управление може да се възпроизвежда в различни форми.
Историческият урок е ясен: без реална отчетност, прозрачност и възстановяване на доверието в институциите, подобни политически модели не само ще се завръщат, но и ще намират все по-широка подкрепа.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
