Полският политолог проф. Грацян Цимек предупреждава, че големият политически сблъсък на XXI век вече не може да бъде разбран през старото деление „ляво–дясно“. В анализ, публикуван в Myśl Polska, той твърди, че новият център на властта се оформя около мрежа от транснационални корпорации, инвестиционни фондове, Big Tech, Big Data и компании за изкуствен интелект и наблюдение, сред които особено място заемат BlackRock и Palantir.
Според Цимек проблемът за Полша — а и за други държави, които търсят по-голяма политическа самостоятелност — е, че често не разпознават реалните идеологически и икономически разделителни линии. В неговия прочит основният конфликт вече не е просто между държави или партии, а между народите и една нова форма на глобална власт, изградена върху капитала, данните, алгоритмите и технологичния контрол.
В публикацията си за Myśl Polska Цимек развива дълга теза за това, което нарича техноглобализъм — нов етап на глобализацията, при който властта вече не се упражнява само чрез армии, правителства и международни институции, а чрез инфраструктура, капиталови мрежи, софтуер, алгоритми, данни и частни корпорации.
Какво означава „техноглобализъм“
Цимек започва анализа си с твърдението, че XXI век е започнал с въвеждането на нова форма на власт — глобализация, която вече не е просто международна търговия или влияние на великите сили. По думите му тя се е превърнала в цяла система от институции, идеи, правила и зависимости, която може да контролира сама себе си чрез „структурна причинност“, чрез задаване на контекста, определяне на правилата на играта и „размито управление“.
Цимек твърди, че глобализацията е довела до появата на нова класова фракция — мрежа между национални и наднационални елити, чиито интереси вече са вкоренени повече в глобалната система, отколкото в отделните държави.
В този контекст той говори за постепенно „превземане“ на държавите. Демокрацията според него е изтласкана към по-ниско равнище на реална власт, докато нагоре се издигат бюрокрацията, медиокрацията, плутокрацията и накрая това, което той нарича „теокрация“ — не в религиозен, а в концептуален смисъл: способността да се налага духовна, идеологическа и мисловна власт.
BlackRock, фондовете и новата концентрация на власт
Важна част от аргумента на Цимек е концентрацията на глобална икономическа власт. Той се позовава на изследвания за корпоративните мрежи, според които малък брой компании упражняват огромен контрол върху световната икономическа система.
Особено място в този модел заемат инвестиционните фондове BlackRock, Vanguard, State Street и Fidelity. Според Цимек те не са просто пасивни управители на активи, а възли в мрежа, която чрез акционерно участие и взаимни зависимости придобива влияние върху цели корпоративни сектори.
Тук има и проверим контекст. BlackRock действително е най-големият мениджър на активи в света, като през януари 2026 г. самата компания съобщи, че управляваните от нея активи са достигнали около 14 трилиона долара. Цимек използва този мащаб, за да защити тезата си, че днешната икономическа власт вече не е концентрирана само в класическите банки или правителства, а в огромни фондове, които могат да насочват капитал, инфраструктура и стратегически сектори.
Лари Финк; стоп кадър: YouTube/New York Times Events
Авторът обръща внимание и на участието на Лари Финк, ръководителя на BlackRock, във форуми на Г-7. През юни 2024 г. Финк участва в събитие за Партньорството за глобална инфраструктура и инвестиции по време на срещата на Г-7 в Италия, където темата е именно мобилизирането на частен капитал за инфраструктурни проекти. В отделно изказване през същия период Финк говори и за нуждата от огромни инвестиции в енергийна и цифрова инфраструктура заради изкуствения интелект, включително дата центрове и електроенергийни мощности, посочва Reuters.com.
За Цимек това е симптом на по-дълбок процес: държавите все по-често търсят частен капитал, за да изграждат стратегическа инфраструктура, а така икономическите елити получават достъп до решения, които преди са били изцяло политически.
Данните като инструмент за контрол
Следващата стъпка в анализа на Myśl Polska е дигиталният капитализъм. Цимек твърди, че големите бази данни, автоматизацията и изкуственият интелект създават нова среда за наблюдение и управление. Той използва понятия като паноптизъм, синоптизъм, „асамблажи на надзора“ и цифров двойник.
Идеята му е, че човекът вече не се разглежда като цялостна личност, а като сбор от данни — биометрични показатели, местоположение, здравни параметри, потребителско поведение, финансови транзакции, социални контакти и дигитални следи. Така индивидуализмът, според него, се превръща в дивидуaлизъм — човекът се раздробява на отделни атрибути, които могат да бъдат проследявани, анализирани и използвани.
Цимек нарича синтеза на тези данни цифров двойник — виртуален профил, който позволява безпрецедентна възможност за контрол върху индивиди, групи и дори цели народи. В този модел технологиите вече не са просто инструменти, а инфраструктура на властта.
Според него тук се ражда и нов вид капитал — облачен капитал. Това са свързани в мрежа алгоритмични машини, които дават на собствениците си способност не само да наблюдават поведението на хората, но и да го модифицират.
„Великият ресет“, CBDC и цифровата идентичност
В анализа си Цимек поставя „Великото зануляване“ на Клаус Шваб в контекста на коронавирусната криза, която той описва като глобално извънредно положение. По негово мнение шокът от пандемията е бил използван за легитимиране на идеи за радикална промяна на начина, по който функционира обществото.
Тук авторът изброява елементи, които според него са част от тази цивилизационна трансформация: алгоритмично вземане на решения, постоянна инвигилация, зависимост от машини, ограничаване на частната собственост, изкуствена храна, контрол върху поведението и планирано организиране на социалния живот.
Цимек свързва този процес с три технологично-институционални елемента: цифрови валути на централните банки — CBDC, цифрова идентичност и система за социален кредит, основана върху постоянна обработка на данни за гражданите. Тези връзки са представени от него като предупреждение за възможна посока на развитие, а не като вече напълно изградена универсална система.
Palantir като символ на алгоритмичната държава
Питър Тийл
Най-острата част от анализа на Цимек е посветена на Palantir. Компанията е основана през 2003 г. от Питър Тийл и други фигури, свързани с ранната технологична среда около PayPal. Името ѝ идва от „виждащите камъни“ в света на „Властелинът на пръстените“, което Цимек използва като символична отправна точка за критиката си към компанията.
Според автора Palantir е продукт на политическата и институционална трансформация на САЩ след атентатите от 11 септември 2001 г. Той я разглежда като компания, която въплъщава прехода от класическа либерална демокрация към модел, в който сигурността, данните и надзорът стават водещи принципи.
Palantir действително има значителни договори с правителствени клиенти. В годишния си отчет за 2025 г. компанията посочва, че към края на годината общата оставаща стойност на договорите ѝ е 11,2 млрд. долара, от които 4,4 млрд. долара са свързани с правителствени клиенти. Това дава реална основа на дебата около ролята ѝ в отбраната, разузнаването, имиграционните служби, здравеопазването и държавните информационни системи.
Цимек припомня, че Palantir е работила с американски военни и разузнавателни структури, с имиграционни служби, с британската здравна система и с военни партньори. В британския контекст компанията стана обект на сериозни критики заради договори с NHS, полицията и Министерството на отбраната. The Guardian съобщава, че Palantir има над 500 млн. паунда договори във Великобритания, включително договор за 330 млн. паунда с NHS England.
Още по темата – „Те поеха властта“: вътрешни източници разкриват ролята на Palantir в САЩ
Манифестът на Palantir и новата „технологична република“
Ключов момент в анализа на Цимек е т.нар. манифест на Palantir. През април 2026 г. компанията публикува 22-точково резюме на книгата на Алекс Карп The Technological Republic: Hard Power, Soft Belief, and the Future of the West. Според Business Insider текстът представя виждането, че технологичният сектор на Силициевата долина трябва много по-активно да служи на американската национална сигурност. Сред най-важните точки са тезите, че „твърдата сила“ в XXI век ще се гради върху софтуер, че AI оръжията така или иначе ще бъдат създадени и въпросът е „кой“ ще ги създава, както и че военната служба трябва да се разглежда като универсален дълг.
Именно това Цимек вижда като идеологически пробив: според него Palantir вече не се представя просто като доставчик на софтуер, а като носител на политическа философия за бъдещето на Запада. В тази философия технологичните корпорации не са външни изпълнители на държавата, а претендират да бъдат нейни стратегически архитекти.
Критиците реагираха остро. The Guardian цитира британски депутати, които описват манифеста като тревожен документ, защото съчетава държавно наблюдение, AI оръжия, американска военна доминация и внушения за йерархия между културите.
Цимек свързва тази трансформация с идеите на т.нар. Мрачно просвещение — течение, асоциирано с Ник Ланд и Къртис Ярвин. В неговия прочит то защитава аристократично-олигархичен модел на управление, в който властта се легитимира не чрез демократичен мандат, а чрез собственост, компетентност, технологично превъзходство и контрол върху инфраструктурата. В този контекст той използва понятия като неофеодализъм, капитализъм на наблюдението, технофеодализъм и техногосподство. Общото между тях е тезата, че собствеността върху дигиталната инфраструктура може да се превърне в нова форма на политическа власт. Ако преди феодалът е контролирал земята, днес новият „технолорд“ контролира платформата, облака, данните, алгоритъма и достъпа.
Цимек твърди, че либералният homo economicus се заменя от нов тип човек — хибрид между човек и AI, когото той описва с играта на думи HumAIn.
Старото деление ляво–дясно вече не обяснява света
Финалният извод на Цимек е, че политическите разделения на Просвещението са остарели. Според него вече не е достатъчно да се говори за левица и десница, защото новата ос на конфликта минава през отношението към техноглобализма.
В неговата схема има три основни лагера. Първият е лагерът на Palantir/BlackRock — партии, организации и елити, които приемат новия модел на глобално технологично и корпоративно управление. Вторият са суверенистките движения, които се опитват да укрепят местната и националната автономия, за да ограничат натиска на първите. Третият са движенията на „еманципацията“, които напълно отхвърлят цивилизацията на зануляването и настояват технологията да бъде подчинена на социални цели, а не обратното.
Припомняме – Технофеодализъм: Янис Варуфакис за края на капитализма
Според Цимек истинският въпрос е дали народите ще успеят да възстановят собствената си самостоятелност, преди алгоритмичната власт да направи това невъзможно. Той се позовава и на тезите на Янис Варуфакис за технофеодализма и „облачния капитал“, за да защити идеята, че новата власт вече не се намира само в държавата или на пазара, а в цифровата инфраструктура, която посредничи между хората, икономиката и политиката.
Проф. Грацян Цимек поставя реален и все по-важен въпрос: кой ще контролира технологиите, които вече контролират икономиката, войната, информацията, идентичността и политическото поведение? Ако отговорът остане само в ръцете на корпорации, фондове и алгоритми, според Цимек демокрацията може да се окаже не победена с преврат, а заобиколена чрез инфраструктура.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
