Противно на общоприетото схващане, членството на Иран в ШОС не е резултат на премахването на санкциите на Съвета за сигурност на ООН. Той продължава да налага санкции на Иран, като списък на иранските физически и юридически лица, на които са наложени, може да бъде намерен на уебсайта на ООН.
Това, което е от решаващо значение да се отбележи, е, че членовете на Шанхайската организация за сътрудничество вече не отдават същото значение на Съвета за сигурност на ООН при настоящите обстоятелства (Иран стана член на Шанхайската организация за сътрудничество преди седмица, в която са Русия, Китай, Индия, Пакистан и страни от Централна Азия. В ШОС попада близо 40% от населението на света и 32% от световната икономика). Това подсказва, че дори ако Западът задейства механизма „snapback“ и възстанови предишните резолюции на Съвета за сигурност срещу Иран, това едва ли ще се отрази на членството на Иран в ШОС.
Съветът за сигурност на ООН традиционно се разглежда като основен стълб на световния ред след Студената война. Включването на Иран в ШОС обаче означава значителен удар върху неговия авторитет, като подчертава оперативната фаза на трансформацията в световния ред.
Либералният ред, възникнал в резултат на победата на Америка в Студената война, е изправен пред криза на привлекателността и ефективността си. Броят на либералните демокрации в света е намалял и само малък процент от световното население живее в такива държави. Америка, като лидер на либералния ред, преживява икономически и социални кризи, чиито корени се крият в либералната идеология. Ефективността на твърдата и меката сила на Америка в опазването на либералния ред е намаляла и тя многократно е побеждавана от своите съперници.
В отговор на това корпорация RAND предложи концепцията „Сила за принуда“ като алтернатива на традиционните източници на американска сила. Тази концепция включва финансови санкции, кибероперации и подкрепа за вътрешната опозиция. Финансовите санкции са важен инструмент в инструментариума на американската външна политика, но тяхната ефективност намалява поради прекомерната им употреба. Кризата в Украйна и безпрецедентните санкции срещу Русия предоставиха възможност за неутрализиране на финансовите санкции на Америка чрез разработване на системи за разплащане без използване на долари и резерви.
Съществува консенсус относно появата на нов многополюсен ред. С разпадането на комунизма и либерализма обаче вече няма да има ред, основан на хегемонна идеология, претендираща за цивилизация. Вместо това международното сътрудничество и взаимодействие ще се основават на взаимни интереси, като силовите единици и по-слабите държави ще действат в рамките на своите сфери на влияние. Китай и Русия са икономически и военни силови единици, но им липсва цивилизационна идеология, която да ръководи създаването на нов ред.
В този контекст ислямът може да се превърне в единствената водеща идеология за създаване на нова цивилизация.
В светлината на настоящите предизвикателства, пред които е изправен либералният ред, и появата на нов многополюсен ред, за ислямските държави е изключително важно да отстояват своите интереси и ценности. Ислямските държави трябва да възприемат двупосочна стратегия в настоящия период. Първият компонент следва да се съсредоточи върху подкопаването на останалите основи на американското лидерство с цел прекратяване на либералния ред. Вторият компонент следва да се съсредоточи върху формирането на нов вътрешен ред, основан на споделени ислямски ценности.
Предлага се мюсюлманските държави да създадат харта, основана на споделените ислямски ценности. Тази „Харта на мюсюлманските нации“ със своите специални институции ще служи като алтернатива на сегашната „Харта на Обединените нации“, която се корени в либералните ценности и има институции, посветени на тяхната защита.
Източник: Teheran Times
КритичноБГ може да не споделя позициите на автора и изданието