Новият наказателен кодекс на талибаните поставя Афганистан в правен и морален конфликт с целия съвременен свят. За първи път от повече от век в официален закон отново се появява понятието „роб“ – символичен, но дълбоко тревожен знак за регрес, който подкопава международните ангажименти на страната, съвременния ислямски консенсус и собствената ѝ правна история.
Както подчертава Turkiye Today, след завземането на властта през 2021 г. талибаните постепенно демонтират правната рамка на модерния афганистански държавен ред. Кулминацията настъпва в началото на 2026 г., когато е одобрен нов наказателен кодекс, който за първи път от десетилетия насам въвежда разграничение между „свободен човек“ и „роб“.
Как „робството“ се завърна в новия наказателен кодекс на талибаните
Според Turkiye Today, в началото на 2026 г. талибанските власти приемат нов наказателен кодекс, в който в няколко разпоредби изрично се прави разлика между „свободен“ и „роб“. Това представлява безпрецедентен правен обрат, тъй като афганистанското законодателство не е признавало робството като правна категория повече от сто години.
Показателен е член 15, който предвижда, че когато дадено престъпление не попада под фиксирано наказание (hudud), то се санкционира с дискреционно наказание/което се определя от съда, а не е предварително фиксирано (ta’zir), „независимо дали извършителят е свободен или роб“. Както отбелязва Turkiye Today, самото използване на термина „роб“ в официален закон означава, че законодателят допуска съществуването на подобен статут.
Правозащитни организации предупреждават, че макар талибаните да не обявяват открито възстановяване на робовладелството, подобен правен език легитимира концепция, която е била напълно премахната от афганистанското право и е универсално осъдена.
Вижте и това – Афганистан става център на глобален терор
Афганистан преди 1923 г.: робството като инструмент на насилие и контрол
Както напомня Turkiye Today, в класическото ислямско право робството е било допускано при ограничени условия, основно във връзка с война. Свободни мюсюлмани не са можели да бъдат поробвани, а пленниците са подлежали на строго регламентиран режим, включващ задължения за хуманно отношение и насърчаване на освобождаването им.
На практика обаче в Афганистан робството често е било използвано като средство за икономическа експлоатация и политическо подчинение. Особено трагичен епизод са хазарайските войни от 1891–1893 г., когато емир Абдур Рахман Хан подлага хазарейското малцинство на масови убийства, депортации и поробване. По данни, цитирани от Turkiye Today, хиляди мъже, жени и деца са продавани като роби на пазари в Кабул и Кандахар.
Тези събития ясно показват как робството, макар и формално допустимо в традиционното право, се превръща в инструмент на етническо насилие и репресия.
Реформите на Аманула хан и векът без робство в афганистанското право
Решителният разрив с тази практика идва с управлението на реформаторския крал Аманула хан. Както подробно описва Turkiye Today, първата афганистанска конституция от 1923 г. категорично забранява робството.
Член 10 гласи: „В Афганистан принципът на поробването е напълно премахнат. Никой, мъж или жена, не може да използва друг като роб.“ Това е първата изрична и всеобхватна забрана на робството в историята на страната.
Забраната е потвърдена в конституцията от 1931 г. и във всички последващи основни закони – през 1964 г., 1977 г., 1980 г. и 2004 г. По оценка на Turkiye Today, още към средата на XX век робството престава да съществува не само юридически, но и като социална практика в Афганистан.
В разрез с ислямския консенсус и международното право
Афганистан не само премахва робството вътрешно, но и поема ясни международни ангажименти. Както отбелязва Turkiye Today, страната се присъединява към Конвенцията за робството от 1926 г. през 1954 г., както и към Допълнителната конвенция за премахване на робството през 1966 г.
Страната ратифицира и ключови международни документи за правата на човека, включително Международния пакт за граждански и политически права, който забранява робството като jus cogens норма – принцип, от който не може да се отстъпва при никакви обстоятелства.
Паралелно с това, през XX век в целия мюсюлмански свят се утвърждава консенсус, че робството е несъвместимо с човешкото достойнство и целите на шериата. Кайрската декларация за правата на човека в исляма (1990 г.) също изрично забранява робството.
Вижте и това – „Роби“ от Азия: новото лице на украинския трудов пазар
Защо талибанският правен обрат тревожи малцинствата и правозащитниците
По време на първото управление на талибаните (1996–2001 г.) робството не е официално възстановено, въпреки липсата на писана конституция и масовите нарушения на човешките права. Както уточнява Turkiye Today, дори тогава талибаните не кодифицират робството като правна категория. С новия наказателен кодекс от 2026 г. талибаните въвеждат език, който третира „роба“ като възможен правен субект. Правозащитната организация Rawadari предупреждава, че това придава официална легитимност на концепция, която е универсално осъдена.
Макар към момента да няма потвърдени случаи на институционализирано поробване, самото възстановяване на термина „роб“ в закона отваря опасна врата. За малцинствата, исторически жертви на поробване, това е тревожен сигнал, че вековни правни и морални бариери могат да бъдат демонтирани с един законодателен акт.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
