С изтичането на действието на договора СНВ-III (Договор за съкращаване на стратегическите настъпателни въоръжения) светът навлиза в нова фаза на ядрена несигурност, която според руския анализ напомня най-напрегнатите години на Студената война. В свой подробен материал руското издание Газета.ру пише, че за първи път от близо половин век насам няма действащ договор, който да ограничава стратегическите ядрени арсенали на Русия и САЩ.
Как светът остана без договор за контрол на ядрените оръжия
Както отбелязва Газета.ру, СНВ-III е бил последният стълб на системата за двустранен контрол върху ядрените въоръжения. Договорът ограничаваше броя на разположените стратегически носители до 700 и свиваше броя на ядрените бойни глави до 1550 — многократно по-малко в сравнение с пика на Студената война.
Според анализа на изданието по-тревожен от самото увеличаване на арсеналите е фактът, че е изчезнала основната политическа предпоставка за подобни споразумения: взаимният отказ от пряк военен сблъсък между великите сили.
Вижте още – По пътя към ядрения край: как светът се отказва от договора, който трябваше да го спаси
Защо Русия и САЩ започнаха ядреното разоръжаване през Студената война
Първите договори за ограничаване на стратегическите оръжия се появяват в разгара на Студената война. Газета.ру припомня, че през 50-те години американските военни стратези са приемали ядрената война за почти неизбежна и са настоявали за непрекъснато натрупване на арсенали.
Промяната настъпва през 60-те години след Хрушчов и неговата политика на „размразяване“ и особено след Карибската криза от 1962 г., когато и двете страни осъзнават реалния риск от глобална катастрофа. От този момент ядреното оръжие постепенно се възприема не като инструмент за победа, а като средство за възпиране.
Тази логика води до спиране на бурното нарастване на американския арсенал и позволява на СССР да постигне стратегически паритет през 70-те години, което отваря пътя за преговори.
От ОСВ до СНВ-III: историята на ядрените договори
Според Газета.ру целта на ранните договори не е била да направят евентуална война „по-малко разрушителна“, а да намалят финансовата тежест от безкрайната надпревара във въоръжаването.
Първият договор ОСВ-I, подписан през 1972 г. от Ричард Никсън и Леонид Брежнев, на практика замразява нивата на стратегическите ракети. ОСВ-II от 1979 г. вече предвижда реални съкращения и ограничения върху модернизацията.
Истинският пробив идва в края на 80-те години. През 1987 г. е ликвидирана цяла категория ракети със среден обсег, а последвалият СНВ-I въвежда таван от 6000 ядрени бойни глави. След разпадането на СССР следват нови съкращения: СНВ-II (1993 г.) и договорът от 2002 г. за намаляване на настъпателния потенциал.
Още по темата – Светът остава без ядрен контрол: какво следва след 2026?
Защо СНВ-III се разпадна и какво се промени след 2023 г.
Подписан през 2010 г. след продължителни преговори, СНВ-III е представян от Газета.ру като кулминация на процеса на ядрено разоръжаване. Договорът е бил възприеман като изгоден и за двете страни, а през 2021 г. е удължен с още пет години.
Преговорите са били усложнени от споровете около американската система за противоракетна отбрана в Европа. В крайна сметка администрацията на Барак Обама се отказва от спорните планове, което улеснява подписването.
През 2023 г. Русия обявява, че спира участието си в договора, мотивирайки решението с отказ да допуска западни инспекции на ядрения си арсенал. В цитирано от Газета.ру изявление руското външно министерство посочва, че решението може да бъде обратимо при промяна на американската политика и отчитане на ядрените потенциали на съюзниците на САЩ — Великобритания и Франция.
Оттогава, според изданието, няма признаци за напредък. Междувременно стратегическият фокус на Вашингтон се измества към Китай, който бързо разширява своя ядрен потенциал. В тази ситуация ново двустранно ограничително споразумение губи смисъл за САЩ, а многостранни преговори с участието на всички ядрени сили изглеждат малко вероятни.
Какво означава новата ядрена надпревара за глобалната сигурност
Както заключава Газета.ру, от днес за първи път от почти 50 години няма международна рамка, която да ограничава разработването на нови балистични ракети и бойни глави. Това поставя въпроса дали ядреното оръжие отново започва да се възприема като средство за военна победа, а не само като инструмент за възпиране.
Изданието завършва с предупреждението, че бъдещето ще покаже дали следващата голяма ядрена криза ще приключи с дипломатически компромис — както Карибската криза — или ще тласне света към много по-опасен сценарий.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
