Изтичането на последния ядрен договор и пропуснатият шанс за продължаване
Споразумението New START, последният действащ договор за контрол над ядрените оръжия между САЩ и Русия, изтича на 5 февруари 2026 г. Ако не бъде подновено или заменено, светът може да се върне към реалност, в която трите големи ядрени сили — САЩ, Русия и Китай — започват да натрупват оръжия без тормоз на ограничения. Това е водещият извод в анализа на Лукас Рийз, публикуван в The American Conservative.
Как напрежението между Вашингтон и Москва се върна с пълна сила
В началото на есента Владимир Путин направи нещо необичайно: предложи Русия да спазва лимитите на New START още година, но само ако САЩ направят същото. Доналд Тръмп не отхвърли идеята — напротив, нарече я „звучаща добре“ — но така и не даде категоричен отговор. Междувременно тонът се втвърди. Американската администрация нареди подготовка за възобновяване на ядрените тестове след съобщения, че Русия експериментира с ядрени системи с ново задвижване. Москва отвърна, че ще реагира симетрично.
Според The American Conservative, тази размяна на сигнали е предупреждение какво би се случило при липса на договорен контрол: нарастващо недоверие, ескалация и огромни разходи.
Вижте още – Александър Дугин: Човечеството е на прага на война
Кой и защо настоява САЩ да разширят ядрения си арсенал
Без ограниченията на договора САЩ и Русия могат да започнат изграждане на по-мащабни арсенали, а Китай — да се включи, за да не изостане. Рийз описва най-лошия сценарий като „надпревара с оръжия, предназначени за взаимно унищожение“. Най-добрият сценарий е едва по-малко мрачен: ценни ресурси ще бъдат насочени към напълно неизползваеми оръжия, които след време пак ще бъдат обявени за „остарели“ и ще изискват нови инвестиции.
Основната съпротива срещу подновяването на New START идва от неоконсервативни среди, които от години настояват за по-агресивна външна политика. Според анализа им, Русия и Китай преследват превъзходство и единственият отговор е САЩ да увеличат собствените си запаси, дори над сегашните лимити.
Рийз отбелязва, че тези аргументи често повтарят риториката от ерата на „вечните войни“ в Близкия изток: преувеличаване на заплахата, абсолютизиране на военната логика и игнориране на дипломатическите алтернативи. Вместо да се опитат да разберат защо Китай например е предпазлив към тристранни преговори, те предлагат да се усили именно това, което поражда недоверие.
Илюзиите за „прецизни удари“ и реалната опасност от ескалация
Една от най-спорните тези, които Рийз критикува, е вярата, че САЩ могат да нанесат „прецизни удари“ по военни цели, без да пострадат цивилни райони. Тази доктрина — counterforce — според него е изградена върху опасно самозаблуждение.
Застъпниците ѝ твърдят, че могат да определят кои цели трябва да бъдат „държани под прицел“, за да се възпре противникът. В действителност много от тези обекти се намират до големи градове. Да се твърди, че подобни удари „заобикалят международното право“, според Рийз е завоалирана форма на самоуспокоение, представяна като твърд реализъм.
Той посочва и друга логическа противоречивост: докато привържениците на counterforce твърдят, че превъзходството е условие за преговори, те едновременно приемат всеки опит на друга държава да достигне баланс като доказателство за агресивни намерения.
През цялото време Рийз подчертава в The American Conservative, че реалността е далеч по-проста: и САЩ, и Русия, и Китай разполагат с капацитет за тотално взаимно унищожение, дори в рамките на сегашните ограничения. Нито едно доктринално „предимство“ не може да промени този факт.
Защо възобновяването на диалога за контрол над оръжията е ключово
По думите на Рийз, здравето на договора е огледало на здравето на отношенията между Вашингтон и Москва. Дори символичната готовност да се спазват лимитите показва воля за стабилизиране. Разрушаването на единствения останал механизъм за ограничение би белязало най-ниската точка в отношенията от десетилетия и би усложнило всякаква бъдеща дипломация — включително тристранния формат с Китай, към който Тръмп проявява интерес.
В заключението си за The American Conservative, Лукас Рийз настоява Тръмп да не допуска неоконсервативните идеи от началото на XXI век да се върнат в дневния ред на САЩ. Той призовава тези подходи да бъдат „оставени на бунището на историята“, защото не търсят стабилност, а митично превъзходство.
Според него възобновяването на диалога за контрол над ядрените оръжия с Русия е не само реалистично, но и необходимо — вероятно най-важната стъпка към предотвратяване на нова глобална надпревара, която никой не може да спечели.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
