„Бях преследван от бъдещето, което може би няма да имам“
С тези думи започва речта на демографа Стивън Шоу — едно от най-въздействащите изказвания, посветени на демографската криза на съвременния свят. Той представя своето изследване по време на конференцията ARC 2025 (Alliance for Responsible Citizenship 2025) – форум, организиран по инициатива на Джордан Питърсън и баронеса Филипa Страуд, провел се в Excel London през февруари 2025 г. Речта не е нова, но с всеки изминал месец става все по-актуална: в момент, когато светът говори за изкуствен интелект и зелени технологии, човечеството се сблъсква с най-тихата си, но може би най-смъртоносна криза — изчезването на самите общества.
Прогрес без продължение
Шоу започва с лична история. Една 25-годишна студентка от Кеймбридж се свързала с него след негов документален филм, потресена от факта, че по-малко от половината жени, навършили 30 без дете, изобщо някога стават майки.
„Тя вървяла по улиците две седмици, опитвайки се да разбере защо никой не ѝ е казал това по-рано,“ разказва той. Младата жена била планирала живота си с убеждението, че ще има време — първо кариера, после семейство.
Вижте още – Европа умира – уроците от Римската империя
„И тук е нашият провал“, казва Шоу. „В продължение на половин век постигнахме равенство в образованието, в работната сила, в свободата на избора — и това е изключително. Но напълно се провалихме да обясним как и кога в този път се вписва семейството.“
Табуто на демографията
По време на лекция в Токио британски професор го прекъснал, възмутен, че изобщо говори на младите за населението. „Защо тази тема се превърна в нещо, за което трябва да се чувстваме виновни?“ пита Шоу.
„Не — тя е жизненоважна. Защото това мълчание ни разрушава: като личности, като общности, като нации. И да — като цивилизации.“
Световната раждаемост се срива
Данните, представени от него, очертават тревожна картина: почти всички индустриализирани държави вече са под нивото на просто възпроизводство — 2,1 деца на жена.
Повечето се движат около 1,5 – 1,6, а в някои — като Япония и Китай — ражданията се намаляват наполовина на всеки 40 години. В Южна Корея, Тайван, Сингапур и Хонконг — на всеки 20.
„Само преди 35 години Южна Корея беше на ниво 2,0. Днес е близо до 1,0. Това е спад, който няма исторически аналог,“ казва той.
Шоу превежда сухата статистика в човешки измерения: „Ако сме малко под прага 2,1, ражданията ще се намаляват наполовина на всеки 100 години; при 1,6 — на 50 години; при 1,2 — на 20. Това е експоненциален процес.“
Вижте и това – Мигранти в Австрия – с тройно по-висока раждаемост
Пропастта, която няма кой да запълни
Той въвежда понятието „birth gap“ – пропаст в раждаемостта, което описва разминаването между поколението, което се пенсионира, и това, което идва след него.
Примерът с Италия е показателен. Около 1 милион души на 50 години днес ще напуснат трудовия пазар след две десетилетия, но годишните раждания са паднали под 400 000.
„Тази празнина ще срине пенсионната и здравната система. Това не е абстрактна прогноза — това е проста аритметика,“ казва Шоу.
Преди три десетилетия само отделни области в Германия и Италия са имали отрицателен демографски баланс. Днес почти цялата карта на Европа е оцветена в червено.
В Япония всяка префектура вече има демографска пропаст, а Южна Корея се превръща в символ на катастрофата — там разликата между средното поколение и младите достига 70 %.
Дори Скандинавия, често сочена за модел на социална политика, е засегната: Дания има 30 % недостиг на раждания.
„Въпросът вече не е дали има твърде много хора на планетата. Това беше вчерашният въпрос. Днес планетата се смалява,“ заключава Шоу.
Нарастващата бездетност
Изследванията му показват, че броят на семействата с едно дете е почти непроменен от 70-те години.
„Семействата не стават по-малки — просто стават по-редки,“ обяснява той.
Истинската промяна е в броя на хората без деца, и то не само по личен избор, а като резултат от икономически, социални и психологически фактори.
Шоу вижда пряка връзка между икономическите шокове и нарастването на бездетността: нефтените кризи в Европа, кризата на йената в Азия, ипотечният срив в САЩ.
„Всеки път, когато идва финансова буря, се появява пик на бездетност — и след това процентът никога не се връща назад.“
Темата традиционно се разглежда през женската перспектива, но според Шоу кризата е двупосочна.
„Открих онлайн групи за бездетни мъже — историите им бяха най-мъчителните от всички,“ споделя той. „Мъже и жени живеят в очакване на „подходящия момент“, но този момент често никога не настъпва.“
Как да върнем кривата назад
В своя анализ Шоу представя и нов модел, който нарича „крива на жизнеността“ — графика, проследяваща възрастта, на която жените стават майки.
През 70-те години повечето ставали родители около 24 години, а кривата е почти симетрична. Днес тя се е изместила и свила — раждането на първо дете се отлага все повече.
„Разтегнахме времето за родителство — и колкото повече го разтягаме, толкова по-малко енергия остава,“ обяснява той. „Ние вече не сме на една и съща страница по едно и също време. Едни мислят за кариера, други – за семейство, но не се срещат навреме.“
„Как можем да върнем тази крива назад, когато времето върви само напред?“ — пита Шоу в края на речта си.
Отговорът, според него, е в политики и обществени нагласи, които позволяват на младите да създават семейства по-рано, без страх от икономически или социални последици.
Може да ви е интересно – Унгария залага на деца и евтини заеми вместо на мигранти
Като положителен пример той посочва Унгария, където при президента Каталин Новак се наблюдава демографски подем сред хората в 20-те им години.
„Цивилизациите ще изчезнат, ако не намерим начин младите хора да имат децата, които искат — по-рано в живота си,“ заключава Стивън Шоу.
„Но ако преобърнем наратива, че родителството е пречка, а не част от смисъла, може би все още има надежда.“
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
