Слушайте думите на Уго Чавес и погледнете какво се случва днес с Николас Мадуро. В тях няма доказателства за заговор, но има предупреждение – за начина, по който Съединените щати действат срещу неудобни режими, за логиката на обвиненията, изолацията и намесата. Това, което при Чавес звучеше като предчувствие, при Мадуро вече е политическа реалност.
Уго Чавес остава една от най-противоречивите и влиятелни фигури в съвременната латиноамериканска история. За своите поддръжници той е символ на социална справедливост, национален суверенитет и съпротива срещу американската хегемония. За критиците му – популист и авторитарен лидер, поставил основите на кризата, която днес разкъсва Венецуела. Истината, както често се случва, е по-сложна и изисква разграничения – особено когато става дума за отношенията му със САЩ и наследството, оставено на неговия приемник Николас Мадуро.
Как започна сблъсъкът между Уго Чавес и САЩ
Когато Уго Чавес идва на власт през 1999 г., отношенията със САЩ не са прекъснати. Вашингтон гледа на него с недоверие, но не и като на непосредствена заплаха. Още от първите си месеци обаче Чавес ясно заявява, че ще скъса с неолибералния модел, ще ограничи влиянието на МВФ и ще върне държавния контрол върху стратегическия ресурс на страната – петрола.
Идеологическият сблъсък бързо прераства в политически.
Петрол, преврат и точката без връщане през 2002 г.
Решаващият момент идва през април 2002 г., когато Чавес е свален за около 48 часа чрез военен преврат. Макар САЩ официално да отричат участие, бързото признаване на временната власт и по-късните разкрития за американско финансиране на опозиционни структури оставят траен отпечатък.
От този момент Чавес възприема САЩ не просто като геополитически противник, а като сила, готова да действа пряко срещу него. Последвалите чистки в държавната петролна компания PDVSA, национализацията на ключови активи и промяната на договорите с чуждестранни компании засягат директно американски икономически интереси.
И все пак – и това е важно уточнение – през целия му мандат САЩ остават сред основните купувачи на венецуелски петрол.
Санкции при Чавес и защо те не бяха пълна блокада
По време на управлението на Чавес санкциите срещу Венецуела са ограничени и целенасочени – оръжейно ембарго, санкции срещу отделни длъжностни лица и обвинения, свързани с наркотрафик или сътрудничество с Иран.
Няма пълна икономическа блокада, няма удар срещу петролния сектор и няма опит за икономическо задушаване на страната. Отношенията са конфронтационни, но функционални – дипломатическите канали съществуват, а търговията продължава.
Вижте още – Ударът срещу Мадуро и битката за венецуелския петрол
Това рязко ще се промени след смъртта му.
Болестта, мълчанието и съмненията около смъртта на Чавес
Уго Чавес умира през март 2013 г. след продължително боледуване от рак. Официално причината за смъртта е онкологично заболяване, лекувано основно в Куба. Но около тази диагноза и лечението му остават много въпросителни.
Подробности за точния вид рак, медицинските протоколи и хода на лечението никога не са разкрити напълно. Продължителните му отсъствия от публичното пространство, оскъдните бюлетини и строгият контрол върху информацията пораждат съмнения още приживе.
Тези съмнения се подсилват и от по-широк контекст. В рамките на няколко години няколко латиноамерикански лидери с ясно изразена антиамериканска позиция се разболяват от рак. За поддръжниците на Чавес това изглежда като „странен модел“, който трудно се обяснява само със стрес и възраст.
Решаващият момент е, че самият Чавес публично допуска подобна възможност. В свои изказвания той заявява, че не изключва заболяването му да не е случайно и че Съединените щати разполагат с технологии, способни да причиняват подобни болести. Това, разбира се, никога не е потвърдено и остава в сферата на конспирациите.
Старо предупреждение, актуално днес
На този фон особено показателно звучи старо изявление на Уго Чавес, публикувано във „Фейсбук“ от Надер Хаски. В него Чавес описва модел, който според него САЩ прилагат срещу неудобни лидери по света:
„Най-агресивната нация в историята на човечеството – не се ли осмелиха да хвърлят атомни бомби върху беззащитни градове? Там са Хирошима и Нагасаки. Те нахлуха в Панама, бомбардираха и убиха хиляди, изгориха цял квартал, за да отведат Нориега, обвинявайки го в наркотрафик.“
Чавес продължава с предупреждение, което днес звучи пророчески:
„Преди години някой ми каза: накрая ще те обвинят теб лично в наркотрафик, теб, Чавес. Ще се опитат да приложат формулата ‘Нориега’. Това е един от плановете, които в Съединените щати се разработват. Търсят начин името ми да бъде пряко свързано с наркотрафика. А след това всичко става допустимо – защото срещу президент, обявен за наркотрафикант, всяко действие може да бъде оправдано. Пътуваш до която и да е държава по света – и там идва командоски отряд, който те арестува и те отвежда.
Това вече сме го виждали. Така беше в Панама, когато нахлуха, бомбардираха и убиха хиляди, за да отведат Нориега. Така беше и в Ирак – нахлуха с оправданието за оръжия за масово унищожение. Нямаше такива оръжия, никога не е имало, но въпреки това президентът беше обесен, без съд и без право на защита“
И прави директен паралел с Ирак:
„Нахлуха в Ирак с оправданието, че има оръжия за масово унищожение. Нямаше, не е имало, но въпреки това обесиха президента – без съд и без нищо.
Фидел ми каза веднъж: Чавес, ако на теб или на мен ни се случи това – ако ни нападнат – последното, което трябва да правим, е да се крием като Саддам. Трябва да умрем, сражавайки се, на първа линия. И точно това бих направил. Няма да бягам. Ще умра отпред, с достойнството на венецуелец, който обича страната си.“
От Чавес към Мадуро: същият сценарий, по-твърди средства
сн: Фейсбук/Donald Trump For President
Днес, при случилото се с Николас Мадуро, много от предупрежденията на Чавес се цитират от неговите поддръжници като обяснение за случващото се във Венецуела. Обвиненията в наркотрафик, международната изолация, признаването на паралелна власт и тежките санкции срещу петролния сектор очертават качествено нов етап в отношенията със САЩ.
Вижте и това – Мадуро пред американски съд след операция на САЩ
Разликата е съществена:
Чавес беше сдържан и търпян противник. Мадуро е обект на открита стратегия за смяна на режима.
Историята на Уго Чавес не е нито мит, нито конспирация. Той е лидер, който съзнателно влиза в сблъсък със Съединените щати, но при когото конфликтът остава в рамките на политическото и икономическото противопоставяне. Истинската ескалация идва след смъртта му, когато същата система се сблъсква с пълна санкционна обсада. И изречените от Чавес опасения реално се случват. Но с Николас Мадуро.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
