Имиджът на Сингапур като чист бизнес център е подложен на проверка на фона на огромен скандал за пране на пари, който до момента е доведе до 10 ареста и конфискация на активи на стойност 1,8 млрд. сингапурски долара (1,3 млрд. щатски долара), пише в свой материал „Ал Джазира“.
През август сингапурската полиция арестува 10 чуждестранни граждани на възраст между 31 и 44 години и извърши обиски в жилища, като иззе луксозни вещи, включително чанти Hermes, часовници Patek Philippe, отлежало уиски Macallan и автомобили Bentley и Rolls-Royce. Всички заподозрени са родом от Фудзиен в Източен Китай, но сред тях има и притежатели на кипърски, турски, камбоджански и вануатуански паспорти.
Сингапурската полиция арестува 10 чужденци за пране на пари
Сингапурската полиция твърди, че конфискуваните активи са незаконно придобити чрез печалби от организирана престъпност, извършена в чужбина, включително измами и онлайн хазарт, чиито приходи са били внесени в Сингапур и изпрани през финансовите институции на страната.
Случаят хвърля светлина върху репутацията на Сингапур като добре управляван финансов център с ниска престъпност или „Швейцария на Изтока“. Това е и нежелана новина за управляващата партия на Сингапур, която през последните няколко месеца беше разтърсена от поредица от политически скандали, включително разследване за корупция, в което беше замесен министърът на транспорта.
Според анализатори за потенциалните перачи на пари градът-държава от Югоизточна Азия може да бъде привлекателна възможност поради статута му на голям финансов център, който предлага редица финансови инструменти. „Големият обем финансови транзакции, които преминават през нашите граници, може да затрудни регулаторните органи при отсяването на незаконните транзакции“, казва У Джун Джи, старши научен сътрудник в Института за политически изследвания към Националния университет на Сингапур (НУС).
Прането на пари може да се извършва по различни канали – от недвижими имоти и криптовалута до казина и регистрирани на борсата акционерни дружества.
Мак Юен Тийн, експерт по корпоративно управление в Бизнес училището на НУС, заяви, че случаите на изпиране на пари често са свързани с юридически лица на Британските Вирджински острови и други юрисдикции от типа „данъчен рай“, където крайните действителни собственици не се разкриват. „Притесненията ми са, че заешката дупка е много дълбока и широка“, казва Мак Юен Тийн пред катарската информационна агенция.
Юджийн Тан, асоцииран професор по право в Сингапурския университет по мениджмънт (СМУ), заяви, че градът-държава е привлекателен за перачите на пари, тъй като е по-малко вероятно средствата да бъдат разглеждани с подозрение, след като влязат във финансовата система там. Това се дължи на „репутацията ни на надежден финансов център със строги закони и твърдо правоприлагане“, казва Юджийн Тан.
„По същия начин трафикантите на наркотици са готови да преминат транзитно през Сингапур, тъй като е по-малко вероятно трети страни да се отнасят с повишено подозрение към пътниците, идващи от Сингапур, предвид изключително строгите закони за наркотиците в страната„, казва още Тан.
„Перачите на пари са склонни да рискуват, тъй като ползите от възможността за изпиране на парите тук улесняват прехвърлянето на средствата към други юрисдикции като Обединеното кралство и Европейския съюз, вместо да изпират парите там„, каза Тан.
Тан каза, че е чувал за случаи, в които банките са приемали входящи финансови потоци, дори при подавани доклади за подозрителни транзакции. „С други думи, някои банки виждат в това прехвърляне на тежестта на отговорността върху полицията и правоприлагащите органи. Когато властите не предприемат нищо, някои банки са готови да приемат въпросните съмнителни средства“, добави той.
Мак Юен Тийн заяви, че последният случай е насочил вниманието към това каква отговорност, ако има такава, носят другите звена във веригата за пране на пари, като например строителните предприемачи, търговците на луксозни автомобили, голф и кънтри клубове, търговците на луксозни часовници и посредниците като агенти на недвижими имоти, счетоводители и адвокати.
От Съвета за агенциите за недвижими имоти, който регулира сектора на недвижимите имоти в Сингапур, заявиха, че разследват агенти за недвижими имоти, които може да са улеснили сделки с имоти, свързани със случая.
Мак заяви, че голяма част от отговорността се поема от банките, които имат широкообхватни политики за комплексна проверка на клиентите и задължения за докладване на подозрителни сделки, но те може да не са ефективни. „Когато има нарушения, наложените санкции обикновено са доста ниски и отговорността е малка за лицата в управителния съвет и висшето ръководство на банката. Това насърчава културата, която поставя печалбата пред етиката и спазването на правилата“, каза още Мак Юен Тийн.
„Дали като държава сме фокусирани повече върху растежа на БВП и увеличаването на доходите на глава от населението, отколкото върху това да постъпваме правилно? Дали регулаторните ни органи са съсредоточени повече върху развитието на пазара, отколкото върху регулирането и прилагането?„, задава сложни за отговаряне въпроси експертът по корпоративно управление.
В сектора на недвижимите имоти изобилстват истории за новопристигнали чужденци с куфари, пълни с пари в брой, включително случаи на наематели, които плащат авансови вноски за наем в брой, въпреки че нямат работна виза или виза за пребиваване. През последните години Сингапур отбелязва успех в привличането на добре обезпечени хора, които се установяват да живеят за постоянно в града-държава.
Броят на еднофамилните офиси почти се е удвоил от края на 2020 г. насам – от 400 на около 700, по данни на Съвета за икономическо развитие.
Богатите чужденци са привлечени и от Програмата за глобални инвеститори, която дава възможност на инвеститорите за ускорено получаване на статут на постоянно пребиваване, въпреки че неотдавна програмата въведе по-строги изисквания.
Ку Суи Йонг, директор на консултантската фирма за недвижими имоти International Property Advisor, изказа предположение, че стремежът на властите да привлекат свръхбогатите може да е довел до занижаване на критериите и пропускане на всякакви богати хора в страната.
„Тъй като имиджът на Сингапур е изграден много добре през последните пет десетилетия, хората може да възприемат този случай на пране на пари като единичен, вместо да се занимават с това, което може да е по-широк, общосистемно обусловен проблем“, казва Ку Суи Йонг.
„Дали прането на пари е „летяло под радара в продължение на години“ и дали последният случай е показателен за системни проблеми, предстои да разберем“, казва Антон Мойсеенко, преподавател по право в Австралийския национален университет, който изучава транснационалната и икономическата престъпност. „Случаи като този са лакмусов тест, за да се види дали сингапурското правителство има способността да преследва сложни операции за пране на пари на високо ниво. Никой не иска този случай да се повтори и Сингапур да се превърне в магнит за мръсни пари“, казва Мойсеенко.
Сингапур и преди е бил замесен в редица финансови скандали, в които са глобявани банки, а отделни лица са били осъдени на затвор. След скандал с 1 Malaysia Development Board, властите затвориха местния клон на базираната в Швейцария BSI Bank заради груби нарушения, а бившият банкер на банката Йео Джиавей беше осъден на 54 месеца лишаване от свобода за различни престъпления, включително пране на пари.
Асоциираният професор по право в Сингапурския университет по мениджмънт Юджийн Тан, заяви, че подобни скандали несъмнено са опетнили имиджа на града-държава. „Мащабът на прегрешенията накара сингапурците да се чудят дали това не е само върхът на айсберга… Тъй като разследванията продължават, очакват се и по-тревожни новини. Светът ще ни наблюдава как се справяме с това„, каза той.
Превод за КритичноБГ, Десислав Григоров
Източник: Al Jazeera